Светлото кино на Кулев
Врабците през октомври
Продуцент и режисьор – Анри Кулев
Сценарий – Станислав Стратиев
Оператор – Светла Ганева
Музика - Любомир Денев
В ролите: Петър Попйорданов, Стефка Янорова, Наум Шопов, Иван Иванов, Деян Донков, Мая Новоселска, Линда Русева, Малин Кръстев, Любен Чаталов, Валентин Танев и др.
Разпространява Про филмс
Четвърт век след игралния си дебют "Смъртта на заека‛ (1982), с "Врабците през октомври" Анри Кулев ни запраща отново на село. И пак, както едно време, зрителят се лута из абсурден лабиринт от случки, проклятия, неволи... И шрапнели народопсихологична неразбория уцелват и най-светите човешки намерения. И зад камерата е Светла Ганева. И в кадър е Любен Чаталов… Но, за разлика от покрусната атмосфера на не-свобода и деформации, написана от Борис Христов, сега Анри Кулев е нанизал нескончаемите мъченичества на душата и селото като скокливи скечове. Навремето патилата на изпитата вдовица Стефана (Румена Трифонова) и съселяните й се оказаха твърде корав залък за цензурата и малцина видяха филма. Анри Кулев отдавна е загърбил безчинствата на тогавашната власт, но все пак новият му филм е като днешна реплика на реакциите към едновремешния – този път върху зверски смешен текст на абсурдиста Станислав Стратиев, светла му памет. В Дервент бушоните на демокрацията гърмят, но какво от това - по-силно е електричеството на авантюрата, а и "приземен" Ангел (Наум Шопов) му се радва. Чародейни са перипетиите на героите и най-вече на местния философ Паскал (Петър Попйорданов), предпочел надутите бузи за "американска целувка‛ на съпругата му (Стефка Янорова) пред "всеобщата" надуваема любовница. Селският хедонизъм се върти в омагьосания обръч на невежеството, но е непреодолимо изкушение за външния благодетел. Жития и животни, вратовръзки и пуйки се въртят върху педалите на огнестрелно остроумие. Понякога перипетиите буксуват, но настроението е светло. Актьорите до един са чудни, но най-голямата атракция във филма е Мая Новоселска. Гледайте ‛Врабците през октомври‛, ако ви се прииска да се посмеете – я на другите, я на себе си.
Г. Д.
Продуцент и режисьор – Анри Кулев
Сценарий – Станислав Стратиев
Оператор – Светла Ганева
Музика - Любомир Денев
В ролите: Петър Попйорданов, Стефка Янорова, Наум Шопов, Иван Иванов, Деян Донков, Мая Новоселска, Линда Русева, Малин Кръстев, Любен Чаталов, Валентин Танев и др.
Разпространява Про филмс
Четвърт век след игралния си дебют "Смъртта на заека‛ (1982), с "Врабците през октомври" Анри Кулев ни запраща отново на село. И пак, както едно време, зрителят се лута из абсурден лабиринт от случки, проклятия, неволи... И шрапнели народопсихологична неразбория уцелват и най-светите човешки намерения. И зад камерата е Светла Ганева. И в кадър е Любен Чаталов… Но, за разлика от покрусната атмосфера на не-свобода и деформации, написана от Борис Христов, сега Анри Кулев е нанизал нескончаемите мъченичества на душата и селото като скокливи скечове. Навремето патилата на изпитата вдовица Стефана (Румена Трифонова) и съселяните й се оказаха твърде корав залък за цензурата и малцина видяха филма. Анри Кулев отдавна е загърбил безчинствата на тогавашната власт, но все пак новият му филм е като днешна реплика на реакциите към едновремешния – този път върху зверски смешен текст на абсурдиста Станислав Стратиев, светла му памет. В Дервент бушоните на демокрацията гърмят, но какво от това - по-силно е електричеството на авантюрата, а и "приземен" Ангел (Наум Шопов) му се радва. Чародейни са перипетиите на героите и най-вече на местния философ Паскал (Петър Попйорданов), предпочел надутите бузи за "американска целувка‛ на съпругата му (Стефка Янорова) пред "всеобщата" надуваема любовница. Селският хедонизъм се върти в омагьосания обръч на невежеството, но е непреодолимо изкушение за външния благодетел. Жития и животни, вратовръзки и пуйки се въртят върху педалите на огнестрелно остроумие. Понякога перипетиите буксуват, но настроението е светло. Актьорите до един са чудни, но най-голямата атракция във филма е Мая Новоселска. Гледайте ‛Врабците през октомври‛, ако ви се прииска да се посмеете – я на другите, я на себе си.
Г. Д.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
