Името Иван Деянов едва ли говори много на повечето хора в страната ни, а би трябвало. Малка, но важна крачка за неговото популяризиране направи наскоро галерия Кръг+ с изложбата Колекция Иван Деянов (27 април-15 май). Благодарение на нея софийската публика имаше възможността да открие, че Иван Деянов (1903-1980) е сред хората, отдали живота си на колекционерската страст; че е осъзнавал тази си страст преди всичко като духовна мисия. За това говори и фактът, че е описвал предметите в колекцията си с ‛нескромното“ ‛Музей – Иван Деянов“. Днес всичко събирано от него в продължение на шест десетилетия е достойна част от Градския исторически музей в Панагюрище – дарено е от наследниците му по негова воля. Този акт позволява на повече хора да се запознаят с безценната колекция, но в същото време, поради регионалния характер на музея, тя остава далечна за по-голямата част от обществото.

Сбирката се състои от 3500 предмета – живопис, рисунки, скулптура, пластики, ръкописи, щампи, музикални инструменти, керамика, дърворезба, икони, накити, монети, книги (включително старопечатни). Това издига нейното значение до национално.

Изложба в галерия Кръг+ показа малка част от колекцията на Иван Деянов - произведения на едни от най-големите български художници. Наравно с тях можеха да се видят и непознати имена, чиито творби не отстъпват на „класиците“.

Силата на тази „представителна извадка“ от колекцията се определя от факта, че произведенията са непознати – някои от тях студентски работи на отдавна утвърдените автори. Най-многобройни са тези на Илия Петров – автопортрети, портрети, пейзажи, графики. Едни от най-интересните за публиката, предполагам, са били класически изпълнените студентски платна с пасторални сюжети на Христо Явашев – от времето преди да стане Кристо. Интерес представляват и всички останали произведения – на Дечко Узунов, Илия Бешков, Георги Павлов-Павлето, Любомир Далчев, Стоян Венев, Давид Перец, Найден Петков, Никола Терзиев-Желязото, Светлин Русев, Милко Божков и др.

След края на изложбата остава надеждата, че тя е изпълнила своята мисия като е срещнала повече хора с тези толкова важни за българското изкуство художници и техните малко познати произведения. А за онези, които са пропуснали да я посетят, винаги съществува възможността да се разходят до Панагюрище.