Предупреждение за буря!
Увлекателен спектакъл на Москов –
закачка на студентите с Шекспир
Боулингът с класиците го доказва: Шекспир е по-устойчив от Бекет, Хемингуей и Милър, които се гътват, когато ги атакуват яко. Още в интродукцията на весело-остроумната си инсценировка ‛Бурята‛ със студенти от висшето театрално училище, Стефан Москов демонстрира колко издържлив и устойчив е Шекспир. Отначало странни професори с абсурдни теории препускат през живота и през произведението, появява се и самият поет, а майка му го моли да се върне в своята епоха. Отговорът е: ‛Моля те, майко, остави ме да си поиграя още 300 години‛. ‛Добре, Уилям, 150, обаче след това се прибираш вкъщи.‛
Макар да е безсмислица, все пак е метод. Макар всичко това да звучи като анархия в стил Монти Пайтън, въпреки всичко се придържа винаги плътно до Шекспир. Така, както зад заглавието ‛Bad Weather Makes a Good Story‛ видимо се крие ‛Бурята‛. Москов – кукловодът, магьосникът, клоунът, често изненадва със завладяващи, спиращи дъха картини, които се раждат от прости средства, като подвижни дъски и тебешир. Въздушният Ариел се играе от много актьори, които дърпат ластици, събрани на кълбо в десницата на техния господар Просперо. Под звуците на песента ‛Storm Warning‛ на британската група ‛I am Kloot‛ избухват ветровете, отвеждащи враговете на Просперо в неговото владение. Историята на света – история за любов, интрига и отмъщение, която завършва помирително, тук, на сцената, се разказва в сгъстени отрязъци от време.
Все едно. Неудържимата, преливаща границите фантазия на Москов увлича студентите-актьори в една 80-минутна буря от ентусиазъм, на която публиката трябва да се отдаде. Само няколко имена, представителни за сензационната постановка: Лиза Арнолд в ролята на Калибан – като мрънкащ, злобен, вечно алчен гном, предизвикващ смях до сълзи.
19 декември 2006
закачка на студентите с Шекспир
Боулингът с класиците го доказва: Шекспир е по-устойчив от Бекет, Хемингуей и Милър, които се гътват, когато ги атакуват яко. Още в интродукцията на весело-остроумната си инсценировка ‛Бурята‛ със студенти от висшето театрално училище, Стефан Москов демонстрира колко издържлив и устойчив е Шекспир. Отначало странни професори с абсурдни теории препускат през живота и през произведението, появява се и самият поет, а майка му го моли да се върне в своята епоха. Отговорът е: ‛Моля те, майко, остави ме да си поиграя още 300 години‛. ‛Добре, Уилям, 150, обаче след това се прибираш вкъщи.‛
Макар да е безсмислица, все пак е метод. Макар всичко това да звучи като анархия в стил Монти Пайтън, въпреки всичко се придържа винаги плътно до Шекспир. Така, както зад заглавието ‛Bad Weather Makes a Good Story‛ видимо се крие ‛Бурята‛. Москов – кукловодът, магьосникът, клоунът, често изненадва със завладяващи, спиращи дъха картини, които се раждат от прости средства, като подвижни дъски и тебешир. Въздушният Ариел се играе от много актьори, които дърпат ластици, събрани на кълбо в десницата на техния господар Просперо. Под звуците на песента ‛Storm Warning‛ на британската група ‛I am Kloot‛ избухват ветровете, отвеждащи враговете на Просперо в неговото владение. Историята на света – история за любов, интрига и отмъщение, която завършва помирително, тук, на сцената, се разказва в сгъстени отрязъци от време.
Все едно. Неудържимата, преливаща границите фантазия на Москов увлича студентите-актьори в една 80-минутна буря от ентусиазъм, на която публиката трябва да се отдаде. Само няколко имена, представителни за сензационната постановка: Лиза Арнолд в ролята на Калибан – като мрънкащ, злобен, вечно алчен гном, предизвикващ смях до сълзи.
19 декември 2006
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
