На 14 и 15 април 2007 г. в НДК се проведе Национален дебат на тема Политики към ромите в България. Дебатът беше организиран по метода Deliberative Poll, чийто автор е проф. Джеймс Фишкин, директор на Центъра за обществено мнение в университета Станфорд. Следвайки изискванията на метода, преди самия дебат са били анкетирани 1344 души представителна извадка за цялата страна. От тях в София беше поканена група от 255 души, които взеха участие в дебата. Те бяха разделени на 17 по-малки дискусионни групи, които включваха хора от различни населени места, с различен етнически произход, пол, религия, възраст, образование, професия и социален статус. Всяка от групите с помощта на модератор дискутираше поотделно по предварително зададени проблемни области (за ромските гета, наказателната политика и образованието на ромите). В края на дебатите по всеки проблемен кръг всяка от групите трябваше да формулира по 1 или 2 въпроса към специалистите. След формулирането им следваше обща пленарна сесия с участието на политици и експерти в дадената област. Представители от всяка малка група задаваха своите въпроси към тях и получиха отговор. Досега в света са се провели над 20 дебата по тази методика.

Форумът започна с думи на Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС). Според него в българското общество има две еднакво вредни и антидемократични тенденции: експертност и популизъм. И тук идва ролята на проекти като Националния дебат, в който решенията се вземат след дискусия. По думите му само така могат да се парират двете опасни тенденции и да се преодолее пропастта между политици и граждани.

След официалното откриване започна и същинската работа. Първата тема, по която дискутираха участниците, беше Какво да правим с ромските гета?. При обсъждането в малките групи надделя мнението, че и сред ромите има както хубави и добре уредени къщи, така и такива, които тънат в мизерия и разруха – като при всички етноси. Зависи от морала на човека, а не от неговия етнос, заявиха те.

Повече спорове възникнаха относно необходимостта от обособяване на ромите в гета. Според някои е напълно нормално и дори полезно да има такива квартали. Дори бе направено радикалното предложение пустеещите казарми в края на населените места да се пригодят за жилища и там да се настанят ромите. Според други обаче, за да се интегрират пълноценно ромите, гетата трябва да се премахнат и така да се предотврати изолацията им. По този повод припламнаха искри между присъстващите. Един от тях ядосано се обърна към ромския представител в групата с думите:‛Вие, циганите, създадохте гетата, а сега искате да ги премахнем.‛ Накрая се стигна до компромисното решение, че е най-демократично да се съобразим с желанието на всеки жител на гетото.

Другите проблеми, които засегнаха участниците, бяха свързани с узаконяването на незаконните жилища и възможността за отпускане на нисколихвени жилищни кредити за ромите. Настъпиха разногласия и по въпроса за привилегиите на циганското население по този пункт, както и при неплатените сметки за ток и вода. Интересен акцент в дискусията беше отчитането на факта, че ако човек сам е построил дома си, ще го пази и поддържа по-добре, отколкото ако той му е даден наготово. Имаше и предложения ромите да участват в строежа на къщите си.

Още тук стана ясно, че проблемите на ромите са комплексни. Около това се обединиха и експертите, които трябваше да отговарят на въпросите на работните групи. Те бяха: зам.-министър Димчо Михалевски от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Йордан Лечков, кмет на Сливен, и доц. Михаил Иванов (БАН, НБУ). Модератор беше Иван Кръстев. Въпросите бяха най-вече по темите, набелязаните в малките дискусионни групи. Общият момент в отговорите бе, че проблемът с ромските гета е много сериозен. В България има около 100 и е нужна дългосрочна правителствена стратегия за тях. Но трябва да се дадат и по-големи правомощия на общините, които при решаване на проблемите с ромските гета да отчитат спецификите на всеки район. Димчо Михалевски съобщи, че съвсем скоро ще бъде приет закон в тази насока и че има отпуснати средства за подобряване на условията в гетата. Освен децентрализацията, другите стъпки, които трябва да се предприемат, са изготвянето на нов кадастър и регулация, както и изнасянето на електромерите и водомерите извън къщите, с което се осигурява индивидуален подход към всеки потребител. В някои общини има постигнати конкретни положителни резултати. Но за да се постигне пълно и трайно решение на проблема с гетата, е необходима воля и от страна на институциите, и от самото ромско население, бяха категорични експертите.

Вторият проблемен кръг, около който трябваше да дискутират участниците, беше Наказателна политика. Основните въпроси в обсъжданията бяха свързани с престъпленията на ромите (джебчийство, проституция, просия) и присъствието на хора от малцинствата в органите на МВР и въобще за сътрудничеството между полицията и ромските лидери. Изказаха се конкретни предложения за създаването на смесени патрули, които да дежурят в ромските квартали. Друга откроила се тема беше за наказанието на родителите, които подтикват децата си да вършат престъпления. Не бяха подминати и кражбите на кабели. На тези въпроси трябваше да отговарят поканените експерти – Емил Ганчев, бивш директор на 6-то РПУ в Пловдив, Пейчо Пеев от Министерството на правосъдието и Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията. Модератор бе Йонко Грозев (ЦЛС). Всички те отчетоха със съжаление, че знаем малко за ромската престъпност и не отчитаме специфичното в нея. Според тях има тенденция за увеличаване броя на ромите в системата на МВР. ‛Никога не сме спирали ромите, но за да станат полицаи, трябва да изпълняват определени изисквания, свързани с физическата подготовка и образованието, а това често е проблем‛, призна Ганчев. Трудности има и след приемането им. Някои от тях започват да привилегироват своя род, а други пък са обявявани от общността за предатели. Но повечето се справят много добре със задълженията си, бяха категорични присъстващите. Те обясниха, че има разработени програми за сътрудничество с ромските старейшини, както и програми за професионална квалификация на затворниците.

Темата, обявена за обсъждане в третия панел, беше Как да се реши проблемът с образованието на ромите?. В работните групи тя беше припозната като най-съществена, защото от нея произлизат всички останали проблеми – безработица, бедност, престъпления и затвор. Затова според всички участници трябва да се осигури възможността ромчетата да посещават детски градини. Така те ще научат български език и ще се интегрират сред своите връстници от другите етноси още преди да са тръгнали на училище. Според дебатиращите трябва да се осигурят безплатни учебници и учебни помагала поне до 8-и клас, а не само до 4-и, както е сега. Разразиха се спорове за и против ромските училища и паралелки.

В пленарната сесия за експерти бяха поканени Асен Петров и Йосиф Нунев от МОН, доц. Димитър Денков, СУ ‛ Св. Климент Охридски‛, и Димитрина Петрова. Модератор беше Георги Ганев (ЦЛС). Представителите на МОН заявиха, че има два основни приоритета пред министерството: десегрегация и интеграция на ромчетата и повишаване на качеството на образованието и материалната база. Има разработена стратегия, която дава и конкретни резултати – задължителен подготвителен клас за 6-годишните ромчета. Много полезна би била работата на социалните служители с родителите, за да ги мотивират да пращат децата си на училище. Правилният начин на действие е не чрез санкции, а чрез подкрепа, смятат експертите.

За втория ден на форума бяха предвидени две сесии под общото название Какви политики към ромите?. В първата част трябваше да бъдат формулирани въпроси към общински представители, които бяха поканени като експерти, а във втората – към представители на някои от водещите политически партии. В началото на дискусиите в малките групи бяха коментирани отговорите на политиците и експертите от предишния ден. Хората бяха доволни единствено от специалистите в панела за образованието. За останалите преобладаващото мнение беше, че отговарят типично като политици – прехвърлят си топката, не дават конкретни отговори и вадят нереални статистики. Въпреки това участниците формулираха въпроси към общинарите, главно свързани с правомощията на общините и присъствието на роми в администрацията. В този панел бяха поканени трима експерти от ромски произход – Николай Кирилов, общински съветник от Лом, Стела Костова, общински съветник от Сливен, и Спаска Михайлова, зам.-кмет на община Хайредин. Модератор бе Деян Кюранов (ЦЛС). Специалистите заявиха, че правят каквото е по силите им и каквото законът им позволява за решаване на проблемите с безработицата, престъпността, благоустрояването на ромските квартали - и имат известен напредък. Но за да станат още по-работещи, политиките към ромите трябва да се изготвят съвместно с ромските лидери и общност, да са подплатени с финансови средства от държавата и да стигат по места.

В последния панел въпросите трябваше да се насочат към представителите на политическите сили: Мирослав Попов от БСП, Лютви Местан от ДПС, Иван Сотиров от СДС, Ангел Джамбазки от ВМРО-БНС и Цветан Цветанов от ГЕРБ. (Станимир Илчев от НДСВ не успя да присъства поради семейни причини. Знаково беше отсъствието на представител от АТАКА въпреки предварително заявеното участие.) Модератор бе Иван Кръстев. Най-често задаваният въпрос беше свързан с купуването на ромски гласове. Всички политици заклеймиха тази порочна практика и посочиха, че бедността е главната причина за нея, но така или иначе, тя трябва да се изкорени. Аплодисменти в залата предизвикаха думите на Местан: ‛Вземете парите и гласувайте за когото ви сочи съвестта.‛ Иначе всички бяха категорични, че десегрегацията на ромите трябва да започне още от училище. И че трябва да има децентрализация на всички нива. По средата на дискусията от залата се хвърли репликата: ‛Политиците си правят предизборна кампания, а не отговарят по същество.‛ А една от групите се отказа от правото си да зададе въпрос с аргумента:‛Не ви вярваме!‛

В края на дебата заключителни думи произнесоха Сергей Станишев и Меглена Кунева. Според премиера Станишев интеграцията на ромите е ключов проблем, защото става въпрос за няколкостотин хиляди български граждани. ‛Нищо неправенето по ромските проблеми е опасно и може да ни струва скъпо‛, заяви той.

Еврокомисарят Кунева сподели убеждението си, че политиката се случва чрез изпълнение на обещанията и от двете страни.‛Политиците и ромите трябва да си повярват взаимно. Защото политиците също имат нужда да вярват‛, заяви тя.

На 16 април в Червената къща бяха представени обобщените данни от проведения Национален дебат. На пресконференцията присъстваха създателите на метода Deliberative Poll проф. Фишкин и проф. Робърт Ласкин, както и Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии и Геновева Петрова от Алфа Рисърч. Според резултатите ползата от дебата е безспорна. Статистическите данни сочат, че участниците са повишили значително подкрепата си за интеграцията на ромите. Методът позволява след известен период от време да се провери доколко устойчиви са настъпилите промени у хората, но опитът от другите страни сочи, че тези промени се запазват. 74% от участниците са дали максимална оценка на форума. Бяха направени още някои важни заключения: Отсъстват крайни радикални нагласи спрямо ромите. Разбит е митът, че българинът не иска да участва в сериозен политически дебат. Българинът желае политики на включването, които обаче не се превръщат в привилегии за малцинствата. Като положителен бе отчетен и фактът, че макар и само за два дни, хората успяха да чуят противоположни на техните мнения и така да обогатят познанията си. И, както отбеляза Иван Кръстев: ‛Самочувствието им се промени. Вече имат самочувствие на овластени хора, които знаят повече от политиците.‛ Организаторите бяха убедени, че ще има и конкретни политически решения, предизвикани от този дебат, защото всички въпроси и данни от него ще бъдат предоставени на Народното събрание.