Естер Ферер - пърформанс за пърформанса
Естер Ферер изнесе на 22 май забележителна лекция върху пърформанса в новооткрития Институт Сервантес в София. С вид на строга, почти фанатична университетска преподавателка, владееща до най-големи тънкости предмета си, художничката напълно обсеби аудиторията си в продължение на един академичен час. Започвайки с историческите и теоретични измерения на това специфично изкуство, тя премина към анализ на неговите разновидности, като умело онагледяваше с примери всяка от тях. И всичко това успя да направи, без да издава нито звук! Защото самата лекция беше пърформанс…
‛Слушах‛ я, докато я гледах: на катедрата, пред микрофона, увлечена и увличаща публиката, владееща най-важното умение на оратора – да създава впечатлението, че говори именно и само на теб… Мислех си, че звукът в тази лекция е напълно излишен. Тоест ако Естер Ферер бе проговорила, то може би щеше да е на испански или на френски, щях да се разсейвам в опита си да схвана казаното или да изчаквам превода, който винаги отдалечава поне с един такт възприятието. А така, гледайки лекцията, имам чувството, че всичко разбрах в това беззвучно изложение.
Впрочем трябва да отбележа, че не беше съвсем беззвучно. На моменти художничката произнасяше в микрофона вида на пърформанса, който преводачката добросъвестно, но и съвсем излишно превеждаше – защото ‛секси пърформанс‛ или ‛брутален пърформанс‛ са съвсем разбираеми като че ли на всички езици. Онагледяването на всеки от тях допълнително обезсмисляше ‛превода‛.
Редно е, предполагам, да споделя какво научих от лекцията. Преди всичко, че в изкуството на пърформанса (на Естер Ферер) ‛разбирам‛ и ‛усещам‛ се сливат в цялостно възприемане; че доверието в сетивата (ми) трябва да е по-голямо; че убедителността на словото, което изключва самото слово, е забележително артистично (естетическо) постижение.
След лекцията бе открита изложба на художничката – серии от нейни черно-бели фотопортрети, правени през последните 20 години. Проблемът, който я вълнува, е времето. А то сякаш е спряло за Естер Ферер. Една от сериите съчетава половинки от снимки, правени през 5 години. И това, което впечатлява, е непроменеността на лицето – разлики се явяват като че ли само в дължината на косата…
Важно е също, че Институтът Сервантес започва своята дейност именно с такова представяне. На художничка, родена през 1937 в Испания, живееща в Париж, навлязла в изкуството на пърформанса през 60-те, чиито творби провокират, дори когато тя самата не търси провокация – защото е концептуалист.
‛Слушах‛ я, докато я гледах: на катедрата, пред микрофона, увлечена и увличаща публиката, владееща най-важното умение на оратора – да създава впечатлението, че говори именно и само на теб… Мислех си, че звукът в тази лекция е напълно излишен. Тоест ако Естер Ферер бе проговорила, то може би щеше да е на испански или на френски, щях да се разсейвам в опита си да схвана казаното или да изчаквам превода, който винаги отдалечава поне с един такт възприятието. А така, гледайки лекцията, имам чувството, че всичко разбрах в това беззвучно изложение.
Впрочем трябва да отбележа, че не беше съвсем беззвучно. На моменти художничката произнасяше в микрофона вида на пърформанса, който преводачката добросъвестно, но и съвсем излишно превеждаше – защото ‛секси пърформанс‛ или ‛брутален пърформанс‛ са съвсем разбираеми като че ли на всички езици. Онагледяването на всеки от тях допълнително обезсмисляше ‛превода‛.
Редно е, предполагам, да споделя какво научих от лекцията. Преди всичко, че в изкуството на пърформанса (на Естер Ферер) ‛разбирам‛ и ‛усещам‛ се сливат в цялостно възприемане; че доверието в сетивата (ми) трябва да е по-голямо; че убедителността на словото, което изключва самото слово, е забележително артистично (естетическо) постижение.
След лекцията бе открита изложба на художничката – серии от нейни черно-бели фотопортрети, правени през последните 20 години. Проблемът, който я вълнува, е времето. А то сякаш е спряло за Естер Ферер. Една от сериите съчетава половинки от снимки, правени през 5 години. И това, което впечатлява, е непроменеността на лицето – разлики се явяват като че ли само в дължината на косата…
Важно е също, че Институтът Сервантес започва своята дейност именно с такова представяне. На художничка, родена през 1937 в Испания, живееща в Париж, навлязла в изкуството на пърформанса през 60-те, чиито творби провокират, дори когато тя самата не търси провокация – защото е концептуалист.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
