Български  |  English

След Венеция, накъде?

В края на юни в Център за култура и дебат „Червената къща‛ се проведе дискусията "След Венеция, накъде?", посветена на българското участие във Венецианското биенале (ВБ).

Десислава Гаврилова, модератор на дискусията, предложи дебатът да се развие върху оценката на българското представяне на биеналето, оценката на държавните институции в неговата подготовка и ангажимента на всеки от участниците за следващото биенале.

Вместо да започне дебата, г-н Руско Русев (завеждащ Дирекция музеи, галерии и изобразителни изкуства в МК) предаде думата на Борис Данаилов. Директорът на НХГ и комисар на българското участие изтъкна, че от страна на държавата трябва да се вземе важно управленско решение и при евентуален положителен отговор – да се реши проблемът с пространството на българското представяне.

Недко Солаков (Института за съвременно изкуство - София) изтъкна, че за множеството хора в България е трудно да осъзнаят какво означава да не присъстваш в биеналето. Той изказа удовлетворението си както от професионализма на българското участие, така и от адекватната реакция от страна на Министерството и комисаря при липсата на време за обявяване на кураторски конкурс. Солаков подчерта, че PR-ефектът на събитието дава много по-висок резултат от редица други скъпоструващи правителствени инициативи.

Андрей Даниел (СБХ) поздрави участниците за успешното им представяне, но изрази разочарованието си от ‛административния‛ механизъм, неприсъщ за модерна демократична държава и не отговарящ на колегиално етичните правила, по които е бил подготвен. Той призна, че в СБХ въпросът за Венецианското биенале тази година не е обсъждан, затова изразява чисто лична позиция. Според него е необходимо да се надживее настоящата ‛младенческа‛ еуфория от националното присъствие и то да бъде заменено с участие, което да се отличава със своите ‛имена‛. Ролята на държавата следва да е единствено в приемане на поканата и осигуряване на средствата за участие, оттам нататък тя би трябвало да делегира концепирането на българския павилион на неправителствени организации. Той предупреди, че следващото биенале ще е голямо предизвикателство, защото или държавата трябва да ‛узрее‛, или просто да не участва с национален павилион.

На свой ред Мария Василева (СГХГ) отправи критика към вече говорилите, че връщат разговора към началото на 90-те, и то в момент, когато българският павилион вече се е състоял, при това изключително професионално. Проследявайки целия епос от Промените досега, тя показа колко нелепо е да се повдига изобщо въпросът за необходимостта от българско участие на биеналето с днешна дата. Мария Василева предложи да се предприемат конкретни действия, като инициирането на група от МК, която да регламентира статута на българското участие на Венецианското биенале и да реши проблема с пространството и финансирането на националния ни павилион. За целта е необходимо свикването на комисия с представители от поне няколко правителствени и неправителствени организации, както и частни спонсори, заявили интерес към съвременното изкуство.

На което Руско Русев лаконично и полугласно отговори: ‛Нашата оценка е също такава, това е добро нещо‛. Той изтъкна, че вече е започната работа и се предвиждат срещи с хора от гилдията и бизнеса, но това изисквало време. МК има амбицията да разработи проект за български павилион във Венеция с целогодишно присъствие на всички видове изкуства. А лично на г-н Русев му е ‛възложена задачата‛ като човек, който отговаря за ‛изобразителните изкуства‛, да ‛работи за изработването на позиция за концепцията на Министерството за участието на България във Венецианското биенале.‛ Той с неудобство призна, че това са неща, които тепърва предстоят.

Кураторката на българския павилион Весела Ножарова сподели своя пионерски опит в подготовката на български павилион във Венеция за по-малко от шест месеца и разказа за всички трудности около процеса на организиране, финансиране, промотиране и инсталиране на националното ни участие.

Петко Дурмана (Център за Медийни изкуств „ИнтерСпейс‛) се изказа последен, тъй като беше заявил критичната си позиция спрямо организацията на българското участие в инициирания от него дебат в art:box. Той коментира публикуваната в Интернет информация като крайно недостатъчна и подчерта, че такава почти отсъства от официалните сайтове на държавните културни институции у нас и в чужбина. Дурмана се озадачи и от факта, че организаторът на събитието отсъства от собственото си откриване. В личен план той изрази недоумение от необходимостта от национален павилион изобщо като ретроградна форма на културно присъствие, но подчерта ангажимента на ИнтерСпейс към прозрачността на културните политики в България.

Последва коментар на Весела Радоева, която се позова на мемоарите на Александър Божинов във връзка с националното участие във Венеция от 1909 - стана ясно, че все пак ситуацията близо век по-късно не се е променила особено. Тя призова към по-ангажирана институционална и промоционална подкрепа от страна на МК, както и към незабавни действия. Димитър Камбуров коментира поведението на МК като опит да делегира своята роля на други и сподели убеждението си, че в случая като че ли тъкмо ненамесата на твърде много институции и междугилдийни интереси е спомогнала за качествения и представителен характер на българския павилион.

За финал на дискусията Мария Василева прочете писменото предложение на Лъчезар Бояджиев, който беше възпрепятстван да присъства. В него артистът предлага следното: за да се съберат средства за закупуване на подходящо пространство, да се продаде някой от културните центрове на страната в чужбина, които ‛…така и така не работят и нищо съществено там не се случва никога‛.
още от автора
P.S.П.П.: На 7 юли в Националната галерия се състоя коктейл по случай участието на България във Венецианското биенале. На него участниците бяха в пълен състав и се поздравиха за успеха в широк кръг от приятели и колеги. От страна на организаторите обаче не присъстваше отново никой. Дано инициативата за среща с ‛хора от гилдията‛, заявена от страна на МК по време на дискусията, не се е изпарила в летните горещини.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”