Тялото е разказ в движение-поток, в който тече и душата. Новата постановка на Мила Искренова с балет "Арабеск" по музика на Бах Вкусът на твоето тяло е ироничен разказ за търсенето на забуленото от консумативността духовно влечение. Искренова е хореограф, който не само отлично познава класическите и съвременни танцови техники; нещо повече, тя ги съчетава в сложни и въздействащи колажи, но и успява да изгради свой собствен пластически и театрален език, подчиняващ ‛цитатите‛ на по-дълбока и ясно осезаема идея. Тя е и от малкото съвременни български хореографи, които разглеждат движението не като самоцелен, динамично ‛променящ се образ‛, а като психологическо ‛събитие‛ - и го потопява в музиката, която нито е фон, нито звукова среда, а драматургично-емоционална основа. Факт, който твърде често се пренебрегва, но който е в основата на особено необходимия за експресивността диалог звук-пластика.

Искренова умее добре да слуша музиката и да се възползва от нейните внушения. Във ‛Вкусът на твоето тяло‛ са и човекът, и неговото тяло, но и влечението му към съвършенството, усещането за ‛невъзможното, но копняно възвишено‛. Спектакълът се опитва пластически да предаде и да постигне полифоничността на баховия вътрешен монолог, на въвлечената в небесата звучност, на вертикалния й устрем. Ето защо Искренова разгръща многогласието като образ чрез общение и среща от тела. Движението е организирано в компактен, по-скоро вертикален план, посредством поредица скокливи и въздушни моменти чрез поддръжки и построявания в група. Задълбоченото разбиране за баховата звукова акустика, за тази ‛архитектура на нашите крехкости‛ (Чоран) превръща хореографския език в архитектура на вътрешна анагогия –движение нагоре от тялото към копнеещия неограничеността дух. Посредством лексиката на контактната импровизация движението тече в една линия, огъва се, преобразява се, то е непрекъснат поток, който прелива от солиста към двойката, оттам към групата, разпада се и пак се заражда. Логиката му се развива в няколко плана - ако едната група е първоначалният импулс и зараждане, другата - кулминацията му, то третата изобразява утихването, угасването в разхлабените отпуснати крайници, където то буквално изтича през мускулите и ръцете. Това създава специфично усещане едновременно за вълни, които се гонят и настигат, за време и състояние отвъд времето – вечност, която съдържа всичките потенции на хроноса. Музикалният подбор следва тази идея - самотният глас, който пее, търси друг глас, заговаря, превръща се в ехо, получава отговор, диалогизира, слива се с множеството и накрая отново потъва в тишината на собственото си аз.

Хореографският текст не е илюстрация, а оригинален разказ за духовната ситуация на днешния ден. Той е горчиво откровение за нашата неспособност на смирение, за безпътността без Бог, за консумативното безумие и фрустрацията от безлюбовност и несподеленост на живота. Вкусът на твоето тяло е вкусът на любовта, на живота – топлината, която примамва и сгрява в милувката си душата и й придава смисъл. Особено трогателен момент са акцентите, когато движението завършва с целувка - ту по коляното, ту по рамото. Театралният елемент в танцовите партитури на Искренова не е самоцелен, той не само прекрачва жанровите синори, а разгръща посланието, осветлява идеята в друг динамично-телесен дискурс. Желанието за игра, инфантилното и едновременно с това най-дълбоко откровение за живота като игра и опит за веселие се изразява в парадоксалните колажи от повседневна кинема и танц, подскоци на въже, туист, контрастно съчетани с елементи от класически екзерсис.

Малко преди финала от небето се спуска надпис в готически шрифт BACH, към който всички тичат, подскачат и се опитват да достигнат. Ироничният ефект е и пародийно, и трагично зареден – и изкуството, и геният, и Бог са еднакво отдалечени, заменени от фалшиви идоли. Възвишеното в нашия гротескно преобразен свят е невъзможно, но някакъв зов ни тегли натам - и това е някаква утеха, някаква надежда. Откровението е винаги заслепяващо - всички държат ръце пред очите си, но и пречистващо – то повдига. Зазвучава първата Голдберг вариация (в късния запис на Глен Гулд, където се чува и припяването му по време на изпълнение), тогава телата се превръщат в жива пирамида и един след друг, с подкрепата на ръцете на останалите, ту мъж, ту жена се протягат към небето...

‛Вкусът на твоето тяло‛ е впечатляващ ироничен, но и поетичен спектакъл, умело заговарящ за неизменното през тъгата и проблемите на настоящето.