Поезията на Екатерина Йосифова
Екатерина Йосифова
Ръце
Стихотворения
ИК Жанет-45
Пловдив, 2006
Цена 4,50 лева
Точност
Стихотворения – панта на вратата между преките и преносните значения. ‛Бели стихове‛, в които авторката се римува със себе си. Платоническа лирика, фиксирана в първото лице и сегашното време на Екатерина Йосифова. Първо лице, загрижено да е второ и трето - за да бъде първо. Сегашно време в повторителността на миналото. Непринудено и своенравно благородство.
‛Ръце‛, както и предишната сбирка на поетесата - ‛Нагоре-надолу‛, отваря вселената на ведрия нервен опит. Вярваме му - дори преди да го проумеем. Защото Екатерина Йосифова продължава да пише с онази жестока чистота на стиха, след която не се интересуваме дали той е поезия. Пише с определено по-работната си ръка – дясната, сигурна, че определено по-красивата е лявата.
Пише и стихът й вече е свръхточно организиране на битието. Лековито примирие с него. Нежно накъсано знание, което черпи от неяснотите си.
Поезията на Екатерина Йосифова отново е най-младата. Отново е красотата, която си налучква силата без да си знае името.
М.Б.
Ръце
Стихотворения
ИК Жанет-45
Пловдив, 2006
Цена 4,50 лева
Точност
Стихотворения – панта на вратата между преките и преносните значения. ‛Бели стихове‛, в които авторката се римува със себе си. Платоническа лирика, фиксирана в първото лице и сегашното време на Екатерина Йосифова. Първо лице, загрижено да е второ и трето - за да бъде първо. Сегашно време в повторителността на миналото. Непринудено и своенравно благородство.
‛Ръце‛, както и предишната сбирка на поетесата - ‛Нагоре-надолу‛, отваря вселената на ведрия нервен опит. Вярваме му - дори преди да го проумеем. Защото Екатерина Йосифова продължава да пише с онази жестока чистота на стиха, след която не се интересуваме дали той е поезия. Пише с определено по-работната си ръка – дясната, сигурна, че определено по-красивата е лявата.
Пише и стихът й вече е свръхточно организиране на битието. Лековито примирие с него. Нежно накъсано знание, което черпи от неяснотите си.
Поезията на Екатерина Йосифова отново е най-младата. Отново е красотата, която си налучква силата без да си знае името.
М.Б.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар







