Пред един от афишите, разлепени по София, дочух възглас: ‛О, колко прилича на Гяуров!…“ Не, това е самият Гяуров, последва реплика. Нали виждаш, концертът е в негова памет, затова. 13 септември е рождената му дата!

Със сигурност не само този достоен за уважение факт предизвика прилив на ценители в столичната зала "България". Въпреки че Орлин Анастасов почти не пропуска година, дарявайки и българските оперомани с присъствие, този 13 септември беше изключителен. Цял рецитал от оперни арии със Софийската филхармония под диригентството на Методи Матакиев, вътре Моцарт, Рахманинов, Верди, не се беше случвало отдавна. И още с първото (произнесено-изпято) "Мадамина..." на Лепорело, залата някак порастна, занемя в предвкусване на неописуемото гласово великолепие. Наистина, малко неудобно е да преповтарям всички онези, публикувани вече навсякъде по света, възторжени оценки. Изключителен, фантастичен, невероятен, бляскав... Но това са само думи. Едва ли могат да отличат релефно уникалното усещане при досега с неговото изкуство.

Казват, че певец като Орлин Анастасов е орисан за оперната сцена. Че Бог е докоснал гърлото му. Че България ражда такива гласове... Мисля да приземя донякъде чудотворните сили. Защото реалната магия се ражда от потеклото, от разумното отглеждане на дарбата ("Моят единствен педагог е значителна личност" - казва артистът за Георги Делиганев) и - особено! - от внимателното изразходване в кариерата. За разлика от известни случаи тук, съвсем ранното прохождане на сцената и печеленето на конкурси не е подвело Орлин Анастасов към самоизцеждане. Тъкмо напротив, днес 30-годишният бас е съхранил цялата мощ на гласа и нещо повече - показа ни всички онези качества на съзрелия певчески стил. Различен в "Дон Жуан" и в "Алеко", типичен при Верди (както го определят - "много италиански").

Разбирам защо го назовават "Младия Гяуров". Вероятно заради предстоящото откриване на сезона в "Ковънт Гардън" (нека да подчертая, че софийският рецитал бе по време на репетиционния период на "Фауст"!), Орлин Анастасов и визуално предизвикваше такава асоциация. Но ми се ще да избягам от подобни определения, дори да звучат ласкателно. Той е самият себе си. Орлин Анастасов - с всичката характерност на гласа, с липсата на ограниченост, с цялата топлина на връзката, която създава и с хората в залата, и с музикантите в оркестъра, и с диригента. Дай Боже по-често да усещаме тази връзка в България!


P. S. Опитвам да избегна някои подробности, уверена, че нищо не би накърнило радостта от досега с изкуството. Но все пак ще изразя надежда, че председателката на "Партия на жените", г-жа Весела Драганова, е проумяла урока, който й даде публиката. Нейната поява на сцената, преди още хората в залата да изразят докрай истинската си благодарност към Орлин Анастасов, беше, меко казано, нелепа. Не знам какво е говорила, защото напуснах залата. На излизане обаче дочух спонтанно освиркване. Бива ли така?