Български  |  English

Въображаемият замък на Мишел Бютор

По повод 80-годишнината на писателя

"Имах огромно желание да стана художник. Всичко, което пиша, е поради носталгия към живописта или музиката."

Геният на Бютор е навсякъде, в изобилие, разпръскващ се непрестанно от неговите многостранни интереси, по думите на Жан Старобински, нещо, което усещаме на всеки следващ етап, в който го опознаваме повече и повече, но никога достатъчно... И те не спират да удивляват посетителите на изложбите в негова чест през цялата 2006 г., когато и музей Фор в Екс-ле-Бен, призван да приема в обятията си известни художници от края на ХХ век, сега празнува 80-годишнината на един от най-големите френски писатели на нашето време. Изложбата, която се откри на 10 февруари и продължи до 3 април т.г., е предложена от собственика на музея Андре Лиатар. Тя носи името ‛13 артисти около Мишел Бютор‛ и показва произведенията му в сътрудничество с 13 съвременни художници: Серж Асие, Жорж Баден, Милен Бесон, Грациела Боргези, Мари-Жо Бютор, Франсоа Гарние, Максим Годар, Жоел Лек, Пиер Лелу, Мартен Мигель, Барбара Шьодер, Жан-Пиер Томас, Иуль. Милен Бесон и Пиер Лелу са специално приветствани, защото идват от Савоя, където живее Бютор. При тържественото откриване Андре Лиатар не скрива своето удоволствие, че посреща Мишел Бютор на това място: "Мишел е все така пъргав, не знае да откаже и винаги е отзивчив. Към неговите творби човек лесно се привързва."

Ценното в творчеството на тези артисти е фундаментална идея за общата основа на изкуствата. Създават се творби, принадлежащи на няколко изкуства, смесват се жанровете ...духът е свободен и освободен... ‛Дарбите са различни; но Духът е същият.‛ Сложната структура на взаимоотношения може да се извлече от поливалентния знак на Йелмслев и чистата символична форма при Касирер. Последният набляга на взаимозависимостта на различните научни области, естетичното и божественото, за което Апостол Павел говори в Писма до Коринтяните. Тази троичност на интерсемиотичното при разбиране на артистичния знак е изразена и благодарение на анализа, който прави Флоранс Ригал, като се позовава на лингвистичния знак на Сосюр (под различна от обичайната оптика), който ‛разграничава в езика два елемента: идеите и звуковете‛. Тя споменава за неразрушимото и неизразимото в артистичната структура на знака, който се оказва едновременно пластичен и фоничен, изразен чрез езика - и така си спомняме за думата, която е писмена (живопис) и устна (музика). Именно в тази идея Бютор се опитва да ни убеди чрез творчеството си, така разнообразно в начините си за осъществяване на този блян винаги в движение...

Огромният брой творби в сътрудничество с художници и въобще хора на изкуството продължават да се създават и до ден-днешен ... Това творческо общуване претърпява множество фази на развитие, осъществено в разнообразни варианти. Малко по малко работата с художниците започва да представлява отделен дял от литературните занимания вследствие на намесата ‛относно‛, ‛със‛, после ‛в‛ картината. Изкуствоведските критични текстове, с които започва Бютор (първият, посветен на Макс Ернст, датира от 1945 г.), се оказват заместени от плеяда творения с по-голям или по-малък тираж, които поставят въпроса за творбите, в които се пресичат няколко изкуства. И така Бютор заема особено място в поетичното пространство в по-широк смисъл, през последните 40 години, за сметка на традиционните художествени методи. Дали ще виждаме Америка като картина на Полък (‛Мобиле‛, картина, преливаща в други изкуства) или ще слушаме ‛Божествени гласове от безкрая, идващи от катедралата Сан Марко‛ (‛Canticum sacrum ad honorem Sancti Marci nominis (1955)‛ на Стравински в едноименната книга на Бютор ‛Описание на Сан Марко‛, музика, преливаща в други изкуства), замахът е интерартистичен 1, защото творбите са замислени интерпиктурално и интермузикално. Между другите най-известни негови писания за живописта са ‛Думите в живописта‛ (1969), ‛Илюстрации‛ [I до IV], серия от 4 тома, писани между 1964 и 1976.

Много преди изложбата в Музей Фор писателят се занимава със създаването на артистични книги (livres d’artistes), за реализирането на които работи с конкретни художници. През 2000 г. осъществява последната излязла с такъв характер книга, ‛Каталонската градина‛, в сътрудничество с Жорж Баден, творец с богат опит в съчетаването на изкуствата, сам поет, начело на тенденцията в живописта Текструкция/Textruction.

След като уточнява, че не е навършил още 80 (едва на 14 септември), Мишел Бютор признава, че за него е удоволствие да е сред своите творби и артистите, с които твори, обграден от вниманието на посетителите: ‛Винаги желая да доставям удоволствие и в същото време това ме навява на мисълта за новите неща, които мога да направя. Така обмислям дали даден мой текст може да се приспособи или да се промени. Аз се опитвам да разбера през техния поглед , техните жестове, мисли - и това ме кара да отворя една стая, две или повече стаи на моя въображаем замък, чиито архитекти виждате тук !‛

С необятна жизнена сила на духа, която го насърчава да твори всеки ден, посвещавайки се изключително на мимолетните поетични настроения на деня, Бютор не престава да носи вдъхновение на всеки, който се посвети на изкуството... В момента той има призната известност в Европа, Америка, Япония, Китай, Австралия ... над 1500 творби, които ще бъдат специално издадени през 2006 в десет тома, както бе обявено от издателство ‛La Différence‛ под ръководството на Мирей Каль- Грюбер. Творбите в движение ще бъдат разгледани ретроспективно по случай голямата изложба през юни-септември, посветена на юбилея на Бютор, в Националната библиотека в Париж. ‛Неизразимостта се усеща в движението и усещането за движение пресъздава неизразимостта, която е съвършенството в творбата - тя е сюблимният момент, до който можем да се докоснем, съзерцавайки творението...‛

1 С този термин - интерартистичен феномен, се изразява различната конфигурация на изкуствата в творбата. Интерарт – в сърцето на днешните изследвания (в Монреал-Център за изследвания на интерарта) се употребява по отношение на музикалния жанр и литературата (както и обратното) или литература и живопис…
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”