Накъдето и да се обърнеш, предлагат ти Бат’ Бойко. Предлагат се на Бат’ Бойко.

Следейки медиите, пред нас се очертава юнак, крачещ из родния пейзаж, който благо – но отговорно – ни приветства, след него улиците мигом се асфалтирват и блясват приветливи и човечни, пред него корумпираните шайки се крият из кьошетата в очакване справедливият му гняв да ги стигне – той е ‛човек с визия‛, ‛като Александър Македонски не умува над проблемите, а ги решава‛. * С меча разсича възела.

Тази картина, разбира се, не е от вчера, Не от вчера крачещият из родния пейзаж юнак е следван от група измършавели политически песове, скимтящи и подвиващи опашка още щом ги погледне, петимни – не за къшей хляб даже, не! – за един негов поглед, за една негова дума. Па макар и презрителна.

Напоследък обаче картината вече не е и гротескна.

Наблюдаваме реалити шоуто на българската политика. На живо наблюдаваме политиците да се договарят кой какво ще даде, кой ще трябва да си плюе на фасона, за да оцелее поне до изборите, кой кому какъв номер ще извърти – всичко това пред смаяния български избирател, който винаги се е догаждал, че в помията не може да не се омърсиш, но никога досега не е виждал на живо веселото политическо джапане из помията, придружено с благородните възгласи на джапащите.

Щом минаващата за най-принципна от десните политически формации партия, ДСБ, може да реши да оттегли широко рекламирания съдебен иск срещу кмета-генерал Борисов при само едно негово намигване, при една само мътно загатната вероятност да подкрепи кандидата й на изборите, значи политическото гниене е стигнало наистина твърде далеч. За радост на медиите, нонстоп предаващи от къщата на ВИП-овете и оживено коментиращи всяка вечер кой е най за изгонване…

В една скорошна статия ‛Политическите партии и популизмът‛ ** Ралф Дарендорф констатира умората и некадърността на политическите партии по света. Отдава го на изчезването на традиционните класи и образуването на една постоянно меняща интересите си средна класа; на разпокъсването в обществото, което не позволява формирането на дълготрайни групи с трайни интереси. ‛В известен смисъл хората са бездомни социално, те не се припознават в политическите партии‛; и на всяка ситуация реагират според моментните си настроения и възмущения.

Звучи ни съвсем познато. Хранителен бульон за генерали.

Но какво ни предлага дядо Дарендорф?

‛Съществуващите политически партии спешно трябва отново да получат подкрепата на гражданите. За да успеят, необходима им е яснота в програмите, честност в организациите и разбиране на грижите на обществата, загубили традиционните си структури. Тези структури са изчезнали завинаги, но една либерално-демократична система не може да успее със ситуационна политика, опираща се на народно негодувание. За нея е необходима средносрочна перспектива и задължението различните проблеми да се обсъждат рационално. Защото най-важната от всички традиции, които могат да бъдат възстановени, без съмнение е традицията на просветеното мислене.‛

Смислено, разбира се. Хубаво. Но безнадеждно.

Изглежда ще трябва да свикваме с генералите.



* Божидар Димитров пред BTV, 4 септември 2006 г.

** http://www.project-syndicate.org/commentary/dahrendorf53/English