Малко ми е неудобно да пиша за телевизионно събитие, което вече отдавна беше коментирано и анализирано от най-различни аспекти и в най-различни светлини. Хванатите от апаратурата на bTV скандални, както ги определиха мнозина, реплики на министрите Пламен Орешарски и Даниел Вълчев възбудиха журналистическото (и не само) войнство и много мастило и хартия отидоха заради тях. Обаче случилото така и не се видя от ъгъла на особеностите на телевизионното самочувствие в България – всички осъждаха ‛седенката“, никой не се досещаше за ‛врявата“. Врявата, която вдигна bTV около факта, че именно тя е успяла да разконспирира двамата, облечени във власт, да покаже едва ли не тяхното истинско лице. Цяла своя новинарска емисия телевизията посвети на това, учителите бяха накарани на скандират: ‛Би Ти Ви, Би Ти Ви!“, пред очите ни се излъчваха най-вече плакати, възхваляващи ‛най-справедливата“ българска телевизия. Въобще, един плътен PR, който искаше да ни покаже, че ако има истинска телевизия в България, то нейният цвят е зелен, а нейното име – Би Ти Ви, Би Ти Ви!

Всъщност се касае за нещо напълно простичко – за качество на техниката. Камерите и микрофоните на bTV са с пъти по-добри от тези на другите телевизии, особено на кабеларките. Високата чувствителност е тази, която позволи да бъдат записани репликите на двамата министри, а вече добрият журналистически нюх – това никой не може да отрече, е осъзнал, че държи в ръцете си чукове, а в главата си – бомба. Но че всичкият патос, излял се във връзка с това, беше – ако не излишен, то поне свръхмерен, се разбра от скромната, премерена и събрана реакция на оператора на bTV, заснел скандала: на възторжените въпроси той даваше спокойни отговори. Да, заснех го, но си вършех работата, просто оставихме апаратурата включена, нищо кой знае какво не е станало. Напротив, ако съдим по журналистите от bTV, станалото беше с фундаментално значение. Може би не за друго, а защото бяха ударени в земята конкурентите от Нова телевизия. И понеже я няма вече циганката, която да ни хвали – умря, завалийката! – ние ще си се похвалим сами. Посветихме си анкети, интервюта, репортажи и очерци – въобще всичкият журналистически жанр беше вдигнат на бойна нога, за да покаже(м) колко сме добри, колко сме велики.

Но да оставим на мира самохвалството на bTV, на фона на другите медии в България то си е напълно в реда на нещата. Вестници се бият в гърдите, че са най-големите в страната, радиа се самопревъзнасят, че са най-добри и слушани, а борбата за рейтинги между двете частни телевизия понякога се превръща в доста недостойно състезание. Всичко това ми напомня на уместната забележка на Андрей Райчев, изказана за началото на прехода, но в сила, изглежда, до днес: ‛Всеки става това, за което се обяви – обявиш ли се за политолог, ставаш политолог, обявиш ли се за политик, ставаш политик.“ Тъй и с bTV: обявиш ли се за честната българска телевизия, ти ставаш честната българска телевизия.

А работата е в друго: в огромната сила на манипулацията в случая. Не зная дали някому е направило впечатление, но аз се почувствах във времето на самовъзхвалите, все едно гледам прословутата румънска Декемврийска революция от 1989-а: определено искаха да ми/ни внушат, че ако има виновни за ситуацията, то те са само едните и никак другите (за журналистите не говорим, те по презумпция са невинни всеки път). Без съмнение, след излъчените реплики стачката се радикализира, позициите на двете страни се втвърдиха, нито едната слушаше другата, нито другата – едната. Класически пример за това как медията, в случая телевизията bTV, може да допринесе за завой в развитието на социалните процеси, тласкайки ги към крайно ожесточаване. Още нещо важно: не съм чул в практиката за журналистическо действие, което да е потушило, а да не е разгорещило конфликт. В този ред на мисли българските медии са образец: журналистическата им дейност е винаги разпалваща, никога потушаваща. Едни своеобразни обществени пиромани: ако пожарът е малък, хвърли му още съчки, че да се разгори повече. И когато успееш, се похвали. Ето защо медията, поне в коментирания случай, не изигра роля на посредник, а роля на подпалвач – тя е тази, която разгорещи страстите и ни ги показа точно такива – разгорещени. В този смисъл без колебание може да заявим, че за българските медии да си медия не значи да посредничиш, като сближаваш, значи да посредничиш, като раздалечаваш.

Мedia-Raid – мерне ли съгласие, унищожава го до крак...