С радост бе посрещнато възстановяването на спектакъла ‛Зорба гъркът“ на световноизвестния хореограф Лорка Масине в репертоара на балета на Софийска национална опера. Всяка трупа се нуждае от касови постановки, а ‛Зорба“ е именно такава. От появата си у нас през 1995 г. спектакълът се радваше на пълни салони и горещи аплодисменти до момента на изтичането на срока за ползването на авторските права.Този сезон проф. Петър Луканов осигури необходимите средства за подновяването на постановката и премиерата се състоя на 12 юни в зала 1 на Националния дворец на културата в рамките на Салона на изкуствата.

Освен скъпоценното за всеки артист зрителско одобрение, постановката ще осигури за следващия сезон и гастроли в чужбина. Първият ни балет е поканен от Гръцкото министерство на културата за участие в програмата ‛2007 – годината на Казандзакис“ по повод 50-годишнината от смъртта на писателя. Около дванадесет трупи в момента притежават ‛Зорба гъркът“ в репертоара си и именно националният ни балет е избран да изнесе представления. Според гръцките специалисти българските танцьори нямат равни на себе си в изпълнението на сиртаки.

От световната си премиера през 1988 г. на сцената на Арена ди Верона досега спектакълът се радва на шумен успех. Според Лорка Масине балетът е аплодиран от близо четири милиона зрители. Въпреки че самият спектакъл като че ли е ‛изпят“ на един дъх и композицията му се отличава с изключителна лекота, хореографът го твори почти цял живот. Пише либрето след либрето, а когато се появява едноименният филм с музиката на Микис Теодоракис, прослушва всичките творби на композитора и подрежда отделните сцени. Заедно с Теодоракис, с когото се сприятеляват, обсъждат бъдещия спектакъл. Идва най-трудното - финансовото обезпечаване. Успешен спектакъл във Верона води до мечтаната от всеки творец реплика: “Не мислете за пари, действайте!“.

Напълно логично хореографската концепция не разказва сюжета, а представя в отделни платна централните образи и главните епизоди, свързани с тях. Хореографът прекроява сюжета в съответствие със сценичните особености. Танцовата лексика абсорбира всевъзможни стилове – неокласика, модерни техники, фолклор, дори и стандартни танци. Еклектиката обаче не води до липса на стил. Танцът сиртаки се явява своеобразната метафора, обединяваща живота, смъртта, любовта и изкуството в един организъм. Предизвикателството за изпълнителите е, че те трябва да се справят с техническите сложности така естествено и органично, като че ли никога през живота си не са стъпвали в балетна зала. За настоящето издание Лорка Масине е направил някои промени главно по посока на редуциране на епизодите и по-отчетливо представяне на взаимоотношенията между централните персонажи.

Не напразно изпълнителите от националния ни балет са отличени измежду много трупи. Едва ли друга трупа може да пресъздаде завладяващите балкански ритми така жизнено и правдиво. И в предишната, и в настоящата версия солистичният състав е безупречно подбран. Всеки един от изпълнителите от предишния състав е добавил нови щрихи в извайването на образите. Уверено и с апломб Ясен Вълчанов в ролята на Йоргос рисува тъмната страна на балканската душевност. Истински символ на женската красота, съблазняваща, покоряваща, предизвикваща възторг, но и унищожителен инстинкт е Марина в изпълнението на Диляна Никифорова. Търсеща и интелигентна балерина, тя е уплътнила чертите на героинята си, движенията са наситени с тъжната обреченост на жена, владееща мъжките фантазии, но нямаща право на избор – една истинска балканска силфида. Образът на Бубулина в балета не съответства по важност на този в романа, но изпълнението на Мария Илиева реабилитира това несъответствие с изключителна по въздействието си артистичност. Само изпълнител от голяма класа може да извае пластически този сложен и наглед невъзможен за балетно превъплъщение образ. След запомнящата се интерпретация на изпълнители, като Георги Сяров, Бойко Неделчев и самия Лорка Масине, на Росен Канев бе поверена тежката задача да интерпретира легендарния образ на Зорба. Именно в амплоато на гръцкия народен танц утвърденият ни балетен артист показа най-хубавите черти на таланта си – виталност, южен темперамент, музикалност, точни пластични решения. Като цяло съставът в настоящото издание бе решително подмладен, което безспорно допринесе за по-доброто качество на спектакъла. Сред най-силните представители на подмладения мъжки състав бе Никола Хаджитанев в ролята на Джон. Двадесетгодишният артист, танцуващ за първа година в балета на Софийската опера, е единственият изцяло нов участник сред солистите. Хвърлен буквално от училищната скамейка в дълбоките театрални води, за един сезон довчерашният новобранец израсна невероятно. Рядко може да се види толкова млад изпълнител, така подготвен технически и актьорски убедителен за премиерен спектакъл. Освен безспорен талант, Никола Хаджитанев притежава вярна интуиция в изграждането на характера. Изпълнението му се отличаваше със затрогваща неподправена емоционалност, която буквално бе излята в дуета с Диляна Никифорова под звуците на известната песен ‛Марина“.

Въпреки успеха си, постановката съвсем не е приемана еднозначно по света. Определенията за нея варират от ‛най-слънчевия и жизнен танцов шедьовър“ до ‛пълен кич“. Независимо от разнородните критически оценки, спектакълът се ползва винаги с огромен зрителски интерес и присъствието му в репертоара е безспорно положителен факт.