Копнеж за нежност
Това е монолог на Метхилд Хушке, която, започвайки от последната си любовна нощ, започва да разкача отделните истории от емоционалната верига на отношенията си с мъжете, за да сподели живота си. Тоест, представление-изповед на една жена. Той, последният, й е написал стихотворение – за нея първото дълбоко вълнение след години на редови секс, бачкане и затвор заради убийство на мъжа си Дитер.
Роденият през 1961 в Котбус Оливер Буковски е вече утвърден глас в съвременната драматургия, отличаващ се със своите предпочитатия към истинския живот на човека от маргиналията, към онзи, който не е сред любимите на медиите печелещи, а се чувства дълбоко сам и губещ. Както в ‛Нищо по-хубаво“, така например и в последната му пиеса ‛Stand by‛ този човек е някъде между 30 и 40-годишен.
Метхилд Хушке е също в тази възраст, със счетоводителски черни очила и бяла булчинска рокля, секси-късогледа и женски наивно-банална с бялата си рокля и бяла мечта за сватба след чернилката на опита си с мъжете. Съседката Гречке едновременно я тормози и подслушва, но тя е и единствената близка душа, с която може да се напие или да успее да съчини обява за търсене на мъж.
Стихотворението отключва у Метхелд непознат копнеж, който не е в състояние на опише, и тъкмо тази вълнуваща и непозната смесица от тъга и надежда най-добре показва провалите и загубеното време, тъкмо чрез него се разгъва драмата на този ‛незначителен“ човек, с която се занимава представлението.
В обявата със съседката Гречке написали, че Метхелд търси ‛близост и дистанция“. Нещо като близост и дистанция произвежда и актрисата с моноспектакъла. Близост с искреността в изповедта и дистанция с малко театралната претенция за скандалност.
Касиел разказва с невинно опулени през очилата очи за очакването си на Поета, нещо ново след опита на Метхилд с алкохолизирания й бивш спътник Дитер, който тя убива, след като я е ритнал в корема по време на бременността.
Актрисата сблъсква контрастно невинността на визуално-телесния израз и интонация с вулгарността на езика. Този сблъсък произвежда вицов ефект, от него тя изтегля печелещата самоирония и по-груб комизъм. От него се опитва да извлече и драматизъм, но това по-трудно й се удава. А и различните измерения на конфликта, който се опитва да покаже режисьорът в представлението, не могат са се изразят само с един тип контраст в изпълнението, който Касиел действително забавно и енергично изразходва до изповедта за живота си в затвора. След това вече тя започва да звучи еднообразно, остава се сякаш на автопилот до финала, когато се разплаква над скапания си живот, осъзнала илюзорността на мечтата за сватба и съвместен живот с Поета.
Колкото по-различен и противоречив е изразът на конфликта между непознатия, събуден копнеж за нежност (‛нищо по-хубаво“), и натрупания гняв, обида, грубост и огорчения от (зло)употребите с чувствата и чувствеността на тялото, по различен начин изразени в различните части на разказа, толкова по-заразителна би била изповедта на тази жена.
Една сред многото, криещи мечтата си за любов във вулгарността и кича на мизерното си битие.
Роденият през 1961 в Котбус Оливер Буковски е вече утвърден глас в съвременната драматургия, отличаващ се със своите предпочитатия към истинския живот на човека от маргиналията, към онзи, който не е сред любимите на медиите печелещи, а се чувства дълбоко сам и губещ. Както в ‛Нищо по-хубаво“, така например и в последната му пиеса ‛Stand by‛ този човек е някъде между 30 и 40-годишен.
Метхилд Хушке е също в тази възраст, със счетоводителски черни очила и бяла булчинска рокля, секси-късогледа и женски наивно-банална с бялата си рокля и бяла мечта за сватба след чернилката на опита си с мъжете. Съседката Гречке едновременно я тормози и подслушва, но тя е и единствената близка душа, с която може да се напие или да успее да съчини обява за търсене на мъж.
Стихотворението отключва у Метхелд непознат копнеж, който не е в състояние на опише, и тъкмо тази вълнуваща и непозната смесица от тъга и надежда най-добре показва провалите и загубеното време, тъкмо чрез него се разгъва драмата на този ‛незначителен“ човек, с която се занимава представлението.
В обявата със съседката Гречке написали, че Метхелд търси ‛близост и дистанция“. Нещо като близост и дистанция произвежда и актрисата с моноспектакъла. Близост с искреността в изповедта и дистанция с малко театралната претенция за скандалност.
Касиел разказва с невинно опулени през очилата очи за очакването си на Поета, нещо ново след опита на Метхилд с алкохолизирания й бивш спътник Дитер, който тя убива, след като я е ритнал в корема по време на бременността.
Актрисата сблъсква контрастно невинността на визуално-телесния израз и интонация с вулгарността на езика. Този сблъсък произвежда вицов ефект, от него тя изтегля печелещата самоирония и по-груб комизъм. От него се опитва да извлече и драматизъм, но това по-трудно й се удава. А и различните измерения на конфликта, който се опитва да покаже режисьорът в представлението, не могат са се изразят само с един тип контраст в изпълнението, който Касиел действително забавно и енергично изразходва до изповедта за живота си в затвора. След това вече тя започва да звучи еднообразно, остава се сякаш на автопилот до финала, когато се разплаква над скапания си живот, осъзнала илюзорността на мечтата за сватба и съвместен живот с Поета.
Колкото по-различен и противоречив е изразът на конфликта между непознатия, събуден копнеж за нежност (‛нищо по-хубаво“), и натрупания гняв, обида, грубост и огорчения от (зло)употребите с чувствата и чувствеността на тялото, по различен начин изразени в различните части на разказа, толкова по-заразителна би била изповедта на тази жена.
Една сред многото, криещи мечтата си за любов във вулгарността и кича на мизерното си битие.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
