Господари на книжния ефир
Думата ми е за неудачите в книгоразпространението у нас.
Но не за онова, класическото, което продава книгите като самостойна стока и което има своите ‛класически“ проблеми в несъизмеримостта между литературата и парите по принцип, а за новото, нетрадиционно търговско разпространение на книгите като стока ‛в плюс“ към някой друг продукт – най-често вестник. Това е забележително изобретение на пазарната предприемчивост при медиите, в което няма нищо лошо, напротив: еднодневката за четене (вестникът) идеално се допълва с трайното четиво (книгата). И двете са за четене. Едното продава другото, другото осмисля първото. Защото ако няма нищо по-старо от вчерашен вестник, няма и нищо по-неостаряващо от една добра книга. Неслучайно у нас се въведе програмата ‛Четяща България“ за поощряване на четенето, популяризиране на книгата и изпробване на алтернативни форми на книгоразпространение именно по този начин – чрез механизма на ‛cross media publishing“ (междумедийно издаване) и ‛add-on“ (добавъчна) търговия на книги като бонус към някоя по-‛евтина“ в културно отношение стока.
От тук нататък обаче почват гафовете.
Нека да разгледаме дългосрочната инициатива на Медийна група ‛ВАЦ – България“, която е пионер на този вид търговски експеримент у нас с трите си поредици досега – ‛Златна колекция на ХХ век“, ‛Златни детски книги“ (‛add“-нати към вестниците ‛Дневен Труд“ и ‛24 часа“) и ‛Илюстрована семейна енциклопедия“ в 16 тома (‛cross“-ната заедно с вестник ‛Седмичен Труд“). Много нещо се изписа за първата ‛златна колекция“ и почти нищо за втората, но нашето внимание сега ще иде при третата. Първо, защото тя все още продължава. Второ, защото в нея са стоварени всички куриози на непрофесионалната и безотговорна книгожурналистика, на неграмотната и алчна политика на книгоразпространение. И трето, защото в септемврийския брой на сп. ‛Мениджър“ четем рекламните слова на главния управител на концерна у нас, г-н Петер Имберг, че: ‛Едно е сигурно – ние отдаваме голямо значение на качеството на нашите колекции“ (‛Мениджър“, 2006 г., 9 бр., 43 стр.). Уви, резултатът е или много тъжен, или много смешен – зависи от гледната точка. Затова нека малко да почетем, да се посмеем на умните текстове и да поплачем за похарчените пари…
Дори с томовете, с които аз разполагам от ‛Илюстрована семейна енциклопедия“ на Дорлинг Киндерсли – само 6 на брой, от букви ‛А“ до ‛К“, – четящият човек от България и великодушен купувач на вестник ‛Седмичен Труд“ може да си направи купона. Ето нещо весело от областта на физиологията: "Докато детето расте, неговите кости растат на големина и в края на юношеството при човека се обособяват 32 постоянни зъба" (т. 6, "З – К", с. 326). Виждате ли какво се получава – като венец на онтогенезата и връх на физическото ни израстване се появяват 32 зъба! Моля, пребройте зъбите си барабар с мъдреците и сметнете нивото на своето еволюционно развитие. Друг сроден пример: "В утробата на майка си то [малкото на лимоновата акула] подобно на човешкото бебе се храни с кръв, която преминава през плацентата" (т. 1, ‛А“, с. 34). У-у, това човешко бебе било същинска акула! Хайде по-добре да минем на география: "Атлантическият океан не граничи само с три от петнайсетте страни, съставящи Западна Африка" (т. 1, ‛А“, с. 61). Едно, две, три… петнайсет… Няма ли по-лесен начин да разберем с какво (не) граничи Атлантическият океан? Следващ любопитен пример за ограмотяване по география: "Езерата са временни геологични образувания, които съществуват няколкостотин хиляди години" (т. 5, "Е – З", с. 268). Ако това е временно, какво да каже умрялата ми баба? На друго място можем да научим, че: "Солените и сладководните мочурливи места са едни от най-добрите убежища за живата природа" (т. 2, ‛А – В“, с. 94). А, как изглежда тая жива природа, дето убягва на неживата в солените и сладководните мочурливи места? Странно, не мога да си представя този целокупен образ на всички живи организми, а картинките са твърде неубедителни за това глобалистко предизвикателство в сферата на естествознанието. Я по-добре да видим нещата от позиция на точните науки. Ала и тук ни очаква разочарование, защото определенията са напълно тавтологични: "Биологията е наука за живота и живите организми" (т. 2, ‛А – В“, с. 93); "Молекулата представлява съвкупност от атоми, свързани от връзки" (т. 1, ‛А“, с. 53). Спокойно можем да допълним, че физиката е наука за физичните явления, че психологията е наука за психиката, че социологията е наука за социумите, т.е. за хората, свързани от връзки… Жалко, че не са се сетили и нас да ни поканят в редакторския екип, та и ние да припечелим нещо. Какво пише по-нататък? Четем следното: ‛През 1905 г. Айнщайн обединява пространството и времето в едно математическо уравнение“ (т. 1, ‛А“, с. 32). Ех, това звучи гениално красиво. Освен че бил религиозен, този физик бил и поет, който редял уравненията като стихове! Колко много можем да научим от тази енциклопедия! Какво още? Ами например, че: "Математиците открили алгебрата (араб. ал джабр) и днес арабската система от числа се използва в цял свят" (т. 6, ‛З – К“, с. 364). Че нали затова са ‛математици“, а не някакви други? Ама – това и аз го знам – цифрите, а не числата, са арабски. Хм, за такова нещо и в началното училище дърпат ушите на незнаещите. Но ето още един израз, граничещ с поетичното: "Разположена в сърцето на Южния полюс, Антарктида е най-ветровитият, най-студеният и най-южният континент на земята" (т.1, ‛А“, с. 38). Невероятно! Цял континент, разположен в една точка – Южния полюс! Хипербола или литота е това? – питам по-големите деца. Или метафора, поради образа на ‛сърцето“? – питам само онези ученици с интерес към литературата. При това толкова южен е този континент, че по-южен не може да бъде: ‛най-южният“, най- от по-южните. За това определено трябва развинтено въображение! На друго място пък може да прочетем, че: "Ветровете са част от модела на световната циркулация, който държи в баланс температурните модели." Това наистина изглежда научно, но какво ни казва – за ‛световната циркулация“ на парите и Вятъра на промяната или за кой знае какви модели, дето вятър ги вее на бяла кобила? Нека завършим с примери от областта на културната история и геополитиката: "Въпреки че все още са дискриминирани, те [аборигените] започват да се възползват от помощта на правителството и да защитават своите граждански права" (т. 1, ‛А“, с. 11). Ама аз ли не мога да разбера, или понеже не познавам достатъчно Австралия, не ми е ясно как някой може да е дискриминиран, ако получава правителствени помощи и разполага с граждански права? Затова нека по-добре се върнем към собствения си (балкански) двор: "Въпреки че Гърция и България са съседни държави, те са разделени от високи планини, които затрудняват свободното общуване" (т. 4, ‛Г – Е“, с. 211). Сякаш планините са Берлинска стена на Балканите, та възпрепятстват междусъседските отношения и свободната комуникация между народите! Какво по-тъпо от това? Има какво, ако решим да прочетем за гр. Казанлък, който според Енциклопедията се намира в Стара Планина (т. 4, ‛Г – Е“, с. 212), за ‛индустрия на инките“ (т. 6, ‛З – К“, с. 354) преди откриването на Новия свят и за "Ислямска империя" (т. 6, ‛З – К“, с. 364) вместо за Арабска… Не че не сме пред угрозата на ислямски империализъм, но това е друг (футурологичен, а не енциклопедичен) въпрос. Върхът на всичко обаче е следното умозаключение: "През ХV в. художниците, скулпторите и архитектите започват да възраждат класическите традиции в изкуството, като създават напълно натуралистични християнски произведения на изкуството" (т. 6, ‛З – К“, с. 327). Ако са ‛напълно натуралистични“, тези произведения на изкуството не ще да са християнски, ала това е благодатна тема за пенсионирани академици. Какво могат да научат обаче невръстните деца за световните религии или любознателните атеисти за мистиката на древния Изток, като прочетат, че Буда означава ‛просветеният“ вместо ‛просветленият“ (т. 2, ‛А – В“, с. 114) или че Коранът е ‛написан“ вместо ‛записан“ през 650 г. (т. 6, ‛З – К“, с. 364)? Навярно ще научат, че Буда е най-просветеният будист, първообраз на източния мъдрец с бяла брада и голям корем, или че Коранът е написан от гениалното перо на вдъхновен писател, предпочел да запази анонимност, а не по божие наставление, свише, както е коректно да се третират свещените писания. Що се отнася до стилови и печатни грешки в тази ‛Илюстрована семейна енциклопедия“, няма да говорим… Язък само за хубавите снимки и картинки в книжката.
Крайно време е да направим равносметка какво притежава доброто средностатистическо българско семейство, закупило си заедно с редовния брой на вестник ‛Седмичен Труд“ и идния том от поредицата на ‛Илюстрована семейна енциклопедия“. Ето какво – ‛фикшън“ енциклопедия, антикнига, която дезориентира, дезинформира, деобразова, демобилизира желанието да узнаеш нещо повече. Първо, заради фактическите грешки. Второ, заради логическите грешки. Трето, заради стиловите грешки. Четвърто, заради езиковите грешки. И така нататък. Кой е виновен за всичко това? Поглеждайки в издателското каре, откриваме, че професионалната отговорност в най-висок процент се пада на някакво си семейство, род, клан, фирма, партия… на име ‛Пачеви“ – ст.н.с. д-р Ангел Пачев, Маргарита Пачева, Анатоли Пачев, Владимир Пачев. Вярно е, че проблемът винаги най-напред е в оригиналното (тук – английско) издание, което в този случай ни предлага хубав дизайн и повърхностен текст. Но още по-вярно е, че проблемът си остава изцяло наш – в превода, в стандартизацията, в прецизността на работа, в смисъла на нещата изобщо. Оглеждайки начина на разпространение на тази книга, която не само че не поощрява, но направо уврежда четенето, откриваме, че моралната отговорност за това 100% се пада на ‛Вестникарска група България“, която инициира този баснословен за книжния ни маркетинг в момента проект на книгоразпространение у нас. Представете си само, уважаеми колеги журналисти и книгоиздатели, абстрахирайки се от собствената си битност на семейни хора, какво най-вероятно си говорят хората у дома, разгръщайки тази невнятна книга от цели 16 тома! Ако случайно си спомнят наученото в училище, те няма да получат никаква полза от ‛Илюстрована семейна енциклопедия“ и вероятно ще я дадат да си поиграе с нея и да я разкъса домашният любимец. Твърде скъпо удоволствие! Ако пък не са ходили на училище или просто нищо не са научили там, (до)образовайки се с ‛Илюстрована семейна енциклопедия“, те ще се превърнат в невежи чудовища, които ще бълват гигантски лъжи и ужасни глупости, прегазвайки навред занемелите си събеседници. Твърде скъпо зрелище! Представете си, моля, тази новоизлюпена от гнездото на ‛Вестникарска група България“ нашенска Годзила на незнанието, която се храни с книжни томчета, разтваряйки все по-широко жадната си за енциклопедична информация паст срещу сразените средноинтелигентни хорица! Би било колосална предапокалиптична гледка на ‛четяща България“… Ясно е, драги читатели и скъпи сънародници, че с подобни четива се потъпква фундамента на българското образование и престижа на обществената ни култура, при това с високо платена пазарна цена. Кой печели от всичко това? И кой губи?
Ала не ми дава сърцето да кажа: ‛За бога, братя, не купувайте!“, защото това би означавало: ‛За бога, братя, не четете!“
Но не за онова, класическото, което продава книгите като самостойна стока и което има своите ‛класически“ проблеми в несъизмеримостта между литературата и парите по принцип, а за новото, нетрадиционно търговско разпространение на книгите като стока ‛в плюс“ към някой друг продукт – най-често вестник. Това е забележително изобретение на пазарната предприемчивост при медиите, в което няма нищо лошо, напротив: еднодневката за четене (вестникът) идеално се допълва с трайното четиво (книгата). И двете са за четене. Едното продава другото, другото осмисля първото. Защото ако няма нищо по-старо от вчерашен вестник, няма и нищо по-неостаряващо от една добра книга. Неслучайно у нас се въведе програмата ‛Четяща България“ за поощряване на четенето, популяризиране на книгата и изпробване на алтернативни форми на книгоразпространение именно по този начин – чрез механизма на ‛cross media publishing“ (междумедийно издаване) и ‛add-on“ (добавъчна) търговия на книги като бонус към някоя по-‛евтина“ в културно отношение стока.
От тук нататък обаче почват гафовете.
Нека да разгледаме дългосрочната инициатива на Медийна група ‛ВАЦ – България“, която е пионер на този вид търговски експеримент у нас с трите си поредици досега – ‛Златна колекция на ХХ век“, ‛Златни детски книги“ (‛add“-нати към вестниците ‛Дневен Труд“ и ‛24 часа“) и ‛Илюстрована семейна енциклопедия“ в 16 тома (‛cross“-ната заедно с вестник ‛Седмичен Труд“). Много нещо се изписа за първата ‛златна колекция“ и почти нищо за втората, но нашето внимание сега ще иде при третата. Първо, защото тя все още продължава. Второ, защото в нея са стоварени всички куриози на непрофесионалната и безотговорна книгожурналистика, на неграмотната и алчна политика на книгоразпространение. И трето, защото в септемврийския брой на сп. ‛Мениджър“ четем рекламните слова на главния управител на концерна у нас, г-н Петер Имберг, че: ‛Едно е сигурно – ние отдаваме голямо значение на качеството на нашите колекции“ (‛Мениджър“, 2006 г., 9 бр., 43 стр.). Уви, резултатът е или много тъжен, или много смешен – зависи от гледната точка. Затова нека малко да почетем, да се посмеем на умните текстове и да поплачем за похарчените пари…
Дори с томовете, с които аз разполагам от ‛Илюстрована семейна енциклопедия“ на Дорлинг Киндерсли – само 6 на брой, от букви ‛А“ до ‛К“, – четящият човек от България и великодушен купувач на вестник ‛Седмичен Труд“ може да си направи купона. Ето нещо весело от областта на физиологията: "Докато детето расте, неговите кости растат на големина и в края на юношеството при човека се обособяват 32 постоянни зъба" (т. 6, "З – К", с. 326). Виждате ли какво се получава – като венец на онтогенезата и връх на физическото ни израстване се появяват 32 зъба! Моля, пребройте зъбите си барабар с мъдреците и сметнете нивото на своето еволюционно развитие. Друг сроден пример: "В утробата на майка си то [малкото на лимоновата акула] подобно на човешкото бебе се храни с кръв, която преминава през плацентата" (т. 1, ‛А“, с. 34). У-у, това човешко бебе било същинска акула! Хайде по-добре да минем на география: "Атлантическият океан не граничи само с три от петнайсетте страни, съставящи Западна Африка" (т. 1, ‛А“, с. 61). Едно, две, три… петнайсет… Няма ли по-лесен начин да разберем с какво (не) граничи Атлантическият океан? Следващ любопитен пример за ограмотяване по география: "Езерата са временни геологични образувания, които съществуват няколкостотин хиляди години" (т. 5, "Е – З", с. 268). Ако това е временно, какво да каже умрялата ми баба? На друго място можем да научим, че: "Солените и сладководните мочурливи места са едни от най-добрите убежища за живата природа" (т. 2, ‛А – В“, с. 94). А, как изглежда тая жива природа, дето убягва на неживата в солените и сладководните мочурливи места? Странно, не мога да си представя този целокупен образ на всички живи организми, а картинките са твърде неубедителни за това глобалистко предизвикателство в сферата на естествознанието. Я по-добре да видим нещата от позиция на точните науки. Ала и тук ни очаква разочарование, защото определенията са напълно тавтологични: "Биологията е наука за живота и живите организми" (т. 2, ‛А – В“, с. 93); "Молекулата представлява съвкупност от атоми, свързани от връзки" (т. 1, ‛А“, с. 53). Спокойно можем да допълним, че физиката е наука за физичните явления, че психологията е наука за психиката, че социологията е наука за социумите, т.е. за хората, свързани от връзки… Жалко, че не са се сетили и нас да ни поканят в редакторския екип, та и ние да припечелим нещо. Какво пише по-нататък? Четем следното: ‛През 1905 г. Айнщайн обединява пространството и времето в едно математическо уравнение“ (т. 1, ‛А“, с. 32). Ех, това звучи гениално красиво. Освен че бил религиозен, този физик бил и поет, който редял уравненията като стихове! Колко много можем да научим от тази енциклопедия! Какво още? Ами например, че: "Математиците открили алгебрата (араб. ал джабр) и днес арабската система от числа се използва в цял свят" (т. 6, ‛З – К“, с. 364). Че нали затова са ‛математици“, а не някакви други? Ама – това и аз го знам – цифрите, а не числата, са арабски. Хм, за такова нещо и в началното училище дърпат ушите на незнаещите. Но ето още един израз, граничещ с поетичното: "Разположена в сърцето на Южния полюс, Антарктида е най-ветровитият, най-студеният и най-южният континент на земята" (т.1, ‛А“, с. 38). Невероятно! Цял континент, разположен в една точка – Южния полюс! Хипербола или литота е това? – питам по-големите деца. Или метафора, поради образа на ‛сърцето“? – питам само онези ученици с интерес към литературата. При това толкова южен е този континент, че по-южен не може да бъде: ‛най-южният“, най- от по-южните. За това определено трябва развинтено въображение! На друго място пък може да прочетем, че: "Ветровете са част от модела на световната циркулация, който държи в баланс температурните модели." Това наистина изглежда научно, но какво ни казва – за ‛световната циркулация“ на парите и Вятъра на промяната или за кой знае какви модели, дето вятър ги вее на бяла кобила? Нека завършим с примери от областта на културната история и геополитиката: "Въпреки че все още са дискриминирани, те [аборигените] започват да се възползват от помощта на правителството и да защитават своите граждански права" (т. 1, ‛А“, с. 11). Ама аз ли не мога да разбера, или понеже не познавам достатъчно Австралия, не ми е ясно как някой може да е дискриминиран, ако получава правителствени помощи и разполага с граждански права? Затова нека по-добре се върнем към собствения си (балкански) двор: "Въпреки че Гърция и България са съседни държави, те са разделени от високи планини, които затрудняват свободното общуване" (т. 4, ‛Г – Е“, с. 211). Сякаш планините са Берлинска стена на Балканите, та възпрепятстват междусъседските отношения и свободната комуникация между народите! Какво по-тъпо от това? Има какво, ако решим да прочетем за гр. Казанлък, който според Енциклопедията се намира в Стара Планина (т. 4, ‛Г – Е“, с. 212), за ‛индустрия на инките“ (т. 6, ‛З – К“, с. 354) преди откриването на Новия свят и за "Ислямска империя" (т. 6, ‛З – К“, с. 364) вместо за Арабска… Не че не сме пред угрозата на ислямски империализъм, но това е друг (футурологичен, а не енциклопедичен) въпрос. Върхът на всичко обаче е следното умозаключение: "През ХV в. художниците, скулпторите и архитектите започват да възраждат класическите традиции в изкуството, като създават напълно натуралистични християнски произведения на изкуството" (т. 6, ‛З – К“, с. 327). Ако са ‛напълно натуралистични“, тези произведения на изкуството не ще да са християнски, ала това е благодатна тема за пенсионирани академици. Какво могат да научат обаче невръстните деца за световните религии или любознателните атеисти за мистиката на древния Изток, като прочетат, че Буда означава ‛просветеният“ вместо ‛просветленият“ (т. 2, ‛А – В“, с. 114) или че Коранът е ‛написан“ вместо ‛записан“ през 650 г. (т. 6, ‛З – К“, с. 364)? Навярно ще научат, че Буда е най-просветеният будист, първообраз на източния мъдрец с бяла брада и голям корем, или че Коранът е написан от гениалното перо на вдъхновен писател, предпочел да запази анонимност, а не по божие наставление, свише, както е коректно да се третират свещените писания. Що се отнася до стилови и печатни грешки в тази ‛Илюстрована семейна енциклопедия“, няма да говорим… Язък само за хубавите снимки и картинки в книжката.
Крайно време е да направим равносметка какво притежава доброто средностатистическо българско семейство, закупило си заедно с редовния брой на вестник ‛Седмичен Труд“ и идния том от поредицата на ‛Илюстрована семейна енциклопедия“. Ето какво – ‛фикшън“ енциклопедия, антикнига, която дезориентира, дезинформира, деобразова, демобилизира желанието да узнаеш нещо повече. Първо, заради фактическите грешки. Второ, заради логическите грешки. Трето, заради стиловите грешки. Четвърто, заради езиковите грешки. И така нататък. Кой е виновен за всичко това? Поглеждайки в издателското каре, откриваме, че професионалната отговорност в най-висок процент се пада на някакво си семейство, род, клан, фирма, партия… на име ‛Пачеви“ – ст.н.с. д-р Ангел Пачев, Маргарита Пачева, Анатоли Пачев, Владимир Пачев. Вярно е, че проблемът винаги най-напред е в оригиналното (тук – английско) издание, което в този случай ни предлага хубав дизайн и повърхностен текст. Но още по-вярно е, че проблемът си остава изцяло наш – в превода, в стандартизацията, в прецизността на работа, в смисъла на нещата изобщо. Оглеждайки начина на разпространение на тази книга, която не само че не поощрява, но направо уврежда четенето, откриваме, че моралната отговорност за това 100% се пада на ‛Вестникарска група България“, която инициира този баснословен за книжния ни маркетинг в момента проект на книгоразпространение у нас. Представете си само, уважаеми колеги журналисти и книгоиздатели, абстрахирайки се от собствената си битност на семейни хора, какво най-вероятно си говорят хората у дома, разгръщайки тази невнятна книга от цели 16 тома! Ако случайно си спомнят наученото в училище, те няма да получат никаква полза от ‛Илюстрована семейна енциклопедия“ и вероятно ще я дадат да си поиграе с нея и да я разкъса домашният любимец. Твърде скъпо удоволствие! Ако пък не са ходили на училище или просто нищо не са научили там, (до)образовайки се с ‛Илюстрована семейна енциклопедия“, те ще се превърнат в невежи чудовища, които ще бълват гигантски лъжи и ужасни глупости, прегазвайки навред занемелите си събеседници. Твърде скъпо зрелище! Представете си, моля, тази новоизлюпена от гнездото на ‛Вестникарска група България“ нашенска Годзила на незнанието, която се храни с книжни томчета, разтваряйки все по-широко жадната си за енциклопедична информация паст срещу сразените средноинтелигентни хорица! Би било колосална предапокалиптична гледка на ‛четяща България“… Ясно е, драги читатели и скъпи сънародници, че с подобни четива се потъпква фундамента на българското образование и престижа на обществената ни култура, при това с високо платена пазарна цена. Кой печели от всичко това? И кой губи?
Ала не ми дава сърцето да кажа: ‛За бога, братя, не купувайте!“, защото това би означавало: ‛За бога, братя, не четете!“
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
