Летните юнско-юлски жеги бяха посрещнати в Страсбург с уникално културно събитие: финалната отсечка на проекта Borderlines (‛Гранични линии“), събрал в обща резидентна програма 20 млади автори от различни европейски страни. Триумфално заключение на инициативата, странно напомняща хипарските общества от 60-те, бе общата изложба, организирана в алтернативното пространство за съвременно изкуство Hall des chars (‛Гараж за колесници“). Поводите за специално внимание към това на пръв поглед доста банално събитие, превърнало се в поредната асамблея на пластични идеи, дискутиращи преексплоатираната вече идея за ‛граничното“ като културен феномен са два. Първо, София (НХГ) бе втората спирка на мобилния проект миналния ноември; второ, българското участие в конфигурация: Александър Юзев и Анна Подекова гастролира в Страсбург.

Но нека започнем с малко предистория, разкривайки какво се крие зад гордата финална лятна сценография на проекта, наречена от създателите си ‛Временна международна станция“.

Borderlines започва да съществува като идея от 2003. Мозъците на този доста амбициозен пластичен проект са Мариел Балдели и Рене Гиске, и двамата завършили Висшето училище по изкуства в Страсбург, Франция. Желанието им е да осъществят мобилна изложба, в която те са постоянните творящи елементи, отиващи на среща с млади колеги от предварително избрани европейски страни и превръщащи контакта с тях в обща изложба в посетената страна. Спирките са няколко: Ница (Франция), София, Гент (Белгия), Карлсруе (Германия), Прага (Чехия), Айндховен (Холандия) и Страсбург, където кръгът се затваря и това лято бяха събрани всички участници в желаната и реализирана среща на народите.

Схемата е позната, финалът – трудно постигнат. Успешно изведена или не, концепцията на търсен пластичен диалог и адекватност на съвременните изразни средства представлява днес мотивацията на почти всички начинания с подобен характер, визиращи сблъсък на националности, практики и манталитети. Показа ли Borderlines’2006 в Страсбург динамиката на новото пластично мислене, без задръжки и граници, в обща работилница на финален европейски артпродукт? Определено не. Куриозите на финалната експозиция са не малко и по-скоро негативни. Поканен за свидетел на арт-диалог от европейски мултинационален произход, зрителят се натъква смутено на изолирани в невидими кафези инсталации, чиито новаторство и уникалност определено са под въпрос. Прониквайки в огромното експозиционно пространство, разделено на осветена и затъмнена част, предвид характера на някои инсталации, чиято четливост изискваше мрак, се натъкнахме на загадъчна липса на размисъл по темата на проекта. Проблематиката на ‛граничното“ бе хаотично забравена, невидима в предложените работи, оставящи ни с усещане за ‛déjà vu“. Borderlines бе идея за работа с пространство, атмосфера и специфичния момент на случилата се среща на различности. Срещата обаче някак не успя да ни убеди в своята непринуденост и спонтанност, контактът между разнонационалният продукт ‛borderlines“ провокира със своята изкуственост и съществуване, което се изчерпа със задачата да попълни нужните квадратни метри площ. А що се касае до желаната финална комуникация между пластиките, то тя бе в случая постигната по-скоро чрез празното пространство, което ги обгръща, отколкото помежду им. И тук отново, застъпвайки отдавна известна ни проблематика от миналия век се разбра, че диалогът с ‛празното“ дори не е нарочен... той е просто следствие на липса на такъв между форма, идея и материя.

Царящият наоколо мрак, необходим предвид наличието на инсталации с вградени светлинни източници в телата си и чиято роля бе постигане на театралност в представлението на събраните различни националности, породи по-скоро чувството за изгубеност в пространство, непринадлежащо на културна идентичност. Усещането за участие в експеримент и неговата обреченост със сигурност бе реално и осезаемо.

Работата на българския участник в проекта Александър Юзев носеше неслучайното име ‛Мишки“, чиято премиера бе в ноемврийското издание на ‛Гранични линии“ в София. В нея случайно съвпадение и удивително адекватна намеса се комбинираха по неочаквано интересен начин и със сигурност осъществиха преследваната авторова първоидея. Критика на общество и система, изолация. Реалности, които просто не можем да загърбим и които не можем просто да скрием с любезна усмивка и претенции за диалог отвъд граници, който сам по себе си не е невъзможен, но е достижим с много повече от уречен час и място за среща.