Българските телевизии се нароиха и събраха доста радио-водещи, особено по-популярните. Ако си спомняте, преди да започне ‛Blitz“ по bTV, а след това и ‛Коритаров Live“ по Нова, Георги Кориторов излъчваше от ефира на радио ‛Свободна Европа“, по-късно ‛Нова Европа“. Лили Маринкова се справя с ‛Вън от рая“ по Канал 3, а най-новите звезди на БНТ и на сутрешния й блок също бяха издърпани от радиото. ТВ 7 дори реши, че може да удържи целия сутрешен формат на радио ‛Витоша“, премествайки ‛Тройка на разсъмване“ в ‛Тройка по никое време“, но изглежда водещите не издържаха на напрежението и се отказаха. Не се отказа обаче друг радио водещ, приютен от най-новата българска телевизия – Петър Волгин. Дори повече, неговата рубрика ‛Вярно с оригинала“, която преди беше само около 15-20-минутна част от сутрешния блок на телевизията, вече се прехвърли в ранните вечерни часове – от 18.00 часа, и е цели 50 минути. От страна на Петър Волгин смело съгласие – предаването му се захапва с ‛Часът на Милен Цветков“ по Нова, а знаем, че напористият бивш кадър на БНТ може да затъмни всеки конкурент с напълно разкрепостеното си поведение пред камерата. Не че Волгин отстъпва по това, но той в никакъв случай не иска да бъде имитатор на други; държи на собствено присъствие, което да е ‛вярно с оригинала“, тоест със самия него. Защото няма съмнение, според Петър Волгин най-големият оригинал в неговото предаване ‛Вярно с оригинала“ е той самият.

Форматът на тв рубриката на журналиста от Програма ‛Хоризонт“ е определен така: ‛Целта на 50-минутното шоу е да запази и развие успешния модел на едноименната рубрика, залагайки на баланса между сериозния анализ на политическата актуалност и ироничния поглед върху действителността. Така зрителите ще получават, първо, необходимата информация, и, второ, нетрадиционния поглед към нея.“ Един вид, в едно са замесени ‛сериозното и абсурдното“ (пак цитат от самоназоването в сайта на предаването). Това желание обаче, вместо да разковава, понякога сковава водещия и въобще цялото шоу – необходимостта от ирония на всяка цена на моменти води до плоски шеги, до насилени с хумора си коментари, до желание за ирония, лишено от всякаква ирония. Очевидно е, че когато Петър Волгин не робува на тази форматна скелетност, предаването се получава, думите излизат свежи и естествени, а шегата е непринудена и автентична. Особено се забелязва това в прекия диалог със зрителите – тогава, ще-не ще, на водещия му се налага да бъде най-иновативен и изобретателен, да импровизира на мига, а не да чете от ауто-кю-то предварително написания текст. Вярно, не се съмнявам, че той сам е негов автор, но в процеса на живото общуване с визиоторията готовите думи изскачат насилени, изкривени, блудкави. Е, не винаги, но в повечето случаи. Което със сигурност сваля ценността на предаването.

А то съвсем не е за изпускане. В петък например Петър Волгин прави нещо, за което не бяха се сетили в никоя друга телевизия и поради това вероятно няма никога да възприемат модела – коментар на вестникарски снимки. В студиото се канят фоторепортери от ежедневниците, които говорят за нещата, които са заста(и)нали пред обектива. Разговорът е свеж, непринуден; образите са чисти и впечатляващи. Друг важен момент от ‛Вярно с оригинала“ са репортажите, макар те да не са от най-точните попадения на предаването. Първо, ясно е, че хората – все бачкатори или клошари, питани с въпроси предимно абсурдни или предполагащи сериозен културен бек-граунд, не могат да им отговорят и завъртат нещата я към проклетията на политиците, я на майтап. Второ, това вече е правено, ‛Ку-ку“ изчерпи формата, така че дори не е смешно. Но пък работата на оператора е великолепна: ракурсите са неочаквани, кадрите са раздвижени и реагиращи на момента. Впрочем, не само по време на репортажите, в студиото също: няма да забравя, когато Петър Волгин обясняваше нещо за бездомните кучета по улиците на София, как камерата точно в този момент даде в близък план вратовръзката му – разбира се, на кучета. Тази раздвиженост на визията е едно от големите достойнства на предаването ‛Вярно с оригинала“, което има всички индикации да се превърне в един солиден телевизионен продукт, само му трябва малко повече смелост и оригиналност. И, разбира се, по-малко поглеждане в ауто-кю-то.