Битката за сърцето
Понякога радиостанциите прибягват до таксиджийски номера… Няма как да не сте чували за „ужилени‛ или самите вие да сте били жертва на такси-менте, което вместо на 50 стотинки вози на 1,50 или повече на километър. "Копърките" дублират стикерите на една популярна марка и лесно заблуждават забързания клиент, че е попаднал на сигурното такси. После, разбира се, измамата лъсва и става неприятно. Нещо подобно се случва и тези дни в ефира на София - две радиостанции с много близки слогани, даже еднакви на моменти.
Преди няколко години радио Романтика тръгна със слогана "Послушай сърцето си", а от 1 май 2007 на честотите на радио „Гонг‛ започна да излъчва радио „Вероника‛ с „музикален формат - хитове с етно насоченост.‛ Слоганът на радио „Вероника‛ е... „Ритъмът на сърцето“. В момента обаче и радио „Романтика‛ излъчва джингли със слоган "Ритъмът на сърцето", а водещите от вечерния блок при почти всяко свое включване не пропускат да отбележат, че „Вие сте с радио Романтика и ритъма на сърцето на честота...‛.
Трудно можем да определим кой е правият: дали водещите на „Романтика‛ са казвали "Ритъмът на сърцето" преди да се появи „Вероника‛; дали това може да се смята за втори (запазен) слоган; дали „Вероника‛ умишлено са го дублирали или нечестно са им го отмъкнали... Объркването за слушателя обаче е пълно, защото форматите на двете радиостанции са много близки: „Романтика‛ декларира Soft AC формат с „романтична и релаксираща музика, която може да бъде слушана по всяко време, без да натоварва съзнанието на слушателите‛, но на практика се превърна в поп-фолк (чалгаджийско) радио; „Вероника‛ декларира, че ще „постави музиката от Балканския регион, Близкия Изток и Азия на една плоскост. Идеята е уникална за българския пазар – да обедини българската и чуждата етно поп музика, за да разкрие една глобална музикална тенденция и да предаде приятен средиземноморски привкус на българския радиоефир‛, но на практика си е поп-фолк (чалгаджийско) радио.
Логично е целевите аудитории на двете радиостанции да са много близки, както и едната радиостанция да мисли другата за пряк конкурент. Едва ли има голяма разлика между „романтична и релаксираща музика‛ и „приятния средиземноморски привкус на българския радиоефир‛(жалко, че зад тези красиви определения стои чалга в обилни количества ). Само че вместо да започне битка за диференциране между двете, наблюдаваме точно обратното - стремеж към унифициране.
Но битката за „сърцето‛, така водена, не може да донесе дългосрочни активи на нито една от страните. Тя е знак за липса на въображение, проява на лош вкус и отказ от дългосрочно преследвани цели.
Битката за „сърцето‛ е и поредната проява на принципа на тавтологията, така характерен за чалга-радиостанциите: eднообразните послания при тях не омръзват. Те се възприемат лесно и преповтарянето им само засилва ефекта. Не са необходими сложни словесни конструкции, експериментални радиоформи или промени в програмната схема. Не е нужно и въображение в репликите за саморекламиране на предаването и водещите.
Този път обаче принципът на тавтологията премина границата от една станция в друга, тоест - оплетоха си и тавтологиите, а с тях и по-разсеяните слушатели. И целият този хаос за един така предъвкан „ритъм на сърцето‛...
Преди няколко години радио Романтика тръгна със слогана "Послушай сърцето си", а от 1 май 2007 на честотите на радио „Гонг‛ започна да излъчва радио „Вероника‛ с „музикален формат - хитове с етно насоченост.‛ Слоганът на радио „Вероника‛ е... „Ритъмът на сърцето“. В момента обаче и радио „Романтика‛ излъчва джингли със слоган "Ритъмът на сърцето", а водещите от вечерния блок при почти всяко свое включване не пропускат да отбележат, че „Вие сте с радио Романтика и ритъма на сърцето на честота...‛.
Трудно можем да определим кой е правият: дали водещите на „Романтика‛ са казвали "Ритъмът на сърцето" преди да се появи „Вероника‛; дали това може да се смята за втори (запазен) слоган; дали „Вероника‛ умишлено са го дублирали или нечестно са им го отмъкнали... Объркването за слушателя обаче е пълно, защото форматите на двете радиостанции са много близки: „Романтика‛ декларира Soft AC формат с „романтична и релаксираща музика, която може да бъде слушана по всяко време, без да натоварва съзнанието на слушателите‛, но на практика се превърна в поп-фолк (чалгаджийско) радио; „Вероника‛ декларира, че ще „постави музиката от Балканския регион, Близкия Изток и Азия на една плоскост. Идеята е уникална за българския пазар – да обедини българската и чуждата етно поп музика, за да разкрие една глобална музикална тенденция и да предаде приятен средиземноморски привкус на българския радиоефир‛, но на практика си е поп-фолк (чалгаджийско) радио.
Логично е целевите аудитории на двете радиостанции да са много близки, както и едната радиостанция да мисли другата за пряк конкурент. Едва ли има голяма разлика между „романтична и релаксираща музика‛ и „приятния средиземноморски привкус на българския радиоефир‛(жалко, че зад тези красиви определения стои чалга в обилни количества ). Само че вместо да започне битка за диференциране между двете, наблюдаваме точно обратното - стремеж към унифициране.
Но битката за „сърцето‛, така водена, не може да донесе дългосрочни активи на нито една от страните. Тя е знак за липса на въображение, проява на лош вкус и отказ от дългосрочно преследвани цели.
Битката за „сърцето‛ е и поредната проява на принципа на тавтологията, така характерен за чалга-радиостанциите: eднообразните послания при тях не омръзват. Те се възприемат лесно и преповтарянето им само засилва ефекта. Не са необходими сложни словесни конструкции, експериментални радиоформи или промени в програмната схема. Не е нужно и въображение в репликите за саморекламиране на предаването и водещите.
Този път обаче принципът на тавтологията премина границата от една станция в друга, тоест - оплетоха си и тавтологиите, а с тях и по-разсеяните слушатели. И целият този хаос за един така предъвкан „ритъм на сърцето‛...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
