Има хора, за които житейските обстоятелства като че ли сами се подреждат по най-оптимален начин, има и други, които подчиняват обстоятелствата на своята воля, има и трети, при които едното хармонично поражда другото. Това са хората, родени под щастлива звезда. Швейцарският диригент, музиковед и меценат Паул Захер е един от тях. Роден в началото на века в град с такива многовековни културни традиции като Базел, този изключително надарен човек започва професионалния си път на 19 години, опитвайки таланта си едновременно в две музикални поприща: Захер учи музикознание при Карл Неф и дирижиране при Феликс Вaйнгартнер. През 1926 година, на 20-годишна възраст, той застава на диригентския пултq за да дирижира новооснования по негова инициатива Камерен оркестър на град Базел, който той ръководи в течение на шест десетилетия (до 1987), а две години по-късно създава и дирижира Камерния хор на град Базел. През 1933 Захер учредява и става директор на педагогическия и изследователски институт Schola Cantorum Basiliensis, известен днес като един от най-големите световни центрове за стара музика. През 1941 основава и Cоllegium Musicum в Цюрих, който активно ръководи до 1992 година. 14 години по-късно, през 1954, Schola Cantorum, обединена с консерваторията, се трансформира в Музикална академия на град Базел, която Захер ръководи до 1969 година.

Щастливата звезда преследва Захер и в личния му живот: през 1934 г той се влюбва в Майа Хофман-Штелин, вдовица на Емануел Хофман, син на известния притежател на фармацевтичната фирма Фриц Хофман-Ла Рош. Така 28-годишният музикант, женейки се за богата жена, най-неочаквано става милиардер.

Какво прави един млад човек с толкова много пари? Отива на околосветско пътешествие, купува имения и къщи, играе на рулетка, занимава се с благотворителна дейност? Паул Захер прави нещо по-оригинално. Убеден привърженик и пропагандатор на новата музика, той влага парите си в издирването на млади таланти, на които възлага поръчки за написване на произведения. Така той става не само инициатор, инвестиращ в бъдещето на музикалната култура, но и първи изпълнител на стотици творби от съвременната класика. Авторските посвещения на такива произведения, като Музика за струнни, ударни и челеста (1937) от Барток, Хармония на света от Хиндемит, Концерт в ре (1947) от Стравински, Втора (1942) и Четвърта (1947) симфония от Онегер и редица други говорят сами по себе си за благодарността на ощастливените композитори. По-късно към тях се прибавят и такива имена, като Лучано Берио, Елиът Картер, Ханс Вернер Хенце, Волфганг Рим.

Общуването с такива личности в повечето случаи прераства в приятелства, а това е свързано с огромно количество кореспонденция - писма, книги, записи, манускрипти. С оглед съхраняването и архивирането на това културно богатство, символизиращо музикалната култура на XX век, през 1973 година възниква идеята за създаване на фондация Паул Захер. Официалното освещаване се извършва през 1986, емблема на която става изложбата «Музиката на ХХ век във фондацията Паул Захер».

През 1983 постъпват първите архиви – тези на Стравински, Антон Веберн и Бруно Мадерна, следвани в течение на годините от архивите на композитори от следващите генерации – Пиер Булез, Дьорд Лигети, Лучано Берио, Ханс Вернер Хенце, Видолд Лютославски, Хелмут Лахенман, Хайнц Холигер, Волфганг Рим. Това е кратката, но твърде интензивна история на къщата «Auf Burg», превърнала се в център на съвременната музика, в притегателно място за музиковеди, композитори, диригенти и интерпретатори, или просто любители на съвременната музика от цял свят. Къщата, съществуваща от 1593 и преустроена за нуждите на института през 1982/85, се вписва в живописния архитектурен ансамбъл на Базелския Мюнстер.

През 1996 година по случай 90-годишнината на Паул Захер фондацията организира концертен цикъл от съвременни произведения, дирижирани от него, интернационален симпозиум, както и изложба под название «Класиката на модерната епоха». Три години по-късно, на 26 май 1999, Паул Захер завършва земния си път. В едно от последните си интервюта той изказва следната мисъл: «Много хора имат пари, малко хора знаят какво могат да постигнат с тях.» По-хубава равносметка на живота си едва ли някой би могъл да направи.