Две сестри
Началото цапардосва с отегченото лице на Мартин (Изабел Юпер). Луничките й свистят. Да не ти е майка, съпруга, господарка сутрин подобна киселица, та дори и в луксозен парижки апартамент. Изведнъж се стряска – трябва да посрещне сестра си. Яхва колата.
В TGV-влак бузестата смотанячка Луиз (Катрин Фро) не седи мирна нито миг.
Срещат се на гарата. Парижанката е нервна. До грубост. Козметичката от Льо Ман – екзалтирана. До глупост. Никакъв сестрински синхрон.
Луиз е в Париж за среща с издателя на първия си роман. Докато тя неспирно бъбри, мярваме ръкопис, зарязан в багажника на Мартин. Луиз я дразни с провинциалност – от ентусиазма до шлиферчето. Нахлуването на родната непосредственост в новата й, предвзета среда, прави Мартин уязвима. Щастливото излъчване на Луиз я гневи. И тя размахва ехидност. Толкова е проклета, че дори от края на ‛Травиата“ я лишава. А имат нещо общо – личи си по начина, по който гледат ‛Госпожиците от Рошфор“ (1967) и пеят със сестрите Катрин Деньов и Франсоаз Дорлеак. Или пък обсъждат Льо Ман и заразялата ги майка.
Междувременно се оказва, че кроткият съпруг на Мартин (Франсоа Берлен) е неудържим сатир – презрян от жена си, той практикува силов секс с най-добрата й приятелка-галеристка (Брижит Катийон), а после посяга и към половинката си. На нейния фон и глетчер би изглеждал топъл.
Общувайки искрено с всички, очарованието на Луиз се разлиства. Мартин е все по-костелив орех. От безсилие шамаросва сестра си. После проумява изневярата. После…
Клише до клише и отгоре, а филмът е ведър. Дебютантката Александра Льоклер е надскочила баналния сестрински конфликт и тезата, че е невъзможно да избягаш от корените си. Просперитет и завист, комплекси и свобода, грубост и нежност менят местата си като в живота. Диалогът е пъргаво-ироничен. Актьорите са овладяни, а ‛сестринският дует“ е фантастичен. След толкова виртуозно изиграни раними перверзници в киното, Изабел Юпер е донякъде предвидима бестия, докато сравнително неизвестната Катрин Фро е спонтанна до възхита. Емоционалната турбулентност и финият психологизъм на ‛Аз и моята сестра“ препращат към друг френски женски филм - ‛Като картина“ на Аньес Жауи.
Никой не е съвършен, но по-важното е да бъдеш себе си. Няма значение къде.
В TGV-влак бузестата смотанячка Луиз (Катрин Фро) не седи мирна нито миг.
Срещат се на гарата. Парижанката е нервна. До грубост. Козметичката от Льо Ман – екзалтирана. До глупост. Никакъв сестрински синхрон.
Луиз е в Париж за среща с издателя на първия си роман. Докато тя неспирно бъбри, мярваме ръкопис, зарязан в багажника на Мартин. Луиз я дразни с провинциалност – от ентусиазма до шлиферчето. Нахлуването на родната непосредственост в новата й, предвзета среда, прави Мартин уязвима. Щастливото излъчване на Луиз я гневи. И тя размахва ехидност. Толкова е проклета, че дори от края на ‛Травиата“ я лишава. А имат нещо общо – личи си по начина, по който гледат ‛Госпожиците от Рошфор“ (1967) и пеят със сестрите Катрин Деньов и Франсоаз Дорлеак. Или пък обсъждат Льо Ман и заразялата ги майка.
Междувременно се оказва, че кроткият съпруг на Мартин (Франсоа Берлен) е неудържим сатир – презрян от жена си, той практикува силов секс с най-добрата й приятелка-галеристка (Брижит Катийон), а после посяга и към половинката си. На нейния фон и глетчер би изглеждал топъл.
Общувайки искрено с всички, очарованието на Луиз се разлиства. Мартин е все по-костелив орех. От безсилие шамаросва сестра си. После проумява изневярата. После…
Клише до клише и отгоре, а филмът е ведър. Дебютантката Александра Льоклер е надскочила баналния сестрински конфликт и тезата, че е невъзможно да избягаш от корените си. Просперитет и завист, комплекси и свобода, грубост и нежност менят местата си като в живота. Диалогът е пъргаво-ироничен. Актьорите са овладяни, а ‛сестринският дует“ е фантастичен. След толкова виртуозно изиграни раними перверзници в киното, Изабел Юпер е донякъде предвидима бестия, докато сравнително неизвестната Катрин Фро е спонтанна до възхита. Емоционалната турбулентност и финият психологизъм на ‛Аз и моята сестра“ препращат към друг френски женски филм - ‛Като картина“ на Аньес Жауи.
Никой не е съвършен, но по-важното е да бъдеш себе си. Няма значение къде.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
