Със заключителното предаване от кампанията ‛Великите българи“ Българската национална телевизия доказа няколко неща.

Първото (и най важното): опроверга мнението, че телевизията, особено в съвременното общество, е несъвместима с трайните културни и исторически – национални – ценности, че тези ценности и телевизията са от различен порядък и че телевизията в митотворстването си не може да подложи ценностите на смислен дебат. Може, когато действа смислено, кани в дебата смислени хора и се отнася към себе си с необходимото себеуважително отстранение.

Второто. Опроверга мнението, че сред българската интелигенция ‛родовата памет“ – като себепознаване и достойнство – е патент на патетично себеизтъкващи се ‛родолюбци“.

Третото. С кампанията и с всички коментари по създаването на митове, които тя породи, БНТ имплицитно постави въпроса: А защо да нямаме митове?

Това никак не е малко за една телевизия, настояваща да я наричат обществена.

Благодарим.