Гълъбът пред моя прозорец
На 23 ноември т.г. в Народната библиотека бе представена книгата „Гълъбът пред моя прозорец“. Именно в това магнетично и пропито с книжовността на десетки поколения място, едно голямо и достойно име разкри своята по-тиха, по-интимна и лишена от титлите и академичните постижения страна.
Проф. Александър Шурбанов е не само сред най-добрите преводачи в България, той е изключително авторитетен и благодарение на дейността си на преподавател, литературовед-шекспировед и критик. Поводът този път обаче беше неговият принос към българската културна традиция именно като поет. А този принос е не по-малко значим от останалите дейности на професора.
Под зоркия поглед на миналото, говорещо от стените на Народната библиотека, редакторът на книгата Румен Леонидов, с помощта на доц. Владимир Трендафилов и самия автор, се зае със задачата да представи „Гълъбът пред моя прозорец“. По думите на Леонидов, Шурбанов успява без публицистичност и ругатни да даде своето мнение за света. Фактът, че той лишава творчеството си от драматични поетични и идейни обобщения, не прави поезията му по-малко поезия, напротив! Поезията, сподели доц. Трендафилов, може да бъде мисъл, състояние, образ. В този смисъл професорът пише „поезия на душевната автобиографичност“, „на съпътническия начин на живот“. Без агресия и натрапчивост Шурбанов овладява нелесното умение да споделя, да разказва в стиха по фин, изящен, дори меланхоличен начин. Както професорът сам споделя в интервю пред Ангел Игов: „Може би настройката ми е прекалено романтична, но винаги съм гледал на поезията като на изповед, и съм знаел, че всяка неискрена нотка, всяка умишлено заета поза безвъзвратно я компрометира“. И наистина, поезията на този голям човек е лишена от каквато и да било неискреност и изкуственост, тя е изключително човешка и топла, за разлика от общоприетото възприятие за „преподавателската и литературоведска“ поезия като за студена и дори надменна.
Без да установява непоколебим идентитет с природата, Шурбанов до голяма степен се фокусира върху нея. И не само - поетът преминава от софийските улици през идилията „на село“ и стига чак до малката прегазена мравка на земята.
Всички тези мигове не правят дълбокомислени и новаторски изводи, те просто са. С мекотата на художник Шурбанов изобразява своеобразна хронология на състоянията си. И както Румен Леонидов отбеляза, тази хронология не би могла нито да се аплодира, нито да се освирква – тя просто обогатява. Нещо повече – тя гали със своята неподправеност и красота, без да натоварва, без да обременява, тя просто е.
Отново пред Ангел Игов професор Александър Шурбанов споделя : “Вътре в себе си аз трябва да съм останал също тъй простодушен както съм бил в детството си. Само малко по-тъжен от видяното и наученото.“ Една по детски простодушна поезия, меланхолична и фина, вгледана в живота, тук и сега – това е „Гълъбът пред моя прозорец“.
Проф. Александър Шурбанов е не само сред най-добрите преводачи в България, той е изключително авторитетен и благодарение на дейността си на преподавател, литературовед-шекспировед и критик. Поводът този път обаче беше неговият принос към българската културна традиция именно като поет. А този принос е не по-малко значим от останалите дейности на професора.
Под зоркия поглед на миналото, говорещо от стените на Народната библиотека, редакторът на книгата Румен Леонидов, с помощта на доц. Владимир Трендафилов и самия автор, се зае със задачата да представи „Гълъбът пред моя прозорец“. По думите на Леонидов, Шурбанов успява без публицистичност и ругатни да даде своето мнение за света. Фактът, че той лишава творчеството си от драматични поетични и идейни обобщения, не прави поезията му по-малко поезия, напротив! Поезията, сподели доц. Трендафилов, може да бъде мисъл, състояние, образ. В този смисъл професорът пише „поезия на душевната автобиографичност“, „на съпътническия начин на живот“. Без агресия и натрапчивост Шурбанов овладява нелесното умение да споделя, да разказва в стиха по фин, изящен, дори меланхоличен начин. Както професорът сам споделя в интервю пред Ангел Игов: „Може би настройката ми е прекалено романтична, но винаги съм гледал на поезията като на изповед, и съм знаел, че всяка неискрена нотка, всяка умишлено заета поза безвъзвратно я компрометира“. И наистина, поезията на този голям човек е лишена от каквато и да било неискреност и изкуственост, тя е изключително човешка и топла, за разлика от общоприетото възприятие за „преподавателската и литературоведска“ поезия като за студена и дори надменна.
Без да установява непоколебим идентитет с природата, Шурбанов до голяма степен се фокусира върху нея. И не само - поетът преминава от софийските улици през идилията „на село“ и стига чак до малката прегазена мравка на земята.
Всички тези мигове не правят дълбокомислени и новаторски изводи, те просто са. С мекотата на художник Шурбанов изобразява своеобразна хронология на състоянията си. И както Румен Леонидов отбеляза, тази хронология не би могла нито да се аплодира, нито да се освирква – тя просто обогатява. Нещо повече – тя гали със своята неподправеност и красота, без да натоварва, без да обременява, тя просто е.
Отново пред Ангел Игов професор Александър Шурбанов споделя : “Вътре в себе си аз трябва да съм останал също тъй простодушен както съм бил в детството си. Само малко по-тъжен от видяното и наученото.“ Една по детски простодушна поезия, меланхолична и фина, вгледана в живота, тук и сега – това е „Гълъбът пред моя прозорец“.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
