Вече втори месец българският народ може да гледа по телевизията американското шоу ‛Цената на красотата“. Млади жени, които не харесват себе си – отвън и отвътре – се подлагат на серия от зашеметяващи по своята трудност и болезненост оперативни намеси в комбинация с психотерапевтични и фитнес процедури. Изрязване на внушителни маси от тлъстина, имплантиране на гърди с размер С или D, промени във формата на устните, корекции на носа, лазерно обелване на кожата на лицето... Най-кървавите гледки са спестени на зрителите, но болките и кошмарът на мъчителното възстановяване – не. След три месеца на борба, време, в което жените нямат право да се погледнат в огледало, настъпва мигът на триумфа. Тежко гримирани, скъпо облечени, в присъствието на целия лекуващ екип жените се поглеждат в огледалото на радостта от своето ново присъствие. Виковете на изумление, сълзливите хлипания и горещите благодарности са задължителна част от този момент. Цената на красотата е платена. Всички изглеждат щастливи от своята работа. В края на шоу-поредицата ще бъде избрана Кралица на красотата. Но кой всъщност печели от него? Публиката, телевизионният екип, лекарите, участващите жени? За екипа и лекарите не се притеснявам, тяхната полза е достатъчно очевидна. Публиката пък получава своето зрелище. Преди двайсетина години в Западна Европа нашумя една френска ‛художничка“ с псевдоним Сейнт Орлан. Нейната творческа активност имаше потресно перформативен характер; в продължение на години тя премина публично през серия от операции на лицето. Хората си купуваха билети, за да присъстват на касапското представление, филми с него се продаваха по света, постмодерната тръпка се изразяваше във вярата, че човешката идентичност, включително на соматично равнище, подлежи на игра и пожелана промяна. Днешното американско шоу подменя концептуализацията на френското представление с магнетизма на любопитството и клюкарския интерес. Жените-участнички разказват подробно за своите битови и душевни проблеми, публиката оглежда със спотаено задоволство техните тела, деформирани от тлъстина, разтегната кожа, акне и стрии. Всяка жена е нещастна по своему и все пак проблемите им са твърде сходни: неудачна любов, мъж-побойник, изневеряващ съпруг, неумение за професионална реализация, липса на силна воля... Толкова ежедневни и толкова ‛наши“ проблеми. Всички жени обаче категорично обясняват своите неудачи с отблъскващия си външен вид и вярват, че магическата промяна на тялото ще доведе до магическо сбъдване на съкровените им мечти. Истинският герой на шоуто е думата женственост. Женственост е дума-заклинание, дума, която отключва тайните на сърцето; тя е в устата на всички участници – от двете страни на сцената; тя е психичният фон, върху който протичат асоциациите на зрителите. ‛Имам дебели прасци, не съм женствена“, промълвя отчаяно Кати. ‛Носът ми е малко провиснал и не изглежда женствено“, въздиша Бети. Пластичният хирург – въздребен, чевръст човек с хитро изражение на лицето – работи яростно в тази посока. ‛Бети се нуждае от женствено лице“, заявява той. ‛Новата усмивка на Меги ще бъде първата крачка към нейната женственост“ – преди да й разпори устата. Неговата страст по рязане има ясно изразен характер на пигмалионовски комплекс. ‛Аз съм миньорът, който ще изкопае женствеността ти...“ И вече в края на своята работа: ‛Ти си истински шедьовър!“ Жените-Галатея са готови на всичко, за да заприличат на себе си, т.е. на жени – само че на онези жени, които се раждат във въображението на поколения пигмалионовци и галатеи. Шоуто е екран, на който триумфират масовите възгледи за това какво е да бъдеш жена и преди всичко как трябва да бъдеш жена: с тънки прасци, големи гърди, бели зъби и закачливо повдигнат нос... Отвъд воайористичната си възбуда публиката е най-големият губещ; зрелището възпроизвежда нейните собствени неудобства от разминаването с идеала за женственост, неизбежно в живота на всеки човек. Що се отнася до благодарните Галатеи – не бих искала да помисля за онзи момент, в който тлъстините ще се струпат отново, кожата ще провисне, имплантираната радост от живота ще избледнее... Цената на красотата е нещо, което всички плащаме – и като зрители, и като актьори в шоуто на собственото си битие.