Неосъщественият вестник на Апостола
Колкото и да е странно, при толкова много изследвания върху живота и делото на Васил Левски, неговият опит да създаде свой собствен вестник е останал почти незабелязан и напълно неоценен от историческата ни наука.
Васил Левски журналист и публицист?! Нима е имал той нужното образование, съответната подготовка, пък и необходимите качества, за да се занимава с такава дейност?
Дори в наши дни не са изживени отдавнашните предубеждения, че въпреки изключителните си способности, Апостола все пак си остава преди всичко революционер-практик, организатор на вътрешната комитетска мрежа. Освен това, защо му е било да създава свой собствен вестник, след като по същото време в Букурещ излиза знаменитата "Свобода" на Любен Каравелов?!
Един нов, внимателен прочит на документалното му наследство ще ни разкрие поразителния факт, че неговото желание да има свой вестник не е нито каприз, нито приумица, а важно условие за осъществяване на фундаменталните му идеи за освобождението на България.
С пълно основание изследователите открояват влиянието на Г.С. Раковски и на неговата публицистика като един от най-съществените фактори за оформянето и израстването на Васил Левски като революционер.
През 1861 г. в Карлово е създадено читалище и това важно събитие е отразено в "Дунавски лебед" на 28 май с.г. със специална дописка. Братя Кескиневи веднага го абонират за вестника на Раковски, който става насъщно четиво на будната карловска младеж.
Но не само в читалището Левски е разгръщал този първи революционен лист.
"От един непубликуван документ – пише Н. Трайков – се установява, че тъкмо по времето, когато Йоаким Груем разпостранява "Дунавски лебед" в Пловдив, един от неговите ученици е бил 23-годишният дякон Игнатий" (Архив на Раковски, т. ІІ с. 583).
Искрата огън запалва. И така лумва пожарът.
За едно десетилетие дякон Игнатий се превръща в апостол на българската свобода. Той критично преосмисля всичките дотогавашни опити за национално освобождение, успява да формулира нова, гениална стратегия за победа на националната ни революция, която трябва да бъде напълно независима от всякакви външни фактори, влияния и интереси и да се опира на мощна вътрешна революционна организация, ръководена от пълновластен център вътре в страната.
Той записва в своята "Нареда на работниците за освобождението на българския народ": "Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавно-деспотска система и да се замени с демократска република (народното управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кесиджии и еничери и в което днес владей правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието на всичките народности ще се избере.‛
Не всички тогавашни революционни дейци проумяват и приемат неговото "предначертание", но той не се отчайва от пословичната българска неразбранщина и се заема да изгражда вътрешната революционна организация.
След като приключва втората си обиколка из България, през есента на 1869 г. Левски се озовава във Влашко, за да се споразумее и с тамошните българи за обща работа. Какво заварва там, научаваме от едно по-късно негово писмо до Райчо Попхристов.
"Приятелю, питаш ме познавам ли те? Как не! И вази, и г-н Панайота, и Райнов, Живков, Кършовски, Д. Ценова и Каравелова и пр. и пр.; нали дойдох нарочно из Българско да ви представя народното мнение на простият и на ученият ни народ в Българско? Върху което цяла година мнения давахме. Нали сте вие, горните? Помните ли всичките си думи, които аз ги имам и забелязани и срещу които съм противостоял? Като се поразгледате в миналото от краят в работите си досега във Влашко, кой с кого се е турял на работа, па от кой ден до кой ден е вървяло като жаба през угар; после хайде еди-кой си води сръбска политика, та не бива с него да се работи; други – руска, трети – турска. Ето ти и обнародвание из вестниците: ту тоя оногози, онзи тогова, най-после дойде и на дуел да се поканяте; срещу такова нашите българи го казват „говна и помия‛.‛
(Васил Левски. Документално наследство. С., 1973, с. 102)
Все пак Апостола намира общ език с Любен Каравелов, който като че ли е готов да възприеме новите му идеи и планове за освобождението на България. Левски от своя страна се съгласява в Букурещ да бъде създаден Български революционен централен комитет. Двамата обсъждат и въпроса за издаването на вестник "Свобода" като негов орган.
Според Иван Унджиев основните средства за тази цел осигурява синът на богатия гюргевски търговец и благодетел Григорий Попович – Н.Г.Попович, познат на Каравелов от студенските години. (Иван Унджиев „Васил Левски‛. С., 1980, с. 140)
Апостола от своя страна абонира за "Свобода" всички революционни комитети в страната, като уверява редактора му, че редовно ще изпраща съответните суми. Както и става. (Сам Левски по време на своето пребиваване в Букурещ през лятото на 1872 г. е записал в тефтерчето си: „652 (гроша) за вестници "Свобода").
Пак Апостола се заема и с разпространението на революционния лист във вътрешността на страната чрез създадената от него и отлично функционираща Тайна поща. Колко много е държал той навреме да получава вестника, се вижда от едно писмо до Каравелов.
"Байо, вестниците "Свобода" от първи брой получих десет, не двайсет, както беше думата. Пращай ми двайсет, че парите няма да ви забавя за дълго време. Вестниците ми изпращай редовно през Рушчук и в един ден. Виж определи един ден назад, та ако ви се случи да се забави в печатането си един ден назад, то пак да може в означеното време да пристигат в Рушчук, защото един ден закъснял, отива цяла неделя. Така е наредена пощата.‛ (Васил Левски. Документално наследство‛, с. 199)
През 1871 г. Апостола за втори път посещава Цариград. Според спомените на д-р Хр. Стамболски той носел със себе си и броеве на "Свобода".
Още по-любопитни са сведенията, които изнася Стоян Заимов в книгата си "Васил Левски – дяконът" (С., 1895). Той твърди, че по време на това посещение Левски се среща и с П. Р.Славейков, с когото се споразумява дописниците на революционните комитети в страната да изпращат сведения за всички по-важни събития в района си както до в. "Свобода", така и до в. "Македония". По тактически съображения "Свобода" понякога да "похвалява" "Македония", но от време на време, "за очи" и да я "гази". "Македония" обаче изобщо да не споменава за "Свобода".
Има изследователи, които поставят под съмнение достоверността на тези твърдения. Неоспорим факт е обаче, че отношенията между двата вестника се развиват точно според този "сценарий".
Известно е също така, че двете редакции разменят изданията си чрез австрийската поща. Но Славейков и Каравелов са водели и тайна кореспонденция помежду си чрез Гълъб войвода (Христо Димитров Сариев), който бил бюфетчик на френския кораб, обслужващ линията Марсилия – Александрия – Цариград – Браила. При операция, ръководена от европейските полицейски експерти Шнайдер и Бидискини, при участието на Христо Арнаудов и Светослав Сапунов (Миларов), куриерът бил разкрит, арестуван и заточен в Диарбекир, където излежавал присъдата си заедно със Стоян Заимов. (Стоян Заимов. "Миналото" С., 1895, с. 56 и др.)
Това умело синхронизиране и паралелно използване на "легалния" и "нелегалния" печат, уредено от Васил Левски, свидетелства за новите му идеи и в областта на журналистиката. То ни дава основание да разглеждаме в. "Македония" не просто като "еволюционистки" лист, както се характеризираше доскоро, а като легално издание на революционната организация.
Приносът на Апостола за създаването, разпространението и утвърждаването на "Свобода" не се ограничава само с това. Той започва и да сътрудничи на вестника.
На 27 април 1870 г. в "Свобода" е отпечатана неподписаната статия "Няколко думи към румънските българи", в която се отправя упрек към тях загдето са изпратили благодарствена телеграма до турското правителство по повод издаването на фермана за учредяването на българската екзархия. Тъй като се подчертава, че тоя упрек идва от Българския революционен комитет в Българско, ръководен непосредствено от Васил Левски, логично е да се предположи, че той е и авторът на статията. Допълнителен аргумент в полза на това предположение е изречението "Нашият девиз е "Свобода или смърт‛.‛ През този период това е и девизът на Апостола.
През януари 1871 г. той, в отговор на писмо от Любен Каравелов, започва да пише дописка до "Свобода", която обаче остава недовършена.
Ето какво е запазено от нея:
„Господин редакторе на в. "Свобода", питаш ме как върви работата в Българско и накъде сочи? Като ми казваш още, че вънкашните, уж свободолюбиви г-да европейци, във всяко събирание отваряли въпрос и за нас, българите, да ни се дадат и нам правата като на всеки народ. Тия думи от тия свободолюбиви г-да често били предлагани на тур. правителство, но не хващали думите им място за това, защото народът уж не показвал знак, че иска да бъде свободен?! Още и че народът най-добър живот живее с турчинът и обича царят си; отвсякъде ударени са и печатите!
На тия въпроси отговаряли някои си, като показвали на 67-ма и 70-та година на четите, които се явиха по планините на България. А турското правителство отговаряло: тия са хайдути, побягнали из хапсаните, и пр., които се събрали във Влашко и преминуват насила да повдигнат народа, а народът като си живее спокойно, гледа хладнокръвно на тия появени чети и не взема участие…‛ (Васил Левски. Документално наследство, с. 66)
Дописката е останала недовършена, защото, по всяка вероятност, Левски е решил да напише нова, в която да се изкаже по всички основни въпроси на българското национално освободително движение в оня момент. Така се появява един от най-важните текстове в документалното наследство на Апостола. И в историята на българската журналистика.
Още в самото начало той дава висока оценка на Любен Каравелов и на в. „Свобода‛.
„Господине редакторе на в. "Свобода", бай Каравелов, Вий като чисти свободен вестникар български, такъв ви показва и листът, когото издавате "Свобода", на всеки народ без разлика, който би показвал да живее.
Ний, българите бяхме честити чак отсега да се сдобием с вестник напълно свободен, през когото да се дава правото на всеки народ, да представим народното ни мнение пред светът, че и ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там дето живее българинът: в България, Тракия, Македония; па и от каквато и да е народност да живеят в тоя наш рай ще бъдат равноправни с българинът във всичко‛. (Пак там, с. 67)
Дописката е отпечатана на 13 февруари 1871 г. Любен Каравелов представя по следния начин нейния автор: "Тая дописка, която по неизвестни нам причини е стигнала до нас твърде късно, е писмо от едно такова лице, към което ние имаме пълно доверие: изпърво, ние познаваме това лице като човек честен, родолюбив и деятелен; а второ, той в продължението на 2-3 години е обикалял цяла България и имал е време да узнае народа и неговия дух; следователно ние се радваме, че можем да украсим вестника си с неговата дописка". В изданието "Васил Левски. „Документално наследство‛ (С., 1973 г.) наред с първообраза е публикувана и отпечатаната в "Свобода" дописка. В анотацията се казва, че това е "преработен от Л. Каравелов текст. Има несъществени изменения, главно от езиково и стилно естество" (с. 68)
Известно е, че Каравелов е преработвал собственоръчно абсолютно всичко, което е публикувал в "Свобода" и "Независимост". Той не е пожалил дори текстовете на Христо Ботев. Но дали в случая става дума само за "езиково-стилна" редакция?
Левски казва: "Ще имаме едно знаме, на което ще пише "Свята и чиста република". Същото желаем и на братя сърби, черногорци, румънци и пр., да не останват след нас, в едно и също време да дадат гласа си". (с. 67)
Същият текст в "Свобода": "На нашето знаме, което ще да бъде забито на Балканския полуостров, трябва да бъдат написани само три думи: "Свобода и всекиму своето". (с. 69)
Разлика от земята до небето!
Няма я "святата и чиста република", която е сърцевината на неговата идеология. Нека си припомним какво е записал той в "Наказателния закон", параграф 3: "Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република‛ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система*, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт." (с. 115)
Нещо повече – през 1872 г. Левски заменя предишния си девиз "Свобода или смърт" с нов, който гласи: "Смърт или република"!
"Преработката" на Каравелов засяга и други, не по-малко съществени идеи и становища на Васил Левски.
Ако не беше съхранен първообразът на този документ, ние никога нямаше да знаем за удивителното идейно богатство, което го откроява като революционер и идеолог от планетарен мащаб. Никога нямаше да научим как си е представял той бъдещото българско общество и как е искал на всяка цена да го предпази от гражданска война, подобна на тази, която по онова време бушува във Франция – брат брата, син баща, баща сина си да убива…
В своята биография на Васил Левски (изданието от 1980 г.) Иван Унджиев не отминава "преработката" на Любен Каравелов.
"Несъмнено промяната, извършена от Каравелов във този текст на черновата, не е случайна. Бихме могли да предположим, че той избягва да се свърже с републиканската форма на управление за политическо удобство пред сърбите, най-важния за Каравелов съюзник, чието управление е абсолютно монархическо." (с. 132)
Нека сега назовем нещата с истинските им имена: Каравелов не прави "езиково-стилова" редакция на дописката, а я подлага на най-груба политическа цензура, за да не предизвика недоволството на сръбския кралски двор, на който редовно изпраща своя вестник. (Навремето акад. Христо Христов изнесе, че за издаването на "Свобода" той е получавал субсидия и от там)
Какво излиза в последна сметка? Сръбският крал цензурира Васил Левски!
Този случай по най-красноречив начин свидетелства колко далновиден е бил Апостола, когато в основата на своята стратегия поставя пълната независимост на национално-освободителното движение от всякакви външни фактори. Нему са били добре известни непреставащите опити на Сърбия да го подчини на своите интереси и по такъв начин да улесни отдавна набелязаните планове (още от Гарашанин) да заграби исконни български земи и да асимилира живеещите там българи. За тази цел не е жалила средства. Как иначе ще си обясним факта, че дори легендарният български воевода Панайот Хитов е бил сръбски пенсионер!
Можем да си представим как се е почувствал Левски, когато е прочел в "Свобода" "своята" дописка. С това неговото сътрудничество приключва, макар че той продължава да търси допирни точки за съвместна дейност с Каравелов. Но те стават все по-малко и по-малко, особено след като се засилват опитите на Каравелов да наложи опекунството си и над Вътрешната революционна организация, над нейния ръководен орган – БРЦК в Българско и над самия Левски. (Всичко това аргументирано е показано в книгата на Цветана Павловска "Васил Левски и Вътрешната революционна организация". С., 1993 г.)
За всекидневната дейност на организацията вътре в страната крайно нужен е бил печат, за заверка на документите, на квитанциите за получени средства, за изпращаните увещателни и заплашителни писма и т.н. И Левски го поръчва на дейците в Румъния, като дава точни указания как да бъде изработен.
"Нека е голямшък колкото един бешлик, в средата лъвче с корона, из устата му "Смърт или република", от наоколо "Привременно българско правителство в България". (Васил Левски. Документално наследство, с. 70)
След дълго бавене и безброй напомняния, най-после печатът е изработен, но не точно така, както е поръчан. Лъвчето е без корона, а тя за Левски е символизирала идеята за държавност и приемственост. Липсва и девизът "Смърт или република", а вече знаем колко важен е бил той за Апостола. Каравелов го маха, но затова пък добавя надпис "І отд. от БРЦК", за да изкара, че "Привременното българско правителство в България" е само "І отделение от БРЦК", т.е. че е подчинено на Букурещ. Това е било несъвместимо с фундаменталната идея на Левски за пълна независимост на Вътрешната революционна организация, пък не е отговаряло и на действителното положение.
Но Каравелов продължава да цензурира Апостола. Изпратен му е ръкописен Позив (10 март 1871 г.), за да бъде отпечатан в Букурещ. Текстът наистина е отпечатан, но не така, както го е написал собственоръчно Васил Левски. Променен е дори подписът. Към "Привременно българско правителство в България" е добавено отново "І отд. от БРЦК" все със същата цел: да се изкара, че то е подчинено на БРЦК в Букурещ, ръководен от самия Каравелов.
Апостола отказва да разпространява отпечатания позив и така открито изразява своето недоволство от поведението на Каравелов.
Тъкмо необходимостта Вътрешната революционна организация да стане напълно независима и в печатната си пропаганда подтиква Левски да се заеме с една амбициозна задача: да се снабди със своя собствена печатница и със свой собствен вестник.
Неговият помощник Ангел Кънчев чрез свой познат успява да "измъкне" от вилаетската печатница в Русе доста български печатарски букви. С тях Левски сам си сглобява печатарска форма, за да отпечатва поне квитанции за получени суми. (Въпреки многобройните му напомняния поръчаните квитанции в Букурещ дълго време не се получават)
"1840 (гроша) за букви на печатницата, с които ще се печатат само наши работи" – записва той в тефтерчето си, когато е в Букурещ през лятото на 1872 г. Това е и неговият най-голям разход. И самото пояснение е достатъчно красноречиво.
Макар парите на организацията да са недостатъчни за покупката на оръжие, Апостола решава да се отделят средства и за снабдяването с модерна печатарска машина. През юли 1871 г. той пише от Пловдив до Комитета в Ловеч:
„…И ний от тук ще гледаме по чисто народно с писмата и печатът да съберем по-скоро една сума да отидем на Узунджово, та дано се снабдяхме от каквото годе оръжие. Преди панаирът някой ден по-напред, ако се снабдяхме с парите, то може да се отиде и в Цариград, за да искараме американка.‛ (Васил Левски. Документално наследство с. 107)
Дали не е станало точно така и в действителност? Тъкмо преди панаира Левски посещава Цариград и нищо чудно тъкмо тогава да е поръчал (или купил) модерната "американка", която макар и миниатюрна, може да отпечатва позиви, брошури, вестници – тъкмо това, което му е било нужно.
Според спомени на негови сподвижници, печатната машина е била купена, дори доставена в Букурещ и се е обмислял план как да бъде прехвърлена през Дунав в Ловеч. Авантюрата на Димитър Общи проваля и това начинание.
Сериозното намерение на Левски да има свои собствен вестник, неподвластен на никаква цензура, личи и от едно негово писмо до Каравелов.
"Наш свещеник, на име поп Кръстю, ще дойде при вас да се разбере ще може ли на вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен за в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах по-напред да дойде да се разбере с вас. Човек е, който може да ви бъде полезен, па и вие нему в неговата работа. Той ще дойде с осем-десет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви приказваше Грую и аз.‛ (Пак там, с. 200)
Както се вижда подготовката за вестника е била доста напреднала. Той е трябвало да се редактира от поп Кръстю и само да се печата в печатницата на Любен Каравелов срещу заплащане. Това навярно е щяло да трае, докато "американката" се озове в Ловеч, та вестникът да се издава изцяло там.
Не е известно как Каравелов се е отнесъл към това предложение на Апостола и дали двамата негови пратеници са отишли в Букурещ. А междувременно конфликтът с Каравелов все повече се изостря и задълбочава. Той, против неговата воля, му е натрапил за помощник Димитър Общи пак със същата цел – да опекунства над него и над Вътрешната революционна организация. Само че Апостола продължава да брани независимостта й, както повелява „предначертанието‛. Той открито пише на емигрантите във Влашко за отношенията си с Каравелов.
"Като ни приписвате, че уж от него чакаме програма, закони, печати и незнам какво си?! С една дума от него се водя? … тъй кьораво недейте стъпова и да дрънкате, че тук в Българско ви бележим вашите работи: убийство за народа ни." (Пак там, с. 104)
"Думите на Апостола за отношенията му с Каравелов – прости и искрени, доказват непреодолени принципни различия" – отбелязва Цветана Павловска (вж. книгата й, с. 379).
Левски не крие и своето недоволство от някои публикации в "Свобода", които сеят раздор сред емиграцията и противопоставят едни дейци на други. В писмо от 27 юни 1872 г. още преди да е напуснал Румъния, споделя с К. Цанков: "Повечето души мразят Каравелова, защото напада на "старите", а другите народности като слушали за това, ползвали се. Затова им казах, че му се е рекло вече да не пише ни за "стари", ни за млади‛. (Васил Левски. Документално наследство, с. 184).
На всичко отгоре Каравелов не спазва уговорените конспиративни правила и си позволява чрез открити текстове в "Свобода" да му отправя покани да иде в Букурещ.
"Пишете на Каравелов, моля го последний път братски, да не ме вика вече чрез вестникът си, защото ще поверувам на някои си на думите, като ми казват: "Брате Лъвский, без да се усетиш, Каравелов ще те предаде!"… (Пак там, с. 127)
Апостола не се поддава на подобни внушения и продължава да работи с Каравелов за народното дело. Той му вижда "кривиците" и открито ги сочи, но знае и цени неговите заслуги пред отечеството. За Левски, оглавил народната борба за освобождение, е ценен всеки човек, особено сред просветените и образованите, които се броят на пръсти.
Излишно е сега да гадаем какъв би бил вестникът, замислен от Апостола. Като имаме предвид обаче завладяващото му слово, крилатите му думи, пръснати из неговата кореспонденция, формата и съдържанието на неговите увещателни и заплашителни писма, сдържания, но вълнуващ патос на неговата "Нареда" и на другите документи, излезли изпод перото му и не на последно място дописката до "Свобода", сравнена с цензурирания й текст във вестника, можем да си представим до какъв връх би могла да се издигне българската журналистика. И какво е загубила.
Проектът на Апостола за негов напълно свободен и независим вестник остана неосъществен, както останаха неосъществени стратегията му България да се освободи със свои собствени сили, идеята му за свята и чиста демократична република, блянът му за едно справедливо общество, завинаги избавено от граждански войни, в които брат брата, син баща, баща сина си да убива….
Най-непростимата ни вина като нация е, че ние не можахме да осъществим нищо от неговото "предначертание", което ни завеща.
Той ни завеща и едно – по чудо оцеляло – джобно тефтерче, в което е записвал всичко: лек за зъбобол, песни и стихотворения – чути и прочетени, похарчени комитетски пари за пушки и печатарски букви... И на страница 54 – най-зашифрованото, най-загадъчното и навярно най-важното послание към нас:
„Народе????‛
Колко време оттогава, а ние все още не сме го разчели, разгадали и проумели. Защо? Какво ни пречи? Прозорливост ли ни липсва, или нямаме кураж да се огледаме в ясните очи на Апостола, защото ще се ужасим от себе си?
Тогава напълно сме си заслужили съдбата – сегашната и тая, която ни очаква.
Декември, 2006 г.
*Става дума за "конституционна монархия"
Васил Левски журналист и публицист?! Нима е имал той нужното образование, съответната подготовка, пък и необходимите качества, за да се занимава с такава дейност?
Дори в наши дни не са изживени отдавнашните предубеждения, че въпреки изключителните си способности, Апостола все пак си остава преди всичко революционер-практик, организатор на вътрешната комитетска мрежа. Освен това, защо му е било да създава свой собствен вестник, след като по същото време в Букурещ излиза знаменитата "Свобода" на Любен Каравелов?!
Един нов, внимателен прочит на документалното му наследство ще ни разкрие поразителния факт, че неговото желание да има свой вестник не е нито каприз, нито приумица, а важно условие за осъществяване на фундаменталните му идеи за освобождението на България.
С пълно основание изследователите открояват влиянието на Г.С. Раковски и на неговата публицистика като един от най-съществените фактори за оформянето и израстването на Васил Левски като революционер.
През 1861 г. в Карлово е създадено читалище и това важно събитие е отразено в "Дунавски лебед" на 28 май с.г. със специална дописка. Братя Кескиневи веднага го абонират за вестника на Раковски, който става насъщно четиво на будната карловска младеж.
Но не само в читалището Левски е разгръщал този първи революционен лист.
"От един непубликуван документ – пише Н. Трайков – се установява, че тъкмо по времето, когато Йоаким Груем разпостранява "Дунавски лебед" в Пловдив, един от неговите ученици е бил 23-годишният дякон Игнатий" (Архив на Раковски, т. ІІ с. 583).
Искрата огън запалва. И така лумва пожарът.
За едно десетилетие дякон Игнатий се превръща в апостол на българската свобода. Той критично преосмисля всичките дотогавашни опити за национално освобождение, успява да формулира нова, гениална стратегия за победа на националната ни революция, която трябва да бъде напълно независима от всякакви външни фактори, влияния и интереси и да се опира на мощна вътрешна революционна организация, ръководена от пълновластен център вътре в страната.
Той записва в своята "Нареда на работниците за освобождението на българския народ": "Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавно-деспотска система и да се замени с демократска република (народното управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кесиджии и еничери и в което днес владей правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било – всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието на всичките народности ще се избере.‛
Не всички тогавашни революционни дейци проумяват и приемат неговото "предначертание", но той не се отчайва от пословичната българска неразбранщина и се заема да изгражда вътрешната революционна организация.
След като приключва втората си обиколка из България, през есента на 1869 г. Левски се озовава във Влашко, за да се споразумее и с тамошните българи за обща работа. Какво заварва там, научаваме от едно по-късно негово писмо до Райчо Попхристов.
"Приятелю, питаш ме познавам ли те? Как не! И вази, и г-н Панайота, и Райнов, Живков, Кършовски, Д. Ценова и Каравелова и пр. и пр.; нали дойдох нарочно из Българско да ви представя народното мнение на простият и на ученият ни народ в Българско? Върху което цяла година мнения давахме. Нали сте вие, горните? Помните ли всичките си думи, които аз ги имам и забелязани и срещу които съм противостоял? Като се поразгледате в миналото от краят в работите си досега във Влашко, кой с кого се е турял на работа, па от кой ден до кой ден е вървяло като жаба през угар; после хайде еди-кой си води сръбска политика, та не бива с него да се работи; други – руска, трети – турска. Ето ти и обнародвание из вестниците: ту тоя оногози, онзи тогова, най-после дойде и на дуел да се поканяте; срещу такова нашите българи го казват „говна и помия‛.‛
(Васил Левски. Документално наследство. С., 1973, с. 102)
Все пак Апостола намира общ език с Любен Каравелов, който като че ли е готов да възприеме новите му идеи и планове за освобождението на България. Левски от своя страна се съгласява в Букурещ да бъде създаден Български революционен централен комитет. Двамата обсъждат и въпроса за издаването на вестник "Свобода" като негов орган.
Според Иван Унджиев основните средства за тази цел осигурява синът на богатия гюргевски търговец и благодетел Григорий Попович – Н.Г.Попович, познат на Каравелов от студенските години. (Иван Унджиев „Васил Левски‛. С., 1980, с. 140)
Апостола от своя страна абонира за "Свобода" всички революционни комитети в страната, като уверява редактора му, че редовно ще изпраща съответните суми. Както и става. (Сам Левски по време на своето пребиваване в Букурещ през лятото на 1872 г. е записал в тефтерчето си: „652 (гроша) за вестници "Свобода").
Пак Апостола се заема и с разпространението на революционния лист във вътрешността на страната чрез създадената от него и отлично функционираща Тайна поща. Колко много е държал той навреме да получава вестника, се вижда от едно писмо до Каравелов.
"Байо, вестниците "Свобода" от първи брой получих десет, не двайсет, както беше думата. Пращай ми двайсет, че парите няма да ви забавя за дълго време. Вестниците ми изпращай редовно през Рушчук и в един ден. Виж определи един ден назад, та ако ви се случи да се забави в печатането си един ден назад, то пак да може в означеното време да пристигат в Рушчук, защото един ден закъснял, отива цяла неделя. Така е наредена пощата.‛ (Васил Левски. Документално наследство‛, с. 199)
През 1871 г. Апостола за втори път посещава Цариград. Според спомените на д-р Хр. Стамболски той носел със себе си и броеве на "Свобода".
Още по-любопитни са сведенията, които изнася Стоян Заимов в книгата си "Васил Левски – дяконът" (С., 1895). Той твърди, че по време на това посещение Левски се среща и с П. Р.Славейков, с когото се споразумява дописниците на революционните комитети в страната да изпращат сведения за всички по-важни събития в района си както до в. "Свобода", така и до в. "Македония". По тактически съображения "Свобода" понякога да "похвалява" "Македония", но от време на време, "за очи" и да я "гази". "Македония" обаче изобщо да не споменава за "Свобода".
Има изследователи, които поставят под съмнение достоверността на тези твърдения. Неоспорим факт е обаче, че отношенията между двата вестника се развиват точно според този "сценарий".
Известно е също така, че двете редакции разменят изданията си чрез австрийската поща. Но Славейков и Каравелов са водели и тайна кореспонденция помежду си чрез Гълъб войвода (Христо Димитров Сариев), който бил бюфетчик на френския кораб, обслужващ линията Марсилия – Александрия – Цариград – Браила. При операция, ръководена от европейските полицейски експерти Шнайдер и Бидискини, при участието на Христо Арнаудов и Светослав Сапунов (Миларов), куриерът бил разкрит, арестуван и заточен в Диарбекир, където излежавал присъдата си заедно със Стоян Заимов. (Стоян Заимов. "Миналото" С., 1895, с. 56 и др.)
Това умело синхронизиране и паралелно използване на "легалния" и "нелегалния" печат, уредено от Васил Левски, свидетелства за новите му идеи и в областта на журналистиката. То ни дава основание да разглеждаме в. "Македония" не просто като "еволюционистки" лист, както се характеризираше доскоро, а като легално издание на революционната организация.
Приносът на Апостола за създаването, разпространението и утвърждаването на "Свобода" не се ограничава само с това. Той започва и да сътрудничи на вестника.
На 27 април 1870 г. в "Свобода" е отпечатана неподписаната статия "Няколко думи към румънските българи", в която се отправя упрек към тях загдето са изпратили благодарствена телеграма до турското правителство по повод издаването на фермана за учредяването на българската екзархия. Тъй като се подчертава, че тоя упрек идва от Българския революционен комитет в Българско, ръководен непосредствено от Васил Левски, логично е да се предположи, че той е и авторът на статията. Допълнителен аргумент в полза на това предположение е изречението "Нашият девиз е "Свобода или смърт‛.‛ През този период това е и девизът на Апостола.
През януари 1871 г. той, в отговор на писмо от Любен Каравелов, започва да пише дописка до "Свобода", която обаче остава недовършена.
Ето какво е запазено от нея:
„Господин редакторе на в. "Свобода", питаш ме как върви работата в Българско и накъде сочи? Като ми казваш още, че вънкашните, уж свободолюбиви г-да европейци, във всяко събирание отваряли въпрос и за нас, българите, да ни се дадат и нам правата като на всеки народ. Тия думи от тия свободолюбиви г-да често били предлагани на тур. правителство, но не хващали думите им място за това, защото народът уж не показвал знак, че иска да бъде свободен?! Още и че народът най-добър живот живее с турчинът и обича царят си; отвсякъде ударени са и печатите!
На тия въпроси отговаряли някои си, като показвали на 67-ма и 70-та година на четите, които се явиха по планините на България. А турското правителство отговаряло: тия са хайдути, побягнали из хапсаните, и пр., които се събрали във Влашко и преминуват насила да повдигнат народа, а народът като си живее спокойно, гледа хладнокръвно на тия появени чети и не взема участие…‛ (Васил Левски. Документално наследство, с. 66)
Дописката е останала недовършена, защото, по всяка вероятност, Левски е решил да напише нова, в която да се изкаже по всички основни въпроси на българското национално освободително движение в оня момент. Така се появява един от най-важните текстове в документалното наследство на Апостола. И в историята на българската журналистика.
Още в самото начало той дава висока оценка на Любен Каравелов и на в. „Свобода‛.
„Господине редакторе на в. "Свобода", бай Каравелов, Вий като чисти свободен вестникар български, такъв ви показва и листът, когото издавате "Свобода", на всеки народ без разлика, който би показвал да живее.
Ний, българите бяхме честити чак отсега да се сдобием с вестник напълно свободен, през когото да се дава правото на всеки народ, да представим народното ни мнение пред светът, че и ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там дето живее българинът: в България, Тракия, Македония; па и от каквато и да е народност да живеят в тоя наш рай ще бъдат равноправни с българинът във всичко‛. (Пак там, с. 67)
Дописката е отпечатана на 13 февруари 1871 г. Любен Каравелов представя по следния начин нейния автор: "Тая дописка, която по неизвестни нам причини е стигнала до нас твърде късно, е писмо от едно такова лице, към което ние имаме пълно доверие: изпърво, ние познаваме това лице като човек честен, родолюбив и деятелен; а второ, той в продължението на 2-3 години е обикалял цяла България и имал е време да узнае народа и неговия дух; следователно ние се радваме, че можем да украсим вестника си с неговата дописка". В изданието "Васил Левски. „Документално наследство‛ (С., 1973 г.) наред с първообраза е публикувана и отпечатаната в "Свобода" дописка. В анотацията се казва, че това е "преработен от Л. Каравелов текст. Има несъществени изменения, главно от езиково и стилно естество" (с. 68)
Известно е, че Каравелов е преработвал собственоръчно абсолютно всичко, което е публикувал в "Свобода" и "Независимост". Той не е пожалил дори текстовете на Христо Ботев. Но дали в случая става дума само за "езиково-стилна" редакция?
Левски казва: "Ще имаме едно знаме, на което ще пише "Свята и чиста република". Същото желаем и на братя сърби, черногорци, румънци и пр., да не останват след нас, в едно и също време да дадат гласа си". (с. 67)
Същият текст в "Свобода": "На нашето знаме, което ще да бъде забито на Балканския полуостров, трябва да бъдат написани само три думи: "Свобода и всекиму своето". (с. 69)
Разлика от земята до небето!
Няма я "святата и чиста република", която е сърцевината на неговата идеология. Нека си припомним какво е записал той в "Наказателния закон", параграф 3: "Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република‛ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система*, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт." (с. 115)
Нещо повече – през 1872 г. Левски заменя предишния си девиз "Свобода или смърт" с нов, който гласи: "Смърт или република"!
"Преработката" на Каравелов засяга и други, не по-малко съществени идеи и становища на Васил Левски.
Ако не беше съхранен първообразът на този документ, ние никога нямаше да знаем за удивителното идейно богатство, което го откроява като революционер и идеолог от планетарен мащаб. Никога нямаше да научим как си е представял той бъдещото българско общество и как е искал на всяка цена да го предпази от гражданска война, подобна на тази, която по онова време бушува във Франция – брат брата, син баща, баща сина си да убива…
В своята биография на Васил Левски (изданието от 1980 г.) Иван Унджиев не отминава "преработката" на Любен Каравелов.
"Несъмнено промяната, извършена от Каравелов във този текст на черновата, не е случайна. Бихме могли да предположим, че той избягва да се свърже с републиканската форма на управление за политическо удобство пред сърбите, най-важния за Каравелов съюзник, чието управление е абсолютно монархическо." (с. 132)
Нека сега назовем нещата с истинските им имена: Каравелов не прави "езиково-стилова" редакция на дописката, а я подлага на най-груба политическа цензура, за да не предизвика недоволството на сръбския кралски двор, на който редовно изпраща своя вестник. (Навремето акад. Христо Христов изнесе, че за издаването на "Свобода" той е получавал субсидия и от там)
Какво излиза в последна сметка? Сръбският крал цензурира Васил Левски!
Този случай по най-красноречив начин свидетелства колко далновиден е бил Апостола, когато в основата на своята стратегия поставя пълната независимост на национално-освободителното движение от всякакви външни фактори. Нему са били добре известни непреставащите опити на Сърбия да го подчини на своите интереси и по такъв начин да улесни отдавна набелязаните планове (още от Гарашанин) да заграби исконни български земи и да асимилира живеещите там българи. За тази цел не е жалила средства. Как иначе ще си обясним факта, че дори легендарният български воевода Панайот Хитов е бил сръбски пенсионер!
Можем да си представим как се е почувствал Левски, когато е прочел в "Свобода" "своята" дописка. С това неговото сътрудничество приключва, макар че той продължава да търси допирни точки за съвместна дейност с Каравелов. Но те стават все по-малко и по-малко, особено след като се засилват опитите на Каравелов да наложи опекунството си и над Вътрешната революционна организация, над нейния ръководен орган – БРЦК в Българско и над самия Левски. (Всичко това аргументирано е показано в книгата на Цветана Павловска "Васил Левски и Вътрешната революционна организация". С., 1993 г.)
За всекидневната дейност на организацията вътре в страната крайно нужен е бил печат, за заверка на документите, на квитанциите за получени средства, за изпращаните увещателни и заплашителни писма и т.н. И Левски го поръчва на дейците в Румъния, като дава точни указания как да бъде изработен.
"Нека е голямшък колкото един бешлик, в средата лъвче с корона, из устата му "Смърт или република", от наоколо "Привременно българско правителство в България". (Васил Левски. Документално наследство, с. 70)
След дълго бавене и безброй напомняния, най-после печатът е изработен, но не точно така, както е поръчан. Лъвчето е без корона, а тя за Левски е символизирала идеята за държавност и приемственост. Липсва и девизът "Смърт или република", а вече знаем колко важен е бил той за Апостола. Каравелов го маха, но затова пък добавя надпис "І отд. от БРЦК", за да изкара, че "Привременното българско правителство в България" е само "І отделение от БРЦК", т.е. че е подчинено на Букурещ. Това е било несъвместимо с фундаменталната идея на Левски за пълна независимост на Вътрешната революционна организация, пък не е отговаряло и на действителното положение.
Но Каравелов продължава да цензурира Апостола. Изпратен му е ръкописен Позив (10 март 1871 г.), за да бъде отпечатан в Букурещ. Текстът наистина е отпечатан, но не така, както го е написал собственоръчно Васил Левски. Променен е дори подписът. Към "Привременно българско правителство в България" е добавено отново "І отд. от БРЦК" все със същата цел: да се изкара, че то е подчинено на БРЦК в Букурещ, ръководен от самия Каравелов.
Апостола отказва да разпространява отпечатания позив и така открито изразява своето недоволство от поведението на Каравелов.
Тъкмо необходимостта Вътрешната революционна организация да стане напълно независима и в печатната си пропаганда подтиква Левски да се заеме с една амбициозна задача: да се снабди със своя собствена печатница и със свой собствен вестник.
Неговият помощник Ангел Кънчев чрез свой познат успява да "измъкне" от вилаетската печатница в Русе доста български печатарски букви. С тях Левски сам си сглобява печатарска форма, за да отпечатва поне квитанции за получени суми. (Въпреки многобройните му напомняния поръчаните квитанции в Букурещ дълго време не се получават)
"1840 (гроша) за букви на печатницата, с които ще се печатат само наши работи" – записва той в тефтерчето си, когато е в Букурещ през лятото на 1872 г. Това е и неговият най-голям разход. И самото пояснение е достатъчно красноречиво.
Макар парите на организацията да са недостатъчни за покупката на оръжие, Апостола решава да се отделят средства и за снабдяването с модерна печатарска машина. През юли 1871 г. той пише от Пловдив до Комитета в Ловеч:
„…И ний от тук ще гледаме по чисто народно с писмата и печатът да съберем по-скоро една сума да отидем на Узунджово, та дано се снабдяхме от каквото годе оръжие. Преди панаирът някой ден по-напред, ако се снабдяхме с парите, то може да се отиде и в Цариград, за да искараме американка.‛ (Васил Левски. Документално наследство с. 107)
Дали не е станало точно така и в действителност? Тъкмо преди панаира Левски посещава Цариград и нищо чудно тъкмо тогава да е поръчал (или купил) модерната "американка", която макар и миниатюрна, може да отпечатва позиви, брошури, вестници – тъкмо това, което му е било нужно.
Според спомени на негови сподвижници, печатната машина е била купена, дори доставена в Букурещ и се е обмислял план как да бъде прехвърлена през Дунав в Ловеч. Авантюрата на Димитър Общи проваля и това начинание.
Сериозното намерение на Левски да има свои собствен вестник, неподвластен на никаква цензура, личи и от едно негово писмо до Каравелов.
"Наш свещеник, на име поп Кръстю, ще дойде при вас да се разбере ще може ли на вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен за в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах по-напред да дойде да се разбере с вас. Човек е, който може да ви бъде полезен, па и вие нему в неговата работа. Той ще дойде с осем-десет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви приказваше Грую и аз.‛ (Пак там, с. 200)
Както се вижда подготовката за вестника е била доста напреднала. Той е трябвало да се редактира от поп Кръстю и само да се печата в печатницата на Любен Каравелов срещу заплащане. Това навярно е щяло да трае, докато "американката" се озове в Ловеч, та вестникът да се издава изцяло там.
Не е известно как Каравелов се е отнесъл към това предложение на Апостола и дали двамата негови пратеници са отишли в Букурещ. А междувременно конфликтът с Каравелов все повече се изостря и задълбочава. Той, против неговата воля, му е натрапил за помощник Димитър Общи пак със същата цел – да опекунства над него и над Вътрешната революционна организация. Само че Апостола продължава да брани независимостта й, както повелява „предначертанието‛. Той открито пише на емигрантите във Влашко за отношенията си с Каравелов.
"Като ни приписвате, че уж от него чакаме програма, закони, печати и незнам какво си?! С една дума от него се водя? … тъй кьораво недейте стъпова и да дрънкате, че тук в Българско ви бележим вашите работи: убийство за народа ни." (Пак там, с. 104)
"Думите на Апостола за отношенията му с Каравелов – прости и искрени, доказват непреодолени принципни различия" – отбелязва Цветана Павловска (вж. книгата й, с. 379).
Левски не крие и своето недоволство от някои публикации в "Свобода", които сеят раздор сред емиграцията и противопоставят едни дейци на други. В писмо от 27 юни 1872 г. още преди да е напуснал Румъния, споделя с К. Цанков: "Повечето души мразят Каравелова, защото напада на "старите", а другите народности като слушали за това, ползвали се. Затова им казах, че му се е рекло вече да не пише ни за "стари", ни за млади‛. (Васил Левски. Документално наследство, с. 184).
На всичко отгоре Каравелов не спазва уговорените конспиративни правила и си позволява чрез открити текстове в "Свобода" да му отправя покани да иде в Букурещ.
"Пишете на Каравелов, моля го последний път братски, да не ме вика вече чрез вестникът си, защото ще поверувам на някои си на думите, като ми казват: "Брате Лъвский, без да се усетиш, Каравелов ще те предаде!"… (Пак там, с. 127)
Апостола не се поддава на подобни внушения и продължава да работи с Каравелов за народното дело. Той му вижда "кривиците" и открито ги сочи, но знае и цени неговите заслуги пред отечеството. За Левски, оглавил народната борба за освобождение, е ценен всеки човек, особено сред просветените и образованите, които се броят на пръсти.
Излишно е сега да гадаем какъв би бил вестникът, замислен от Апостола. Като имаме предвид обаче завладяващото му слово, крилатите му думи, пръснати из неговата кореспонденция, формата и съдържанието на неговите увещателни и заплашителни писма, сдържания, но вълнуващ патос на неговата "Нареда" и на другите документи, излезли изпод перото му и не на последно място дописката до "Свобода", сравнена с цензурирания й текст във вестника, можем да си представим до какъв връх би могла да се издигне българската журналистика. И какво е загубила.
Проектът на Апостола за негов напълно свободен и независим вестник остана неосъществен, както останаха неосъществени стратегията му България да се освободи със свои собствени сили, идеята му за свята и чиста демократична република, блянът му за едно справедливо общество, завинаги избавено от граждански войни, в които брат брата, син баща, баща сина си да убива….
Най-непростимата ни вина като нация е, че ние не можахме да осъществим нищо от неговото "предначертание", което ни завеща.
Той ни завеща и едно – по чудо оцеляло – джобно тефтерче, в което е записвал всичко: лек за зъбобол, песни и стихотворения – чути и прочетени, похарчени комитетски пари за пушки и печатарски букви... И на страница 54 – най-зашифрованото, най-загадъчното и навярно най-важното послание към нас:
„Народе????‛
Колко време оттогава, а ние все още не сме го разчели, разгадали и проумели. Защо? Какво ни пречи? Прозорливост ли ни липсва, или нямаме кураж да се огледаме в ясните очи на Апостола, защото ще се ужасим от себе си?
Тогава напълно сме си заслужили съдбата – сегашната и тая, която ни очаква.
Декември, 2006 г.
*Става дума за "конституционна монархия"
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
