На 3 август т.г. на 90-годишна възраст почина последната от легендите на следвоенното оперно изкуство - Елизабет Шварцкопф. Съдбата й в музиката бе повече от щастлива - за разлика от Мария Калас. На Шварцкопф се падна жребият на дълголетието – и като певица, и като педагог – тя работеше с млади певци почти до края на живота си. Сега той продължава с нейните записи, които са колосални – и като качество, и като количество. Записи, които са в златния трезор на фирмата EMI. И които и до днес са в нейния каталог, защото Шварцкопф продължава да вълнува ценителите на вокалното изкуство. И днес по света се предлагат над 70 компактдиск-заглавия на великата дама на музиката – неизчерпаеми са като източник на открития във всяка една от творбите, които е записала: от малката песенна до големите оперни, ораториални и оперетни форми на предпочитаните от нея композитори – предимно в немско-австрийския репертоар.

Този запис на ‛Кавалерът на розата“ е един връх в интерпретативната практика на творбата. Интересното е, че другият забележителен запис на операта, дошъл на белия свят 30 години по-късно, е отново под палката на Херберт фон Караян (фирмата е Deutsche Grammophon и в него изключителна Маршалка е нашата Анна Томова-Синтова). 50-те години на миналия век са може би най-златният период в звукозаписната кариера на Караян. Годините с EMI за него означават фантастично сътрудничество с Валтер Леге – главният продуцент на фирмата. Както и за Шварцкопф, за която самият Леге пише, че когато тя отива за първи път в Лондон през 1947 година да прави записи, не е имала грамофон. Шварцкопф сключва брак с него през 1953 година – и това е, според нейните думи, ‛късметът на живота й“. Защото Леге е изумителен музикант, психолог, педагог, музиколог, който вече е разгадал необикновената интелигентност, гъвкавост и дисциплинираност на Шварцкопф. И нейната любознателност – все щедри бонуси към вокалния й талант. Личност с огромни мащаби, повлияла интерпретаторското изкуство в годините на своята интензивна продуцентска дейност, Леге ‛прибира“ в EMI и артисти, които са наказани заради членството си в национал-социалистическата партия – между тях са и Караян, и Шварцкопф, и още огромен процент най-талантливи музиканти. На определението на редактора на ‛Ню Йорк Таймс“ през 1997 година ‛Нацистката дива“, Шварцкопф вдига рамене (тогава тя продължава да е най-търсеният вокален педагог и е на 82 години) и казва: ‛За мен това беше като да влезеш в някакво предприятие с една цел – да имаш работа.“ За това тя събира много критики. Но на големите се прощава.

А тя е голяма. И за този, който никога не е чувал как разбира музикалното изпълнение Шварцкопф, този запис на ‛Кавалерът на розата“ би бил прекрасна първа стъпка към изкуството й. И към Щраус-Хофманстал. Шварцкопф е певица с уникално отношение към текста в музиката. Там тя е действително непостижима. Много често в изпяването на думата тя допълва композитора – там, където нотите не са могли достатъчно, Шварцкопф им помага – с фантастично нюансиране, с цезури, с игра на бързо и бавно в рамките на такта, с леко акцентиране върху важния вокал-сричка – този ефекг ‛Шварцкопф“ е отправна точка и школа за много певици след това. Техника, техника, техника! И слух!

Нейната Маршалка е преди всичко иронична – към младия любовник, към себе си, към барон Окс, един простак парекселанс, към суетата в живота, към лицемерието и фалша. Иронията в тази роля е основното оръжие на певицата. Лесно е да се каже; как се изпълнява, обаче! Помага й многосмислието на текста и, разбира се, изборът и на Рихард Щраус. Изпълнението на Шварцкопф тук е равностойно на един сложен, дълбок, но и привличащ, обземащ те текст, който трябва да се прочете няколко пъти, за да се проникне в него. Текст, който се чете (слуша) с изключително удоволствие: монологът в първото действие, преди това вътрешното й забавление от суматохата в нейната приемна; хладнокръвието и разсъдъчността в третото действие – до терцета на финала, когато и в хармонията на трите женски гласа Шварцкопф се откроява – с фраза, с дъх, с мелодийния рисунък. И пак с обръщането на текста – дикцията й е запазена марка. ‛Тя работи с нюансите в думата като актриса, а пее с цветовете на голям художник. Бързината, с която се комбинират думата и тонът, и до днес не е овладяна от никого така, както тя го можеше – при това с постоянно наблюдение върху красотата и обема на гласа“. Шварцкопф блести в този запис сред страхотни партньори, като Ото Еделман, Криста Лудвиг, Еберхард Вехтер, Тереза Щих-Рандал, Николай Геда и – внимание – Люба Велич(кова).

Една велика певица напусна този свят и премина във вечността на музиката.