Вече стана дума за актуалния термин web 2.0. Реших да проверя колко от десетките хиляди ресурси в мрежата, засягащи темата, са на български, но показаният от Google резултат бе отчайващ! Така или иначе, преди да се насоча към web 2.0, редно е да припомня набързо web 1.0 и по-точно комерсиализирането на този иначе некомерсиален инструмент1, изобретен в сърцето на Европа през 1990 за улеснение на учения свят.

Самата култура на мрежата (в най-първичния смисъл на думата „култура‛) възниква десетилетие преди самата web. Това се случва покрай един от първите протоколи за публично общуване – Usenet2, и се развива благодарение на опита, натрупан през годините самоорганизация на мрежовото общество. Дериватите на тази култура повечето от нас вече познават под една или друга форма. Както може да се очаква, около нея вегетират и куп мъртви души на правителствени грантове, бълнуващи неспир за киберкултурата на бъдещето (това в Европа поражда т. нар. „net art‛), а комерсиалните среди, в желанието си да я експлоатират, измислят чудеса, като Electronic Frontier Foundation (виж по-долу), списанието "Wired" , а също и загадъчния израз "информационна магистрала", станал популярен в Америка по време на администрацията на Клинтън и Гор, след като феноменът на киберпънка бива внесен от Европа.

Но как точно властта и парите навлизат в мрежата? Това е дълъг и бавен процес, а началото му е поставено с обнародване на някои документи.

През 1994, в годината на ‛републиканската революция‛, научният фантаст с крайно дясна ориентация и говорител на Американския Конгрес, Нют Гингрич, одобрява програмата "Magna Carta of the digital age" (Магна Харта на дигиталната ера), пропагандираща радикално-монетаристската идеология и написана от корпоративните пера на Wired и EFF, Алвин Тофлър, Естер Дайсън, съветника на Рейгън по научните въпроси Джордж Кейуърт и още някои други. Друг документ, касаещ същата "култура" и цитиращ щедро тази същата Велика Харта, е появилата се през 1995 "Калифорнийска идеология". Нейни автори са англичаните Ричард Барбрук и Анди Камерън, а е публикувана, разбира се, във Wired. Всичкото това баене няма отношение нито към "кибера", нито към "културата", но пък рекламното изображение на модни младежи със скъпи компютри лансира представа, че тъкмо топ-менажерите, деятелите на рекламата, адвокатите и хай-тек занаятчиите са бъдещите стопани на киберпространството.

В това време, независимо от рекламите, киберпънкът все пак се развива и поражда своя субкултура, въртяща се около идеята за "крипто-анархия", а в манифеста й, написан в края на 1980-те, се казва, че добрата криптография може революционно да измени обществото посредством преминаване на всички икономически операции през Интернет, като това ще попречи на държавата да има контрол над тях и да взима налози. Новото общество ще е основано на абсолютната свобода, творчеството и доверието, а не на принудата.

Опошляването на тази философия става след влизането в играта на технически неграмотните, но затова пък амбициозни кибер-либертарианци, готови срещу парите на Гингрич да рекламират Мечтата (която в техния вариант е чисто и просто отмяна на държавната регулация на икономиката в мрежата), а най-одиозният епизод от тази история почва с намесата на „големите момчета‛ от Global Business Network - един от онези полу-закрити клубове, управляващи западния корпоративен бизнес, групиран около частната компютърна мрежа Well. Аборигените от Usenet безпощадно се присмиват на кибер-обществеността в Well заради техническата й неграмотност и претенциозността й, но повече от очевидно е, че киберпространството е на път да се сдобие с нов стопанин.

Пропагандистският орган на GBN е списание Wired , а лобистската му машина - Electronic Frontier Foundation – псевдо-правозащитен център, възглавяван от топ-мениджъри на мулти-национални компютърни корпорации и кибер-либертария Джон Пери Барлоу, известен повече като текстописеца на групата Gratefull Dead.

Да, тъкмо от страниците на Wired и благодарение на пропагандистите на GBN/EFF започва да се надува балонът с лъжите за незабавния разцвет на цифровата икономика чрез посредничеството на нерегулируемия пазарен капитализъм, за да се стигне през 2001 до спукването на dot-com балона3.

Тъкмо от тези среди бива възприета и проприетарната философия на затворения код с цел превръщането на програмните продукти в стоки за широко потребление. Но заедно с това се появява и съпротивата под формата на движение за отворен код, довело в крайна сметка до чиста проба технологична революция и появата на web 2.0.

Както се казва: продължението следва!



1. World Wide Web - ("WWW" или просто "Web") е системата от свързани помежду си хипертекстови документи, разпростираща се в интернет. Програмното приложение, с чиято помощ преглеждаме страниците, се нарича „браузър‛. Web e изобретена през 1990 от работещия в лабраторията за ядрени изследвания CERN в Женева англичанин Тим Бърнърс-Лий.
2. Usenet - USEr NETwork е глобална интернет система за общуване, създадена през 1979 г. от двама студенти в Duke University с цел работа от разстояние и обмен на файлове между компютри.
3. Бел. ред. - „dot‛ значи „точка‛, а „com‛, съкращение от „commercial‛, е разширението, с което се обозначават комерсиалните домейни в мрежата. Така обикновено се нарича кризата от 2001, породена от прекомерни очаквания и вложени инвестиции в (предимно) софтуерната индустрия и предизвикала масови фалити в САЩ.