‛Бунтът на L.“ бе последен в програмата на фестивала ‛Златна роза“, а ето че първи излезе на екран. При това – церемониално. Радикалният жест на разпространителя Pro Films да направи пищна премиера на български филм в мултиплекс ‛Арена Младост“ напомпва любопитството към киното ни. Пък и не са малко тийн-феновете на Део и Дичо, които за първи път изобщо ще видят български филм.

‛Бунтът на L.“ е седми в игралната филмография на Киран Коларов. И като занимание е най-близо до бляскавия му дебют ‛Служебно положение – ординарец“ (1978). Макар че тук става дума за друга епоха (късният соц и ранния преход), фокусът отново е човешкият капацитет за оцеляване сред издевателствата на унижението: и безименният кротък ординарец на Елефетери Елефтеров, и интелигентният абитуриент Лорис (Деян Славчев-Део) са фини души, задушени в блатото. Насилието и арогантността дебнат отвсякъде и дори любовта не е спасение. Е, бързам да уточня - ‛Служебно положение – ординарец“ все още си остава недостижимия за Коларов връх.

Добре е сторил, отрязвайки дума от работното заглавие ‛Високомерният бунт на L.“ - ефектно е, но предвзето. А сега се получава двоен ефект - Лорис е надменно отстранен от ставащото наоколо и дори от собствените си реакции, но филмът е демократичен. Като морето в кадър.

За първи път след драмата ‛Дело 205/1913 г.: П. К. Яворов“ (1983) Коларов е създал жанрово, зрителско кино. След трагичния опит в комедията с ‛Испанска муха“ (1998), сега е заложил на мелодраматичния екшън. И ако беше се обърнал към професионалист за сценария (работил е с Иван Дечев в ‛Дело...“), вероятно ‛Бунтът на L.“ би бил по-цялостен, по-стегнат и с по-малко финали.

След ‛Искам Америка“ (1991) Коларов отново изследва резултата от ‛благородното“ осуетяване на бягството от соцада. Но, за разлика от безропотната камериерска провинциалност на Мече Бу (Невена Коканова), Лорис след затвора и 1989 става гнусливо винтче от сенчестата национална спекула с демокрацията. ‛Еволюцията“ на ченгетата и ролята им за превръщането на обществото ни в Содом е болезнено важна тема, но, за жалост, в ‛Бунтът на L.“ изглежда наивна в цялата си зловещност. Пък и сме гледали доста нейни екранни вариации.

Отново, както в ‛Испанска муха“, Коларов е заложил на медийни звезди. Но вместо ‛каналетата“ Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев (гримиран като Христо Стоичков) или волейболиста Любо Ганев, сега на екран са всеобщият любимец Део (тв-водещ-рапър) и спорната легенда Дичо (след раздялата с Д-2 и след VIP Brother). Приятели в живота, двамата играят такива и на екрана. И стоят добре – дори до професионалист от калибъра на Христо Гърбов, показал на ‛Златна роза“ решимост да излезе от етикета ‛Улицата“ (твърде сериозен и събран е и в този филм, и в ‛Разследване“ на Иглика Трифонова). След като в ‛Искам Америка“ (1991) игра автентична рускиня (Ирина Алфьорова), сега в тази националност е напъхана Фани Коларова - дъщерята на автора, живееща в Париж.

След като в ‛Дело…“ Нели Топалова бе снимана като кокетката Дора Кремен, тук е майката на Лорис. Боя се, че тя няма да експлоатира филма за предизборната си кампания, тъй като появята й е мимолетна.

На пресконференцията във Варна Киран Коларов почти се разплака, разказвайки за автобиографичността в новото си произведение. За разлика от Лорис обаче, неговият приятел все пак е заминал – не само е искал Америка.

‛Бунтът на L.“ се появява точно 20 години след ‛Златна роза“ (и още 3 награди) за партизанско-‛чавдарския“ епос ‛Те надделяха“. Киран Коларов продължава да мие срама от своята биография, но в крайна сметка се оказва, че страхът на журито от честност е не само въпрос на идеология.

Мнозина са гледали клипа на парчето ‛Това сме ние“. Е, във филма затворът е далеч по-безутешен, но и по-автентичен от онзи отвъд решетките. ‛Бунтът на L.“ търси екзистенциалните мотивации на объркания българин днес. И е отворен към младите.