1. Бих спекулирала с анкетата, като се опитам по-скоро да групирам събитията, които ми направиха силно впечатление, в пет групи, отколкото да ги класирам от 1 до 5:

а). Впечатляваща концепция + професионална реализация + нестандартно изживяване:

„Кюба: пътуване срещу течението“ и ‛BG бар“ на Недко Солаков, „Нова надежда“, Иван Мудов.

б). Силна изложба: „Нито бял куб, нито черна кутия. История в сегашно време“; „(Гр)адски приказки“; заслужава да се отбележат и „женските“ изложби: „Умножаване на отраженията“, „Присъствия/отсъствия“, „Опити за само/идентификация“, Елена Панайотова, „Модели на изоставяне“, Вероника Цекова.

в). За първи път се повдигна проблемът за трафика на жени чрез средствата на визуалните изкуства: „Навън беше винаги тъмно“, Боряна Венциславова и „Трафик на хора: девет авторски позиции“.

г). Първи опит за систематизация на видеоизкуството у нас: „10 години видеоизкуство в България“, Аделина Попнеделева.

д). Опити за проблематизиране на случващото се в художествения живот у нас: „Мобилни студиа“, ЦМИ Интерспейс и Гьоте Институт; „Изкуство за последно“, Critics’Selection.

2. Със смесени чувства ме остави Търгът за съвременно изкуство, иницииран от БОМИ (Българското общество за модерно изкуство). Инициативата действително заслужава поздравления и би било чудесно, ако се превърне в традиция. Като събитие обаче беше доста противоречива и събуди усмивки дори сред самите участници. Като че ли лицата, с които избра да се заяви, предизвикаха обратен на търсения ефект. Лично аз не разбирам как хора, публично доказали ретроградността си по отношение на съвременното изкуство (и в частност музей за съвременно изкуство) вчера, днес откриват подобни събития. А и през цялото време се редуваха термините „модерно“ и „съвременно“ като взаимозаменяеми, което със сигурност внесе объркване в посланието. Изложените произведения бяха също доста еклектични.

Високата посещаемост на търга обаче, както и броят на предложените, а и откупените творби, показа, че има интерес и готовност - и сред художниците, и сред колекционерите - да откликнат на подобна инициатива.

3. На първо място бих поставила проекта „Кюба – пътуване срещу течението“, защото е различен. Различен от всичко останало през годината, случило се у нас като преживяване; различен по професионализъм в организацията и не на последно място - по финасиране. Във всеки случай, различен от конвенционалното откриване-закриване на поредната експозиция в пренареденото за целта до болка познато галерийно пространство. Проект, който не те оставя безпристрастен. Започвайки от прес-срещата в ‛ателието“ на Недко Солаков до къщата на Елиас Канети в Русе (едва начална негова спирка), една оригинална и иронична концепция от българска страна се материализира във VIP-събитие. Гениално въплъщаваща топоса на кръчмата в един-единствен предмет и представяща националния манталитет в модела на неговото функциониране, BG-барът на Недко Солаков предизвика международна сензация. Проектът беше подбрал висок клас артисти, като Кутлуг Атман, Анета Мона Киза и Лучия Ткачова и др. Франческа Хабсбург се беше доверила и на респектиращ технически екип начело с Джаспър Шарп (бивш куратор в Колекцията Гугенхайм, Венеция).

4. Съществуват два фактора, касаещи съвременните изложбени тенденции, но изхождащи преди всичко от публиката, на които обръща внимание Ханс Белтинг: 1) необходимостта от информация и 2) желанието за изненада с елемент на развлечение. За мен най-важно е впечатлението, изживяването, атмосферата, които едно събитие поражда, посланието, което отпраща, и мислите, които отнасяш със себе си след това. Не зная рецепта.

5. И през тази година, СГХГ и Гьоте институт се оказаха не само най-активни, но и най-иновативни. Галерия „Академия“ се откроява също с амбициозна политика и добър PR. За ентусиазма си обаче отличаване заслужават Студио „Даухаус“ и галерия „Пистолет“.

6. Изложбата „Общи граници“ в рамките на седмицата на съвременното изкуство в Пловдив представи интересен подбор от художници и по традиция привлече забележителна публика, наред с Нощта на музеите и галериите.