Табани по тарантиновски
Табани с педикюр в едър план върху кола. Табани по дюшеме. Разхожда ги тъмнокожата Джънгъл Джулия (Сидни Тамила Поатие). Тя мечтае за ‛рекърд лейбъл“ и ликът й виси по билбордове в Остин, Тексас. На стената – черно-бяло постер на дългокрака бяла мацка с акцент върху табаните. Те доминират в целия филм, ала без Ума Търмън, както бе в ‛Криминале“ и особено в двете части на ‛Убий Бил“.
И така, четири девойки отиват в бар на път за вилата на едната (без момчета). Дръпват няколко различни шота, почерпени от бармана-бърборан Уорнър (Куентин Тарантино), заобиколен от задръстени очилатки. Арлийн (Ванеса Ферлито) мярка тъмен Chevrolet Austin с череп на капака. В бара влиза и Майк Каскадьора (Кърт Ръсел) – първата му поява (в грос) е свързана с такова зверско плюскане, че може да те откаже от ядене задълго. Прочее, и от всичко, свързано с междуполовите отношения – белязан тъпанар, комплексар и гадняр. Изсипва се дъжд. Навън Арлийн отново фиксира колата. Оказва се на Каскадьора. Както сам обяснява, ‛На майка ми е. И е смъртозащитна“. А след като нарича Арлийн ‛пъзла“, тя пуска джубокса и му изиграва лунатично секси танц ‛в скута“.
Всички пият, само той се налива с лимонов сок. Насвяткана и надрусана, момичешката компания поема с колата към вилата. След като убива ‛перхидролената“ красавица Пам (Роуз Макгауън), която го е нарекла ‛каубой“, пък той й предложил да я закара до тях, погва веселячките. Пресреща ги със зловещо ‛тряс-с-с“ - по шосето литва крак… Четворна смърт. Майк Каскадьора пострадва леко.
‛14 месеца по-късно, Ливан, щата Тенеси“, гласят надписите, а екранът е черно-бял. Три момичета с кола на бензиностанция. Дошли са в затънтената провинция да снимат филм. Те са Ким (Трейси Томс), Абърнати (Розарио Доусън) и Лий (Мери Елизабет Уайнстед). Последната е облечена като мажоретка, защото ‛снимаме филм за мажоретки“. Абърнати релаксира в колата с крака извън нея. След като ги снима, Майк Каскадьора се приближава, погъделчква табана й, а после го целува. Цветното идва на жълто: колата, костюмът на Лий… Абърнати скача. Извергът се изпарява. Към компанията се присъединява каскадьорката Зоуи (Зоуи Бел) от Нова Зеландия, колежка на Ким. И двете са маниачки на тема скоростни ексцесии и филми за такива. Неустрашимата Зоуи взема бял Dodge Charger (‛като от ‛Изчезването“), оставят скромничката Лий при дебилния собственик и отпрашват към екстаза. Но се пръква Майк Каскадьора и проваля купона – Зоуи едва се задържа за предния капак, а колата е почупена. Но този път му се пише страшно на ‛шегаджията“ – момичетата му го връщат тъпкано. Дори ‛смъртозащитният“ Austin не помага.
Подобно на ‛Убий Бил“, освен табаните, на екрана доминират жените, сами преобърнали статута си от жертви в мъстителки. За разлика от Черната Мамба обаче, тук те са група. Е, това не пречи GSM-ът на една от тях да звъни с мелодия от ‛Убий Бил“, общо да обсъждат външността на Дарил Хана, а Зоуи Бел, дубльорката на Ума Търмън, да играе себе си…
Всеизвестна е екзалтацията на Тарантино не само по историята на киното, автоцитирането и 70-те (роден е през 1963), а и по филмите категория ‛Б“ или т. нар. траш. Те го вдъхновяват за всякаквите му тарантиновщини – цитати, насилие, закачки, алюзии… Оттам изважда и тъмнокожата Пам Гриъм за ‛Джаки Браун“. Този път обаче изцяло се е потопил в безобразията на евтиния траш – водопади одиозна лексика в женски уста, заснети в дълги кадри; екзалтиращи каскади, клъцнати епизоди, надраскана лента, сантиментални парчета… И както се весели целият екип, Тарантино цапардосва не само мъжете, а и тяхната Америка – толкова е отблъскваща, че и гнусавецът Майк Каскадьора си е някак чудовищно адекватен… Киното е омесено в шот от фактура и визия - една ще нарече Майк ‛Затоичи“ (по едноименния филм/герой на Такеши Китано), друга ще се загледа в сергия с лъскави списания, върху чиито корици е ‛Мария Антоанета“ на София Копола (предишно гадже на Тарантино), трета ще се усъмни в качествата на Анджолина Джоли (като екшън героиня)… Така че, колкото и сюжетът да изглежда повърхностен и дори възглупав, а филмът – безобразно безсмислен, той си е чуден. И е страшен, и е смешен, и е road movie… Така че ‛Бибрутално: Разходка смърт“ е маниашка профилактика на масовите жанрове, та дори и не така скандално радикална, както сме свикнали от ‛Глутница кучета“ насам.
Затова пък замисълът на Grindhouse е радикален. Приятелите-издеватели-зевзеци Куентин Тарантино и Робърт Родригес решават да направят два филма под едно заглавие, а то идва от наименованието на кината, където през 70-те са се прожектирали nonstop любимите им траш-екшъни (кунфу, спагети уестърн, катастрофи). В САЩ 3-часовото предизвикателство е реализирано: ‛Бибрутално: Разходка смърт“ и ‛Бибрутално: Планета страх“ се прожектират един след друг с малка пауза. В Европа обаче си ги гледаме отделно. А у нас – с разменени места. А заглавията им са избрани с конкурс.
Що се отнася до любопитството ми в предишния брой, ще поясня, че в зала 6 на Cineplex бяхаме отново с моето приятелско дете, абитуриентката. Отново публиката беше не повече от двайсетина души, макар че прожекцията беше от 19 часа. Но, за разлика от ‛Карибски пирати 3“, за ‛Бибрутално: Разходка смърт“ бяха зрели зрители от разни поколения, дошли да се кефят на класно кино. И се кикотехме вкупом.
И така, четири девойки отиват в бар на път за вилата на едната (без момчета). Дръпват няколко различни шота, почерпени от бармана-бърборан Уорнър (Куентин Тарантино), заобиколен от задръстени очилатки. Арлийн (Ванеса Ферлито) мярка тъмен Chevrolet Austin с череп на капака. В бара влиза и Майк Каскадьора (Кърт Ръсел) – първата му поява (в грос) е свързана с такова зверско плюскане, че може да те откаже от ядене задълго. Прочее, и от всичко, свързано с междуполовите отношения – белязан тъпанар, комплексар и гадняр. Изсипва се дъжд. Навън Арлийн отново фиксира колата. Оказва се на Каскадьора. Както сам обяснява, ‛На майка ми е. И е смъртозащитна“. А след като нарича Арлийн ‛пъзла“, тя пуска джубокса и му изиграва лунатично секси танц ‛в скута“.
Всички пият, само той се налива с лимонов сок. Насвяткана и надрусана, момичешката компания поема с колата към вилата. След като убива ‛перхидролената“ красавица Пам (Роуз Макгауън), която го е нарекла ‛каубой“, пък той й предложил да я закара до тях, погва веселячките. Пресреща ги със зловещо ‛тряс-с-с“ - по шосето литва крак… Четворна смърт. Майк Каскадьора пострадва леко.
‛14 месеца по-късно, Ливан, щата Тенеси“, гласят надписите, а екранът е черно-бял. Три момичета с кола на бензиностанция. Дошли са в затънтената провинция да снимат филм. Те са Ким (Трейси Томс), Абърнати (Розарио Доусън) и Лий (Мери Елизабет Уайнстед). Последната е облечена като мажоретка, защото ‛снимаме филм за мажоретки“. Абърнати релаксира в колата с крака извън нея. След като ги снима, Майк Каскадьора се приближава, погъделчква табана й, а после го целува. Цветното идва на жълто: колата, костюмът на Лий… Абърнати скача. Извергът се изпарява. Към компанията се присъединява каскадьорката Зоуи (Зоуи Бел) от Нова Зеландия, колежка на Ким. И двете са маниачки на тема скоростни ексцесии и филми за такива. Неустрашимата Зоуи взема бял Dodge Charger (‛като от ‛Изчезването“), оставят скромничката Лий при дебилния собственик и отпрашват към екстаза. Но се пръква Майк Каскадьора и проваля купона – Зоуи едва се задържа за предния капак, а колата е почупена. Но този път му се пише страшно на ‛шегаджията“ – момичетата му го връщат тъпкано. Дори ‛смъртозащитният“ Austin не помага.
Подобно на ‛Убий Бил“, освен табаните, на екрана доминират жените, сами преобърнали статута си от жертви в мъстителки. За разлика от Черната Мамба обаче, тук те са група. Е, това не пречи GSM-ът на една от тях да звъни с мелодия от ‛Убий Бил“, общо да обсъждат външността на Дарил Хана, а Зоуи Бел, дубльорката на Ума Търмън, да играе себе си…
Всеизвестна е екзалтацията на Тарантино не само по историята на киното, автоцитирането и 70-те (роден е през 1963), а и по филмите категория ‛Б“ или т. нар. траш. Те го вдъхновяват за всякаквите му тарантиновщини – цитати, насилие, закачки, алюзии… Оттам изважда и тъмнокожата Пам Гриъм за ‛Джаки Браун“. Този път обаче изцяло се е потопил в безобразията на евтиния траш – водопади одиозна лексика в женски уста, заснети в дълги кадри; екзалтиращи каскади, клъцнати епизоди, надраскана лента, сантиментални парчета… И както се весели целият екип, Тарантино цапардосва не само мъжете, а и тяхната Америка – толкова е отблъскваща, че и гнусавецът Майк Каскадьора си е някак чудовищно адекватен… Киното е омесено в шот от фактура и визия - една ще нарече Майк ‛Затоичи“ (по едноименния филм/герой на Такеши Китано), друга ще се загледа в сергия с лъскави списания, върху чиито корици е ‛Мария Антоанета“ на София Копола (предишно гадже на Тарантино), трета ще се усъмни в качествата на Анджолина Джоли (като екшън героиня)… Така че, колкото и сюжетът да изглежда повърхностен и дори възглупав, а филмът – безобразно безсмислен, той си е чуден. И е страшен, и е смешен, и е road movie… Така че ‛Бибрутално: Разходка смърт“ е маниашка профилактика на масовите жанрове, та дори и не така скандално радикална, както сме свикнали от ‛Глутница кучета“ насам.
Затова пък замисълът на Grindhouse е радикален. Приятелите-издеватели-зевзеци Куентин Тарантино и Робърт Родригес решават да направят два филма под едно заглавие, а то идва от наименованието на кината, където през 70-те са се прожектирали nonstop любимите им траш-екшъни (кунфу, спагети уестърн, катастрофи). В САЩ 3-часовото предизвикателство е реализирано: ‛Бибрутално: Разходка смърт“ и ‛Бибрутално: Планета страх“ се прожектират един след друг с малка пауза. В Европа обаче си ги гледаме отделно. А у нас – с разменени места. А заглавията им са избрани с конкурс.
Що се отнася до любопитството ми в предишния брой, ще поясня, че в зала 6 на Cineplex бяхаме отново с моето приятелско дете, абитуриентката. Отново публиката беше не повече от двайсетина души, макар че прожекцията беше от 19 часа. Но, за разлика от ‛Карибски пирати 3“, за ‛Бибрутално: Разходка смърт“ бяха зрели зрители от разни поколения, дошли да се кефят на класно кино. И се кикотехме вкупом.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
