Две изложби в градската галерия
Синхронното представяне на две различни изложби с еднакъв тематичен ключ е покана за съпоставка помежду им. Всъщност те са по-скоро две части на едно и също събитие, но представени по начин, който, поне според мен, предполага сравнение. Миналата седмица в Софийска градска художествена галерия се откриха последователно ‛Пътуване до Европа (и по-нататък)“ и ‛европа.арт“. Двете изложби са част от серията културни събития, които честват тази година приемането на България в Европейския съюз.
По повода СГХГ за пореден път представя интересна тематична селекция на картини от музейното си депо, допълнени от фондовете на НХГ и на къща-музей Георги Велчев. ‛Пътуване до Европа (и по-нататък)“ заема целия първи етаж на галерията със завидно цялостната си сценография, ако мога да нарека така аранжирането на изложбата. Напълно очаквано единственият застъпен жанр е пейзажа. Концепцията, че всъщност България е в Европа не от вчера, е изведена не само в картините на най-популярните ни класици и на част от съвременните ни автори, но и в откъси от известни пътеписи на най-добрите български писатели. Още от началото на миналия век та досега различни представители на българските интелектуални среди пътуват из Европа и по-нататък и пресъздават впечатленията си от непознатото и новото в изкуство. Изложбата си е цяло пътешествие по следите на родните ни художници по света и през времето. Пейзажите са достатъчно благодатни не само като ориентир за градовете и местата, но и като възможност да се проследят промяната в артистичните стойности и различните периоди в изкуството ни. Освен това съвсем манипулативно в някои от работите мога да си позволя, по-скоро като смислова игра, да навържа преминаването от един хронологически период в друг с промяната на географията на тези пътешествия. Изобщо много е важно да отбележа, че не само като концепция, но и като организация тази изложба е в Европа. За жалост тук все още кураторските изложби в този вид са твърде голяма рядкост. Като че ли не можем да се отървем от архаичните схващания за организиране на една експозиция не като безцелна сбирка от картини – всеки сам за себе си, а като цялостно събитие, което има конкретна концепция и цел и работи за изпълнението й на всички възможни нива. Синдромът ОХИ твърде много ни тежи. Кураторът Мария Василева за пореден път демонстрира, че качествени съвременни изложби могат да се правят и с музейни работи.
Успоредно с тази изложба на втория етаж на галерията е представен проектът на Държавния културен институт към Министъра на външните работи. Ако към първата изложба мога да апликирам едно собствено подзаглавие – България в Европа, при тази то ще е обратно – Европа в България. Около 15 посолства на различни европейски страни в София са събрали колекциите си в тази експозиция, за да представят разнообразието в културата, с което Европа се гордее. Символично така още веднъж свалихме границите, но тук, на дипломатически и арт територии едновременно. На мен специално това разнообразие в изложбата ми идва малко в повече – от живописните копия на френски автор от XIX век през порцеланови фигурки до принтовете на Кристо с опакования Райхстаг наведнъж... Но си давам сметка, че е съвсем нормално при скупчването на толкова различни частни колекции на едно място да се получи подобен дисбаланс. Малко ме изненада вътрешният разнобой в колекцията на нашето Външно министерство, където рамо до рамо са поставени Димитър Киров, Димитър Казаков-Нерон, Кирил Прашков и Самуил Стоянов. Но така или иначе тя по специфичен начин отразява разнобоя и поколенческите различия, присъщи поначало на родното ни изкуство...
Не мога да отхвърля нито една от работите, подредени и на двата етажа на галерията. Безспорно всичките са любопитни като факт. Разбира се, имам и своите фаворити. В името на съпоставката мога да кажа, че ‛Пътуване до Европа (и по-нататък)“, поне според мен, е по-хомогенният и смислен акцент в двойното събитие. Предпочитам да не изброявам имена на автори, а само да отбележа и още една важна особеност на двете експозиции и тя е комуникацията в едно пространство на класически работи и на съвременни видове. Със сигурност съпоставките и на това ниво между работи и автори винаги са от полза. От тук нататък изборът е субективен. И двете изложби продължават в СГХГ до 27 май.
По повода СГХГ за пореден път представя интересна тематична селекция на картини от музейното си депо, допълнени от фондовете на НХГ и на къща-музей Георги Велчев. ‛Пътуване до Европа (и по-нататък)“ заема целия първи етаж на галерията със завидно цялостната си сценография, ако мога да нарека така аранжирането на изложбата. Напълно очаквано единственият застъпен жанр е пейзажа. Концепцията, че всъщност България е в Европа не от вчера, е изведена не само в картините на най-популярните ни класици и на част от съвременните ни автори, но и в откъси от известни пътеписи на най-добрите български писатели. Още от началото на миналия век та досега различни представители на българските интелектуални среди пътуват из Европа и по-нататък и пресъздават впечатленията си от непознатото и новото в изкуство. Изложбата си е цяло пътешествие по следите на родните ни художници по света и през времето. Пейзажите са достатъчно благодатни не само като ориентир за градовете и местата, но и като възможност да се проследят промяната в артистичните стойности и различните периоди в изкуството ни. Освен това съвсем манипулативно в някои от работите мога да си позволя, по-скоро като смислова игра, да навържа преминаването от един хронологически период в друг с промяната на географията на тези пътешествия. Изобщо много е важно да отбележа, че не само като концепция, но и като организация тази изложба е в Европа. За жалост тук все още кураторските изложби в този вид са твърде голяма рядкост. Като че ли не можем да се отървем от архаичните схващания за организиране на една експозиция не като безцелна сбирка от картини – всеки сам за себе си, а като цялостно събитие, което има конкретна концепция и цел и работи за изпълнението й на всички възможни нива. Синдромът ОХИ твърде много ни тежи. Кураторът Мария Василева за пореден път демонстрира, че качествени съвременни изложби могат да се правят и с музейни работи.
Успоредно с тази изложба на втория етаж на галерията е представен проектът на Държавния културен институт към Министъра на външните работи. Ако към първата изложба мога да апликирам едно собствено подзаглавие – България в Европа, при тази то ще е обратно – Европа в България. Около 15 посолства на различни европейски страни в София са събрали колекциите си в тази експозиция, за да представят разнообразието в културата, с което Европа се гордее. Символично така още веднъж свалихме границите, но тук, на дипломатически и арт територии едновременно. На мен специално това разнообразие в изложбата ми идва малко в повече – от живописните копия на френски автор от XIX век през порцеланови фигурки до принтовете на Кристо с опакования Райхстаг наведнъж... Но си давам сметка, че е съвсем нормално при скупчването на толкова различни частни колекции на едно място да се получи подобен дисбаланс. Малко ме изненада вътрешният разнобой в колекцията на нашето Външно министерство, където рамо до рамо са поставени Димитър Киров, Димитър Казаков-Нерон, Кирил Прашков и Самуил Стоянов. Но така или иначе тя по специфичен начин отразява разнобоя и поколенческите различия, присъщи поначало на родното ни изкуство...
Не мога да отхвърля нито една от работите, подредени и на двата етажа на галерията. Безспорно всичките са любопитни като факт. Разбира се, имам и своите фаворити. В името на съпоставката мога да кажа, че ‛Пътуване до Европа (и по-нататък)“, поне според мен, е по-хомогенният и смислен акцент в двойното събитие. Предпочитам да не изброявам имена на автори, а само да отбележа и още една важна особеност на двете експозиции и тя е комуникацията в едно пространство на класически работи и на съвременни видове. Със сигурност съпоставките и на това ниво между работи и автори винаги са от полза. От тук нататък изборът е субективен. И двете изложби продължават в СГХГ до 27 май.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
