Концертът на тримата лауреати на Първия международен диригентски конкурс ‛Генадий Рождественски“ събра публика в зала ‛България“. Интересът бе действително оправдан като към всяко нещо, което става за първи път у нас; разбира сеq не би трябвало да се подценява и аурата на името на световноизвестния Маестро, който лично раздаде наградите на тримата лауреати.

А тримата лауреати са: швейцарецът Симон Гауденц – първа награда, руснакът Вячеслав Валеев – втора и трета - българинът Георги Патриков, за наша радост. Да се проследи целият конкурс в днешно време е невъзможно, но това, което се налага като констатация от концерта, е, че очевидно равнището на конкурса е било достатъчно оптимално, независимо от неговото първо провеждане (което значи - и все още не съвсем твърда, стабилна популярност по света). Георги Патриков наскоро завърши дирижиране при проф. Пламен Джуров, преди това е учил при професорите Крум Максимов и Васил Казанджиев. Още в студентските си години той привлече вниманието с таланта си, с ‛хватката“, която има по отношение на оркестъра и с далеч не само студентска визия за музиката (вж. в. ‛Култура“, бр. 7, 2003). Днес Патриков, естествено, е по-уверен в заявката на намеренията си и дори малко в повечко загрижен за ефектността на диригентския жест. Той дирижира ‛Вардар“ на Владигеров – с малко по-тежичко въведение, което се компенсира от лекотата в музикалното провеждане в бързите епизоди на рапсодията. Това, което му трябва занапред, е повече практика с оркестър. Тогава, надявам се, диригентският му жест ще бъде още по-натурално изражение на музиката.

Това не можа да ни покаже руският диригент Вячеслав Валеев, диригент с доста повече практика от Патриков, ученик на Рождественски. Фантазията ‛Ромео и Жулиета“ бе насечена от твърде амбициозната енергия на Валеев, в която все още липсват гъвкавост, мекота, лирика в музикалната линия – така изискуема в музиката на Чайковски.

Всъщност най-радостно оркестърът посрещна, а публиката изпрати Симон Гауденц, 32-годишен диригент от Швейцария, който от 2000 година е артистичен директор на базелския ансамбъл Camerata Variable. Музикант с практика, с ясни възгледи, с много изпипана техника, но най-вече музикант! Деветата симфония на Шостакович маркира неговото участие, което още с първите тактове тръгна да става събитие. Най-вече заради напълно осезаемата разлика в подхода, намеренията и владеенето на оркестъра. За мен кулминация в музикалното му решение бе четвъртата част на симфонията – със свободното движение на фагота в пространството на фон на тремоло виоли и унисонната трагика в тромбони и тромпети – всъщност кулминация и на самата симфония, която всички са очаквали като апотеоз на Сталин, великия победител във войната, а са получили музика, която свети с тъжна усмивка, която угнетява с двусмислие, но и с абсолютно недвусмислената четвърта именно част, която Гауденц разположи прекрасно в цялата форма. Защото още в началото швейцарецът вече заявява как ще развива формата – тя му е ясна отначало докрай. Това става ясно и на слушателя веднага.

Така завърши един конкурс, който бе посрещнат с различни видове реакции, но в края на краищата, си мисля, че е много по-добре едни пари да се дават за подобни неща, още повече, когато тук се връщат музиканти от ранга на Генадий Рождественски, който в продължение на 3 десетилетия е бил някак прескачан по една или друга причина. Всякакви други обструкции звучат нелепо, когато в живота на един голям музикант отдавна е дошъл моментът, когато само името му прави събитието международно.