И магаре да показваш редовно по телевизията, и то ще стане национален герой. Това е една от аксиомите на медиите, която и в тукашен план свети като заря на 6 май. Най-вече в лицето на одиозния самозван професор Юлиян Вучков, водещ на предаването ‛Размисли и страсти“ по телевизия СКАТ. Той с течение на годините се сдоби с такава популярност, че се превърна в чест обект на насмешки. А когато почнат да те осмиват, значи си станал толкова известен, че няма нужда от друго усилие, освен от имитация на персоната ти. Тя буди смях.

Първи бяха ‛Господари на ефира“. Предаването ‛Размисли и страсти“ много пъти беше честа жертва на техните насмешки и нямаше как да бъде иначе – то е толкова задръстено от гледна точка на същинската телевизия, че обилно доставя материал за иронии и сарказъм. Точно ‛Господари“-те нацелиха репликата: ‛Боже, слушам и не вярвам на очите си“, която, както се казва, вече стана култова. Но и със самото си поведение Юлиян Вучков е щедър спонсор на зевзеците: хвърчащите слюнки, арогатността към обадилите се зрители, напъванията до почервеняване – всичко това не е за (шегаджийско) изпускане. Имитациите най-напред тръгнаха по M SAT в предаването на Дамян Савов ‛Динамит“. Там ‛професорът“ не е единственият имитиран – Наталия Симеонова, Георги Коритаров и Миа Сантова също са обект на майтап. Разликата при Юлиян Вучков е, че ако първите биват имитирани, ако мога да се изразя така, в конструктивен план – подигравката е в изкривения формат на техните предавания, то при него имитацията е деконструктивистка: той се разхожда с един телевизор на главата и набързо разгонва всички от студиото. Един вид, ‛Екранът – това съм аз!“. В ‛Динамит“ акцентират на пълната липса на толерантност към чуждото присъствие, характерна за самозвания професор. В ‛Шоуто на Слави“ актьорът Краси Радков предпочита друга оптика – на пръскащия слюнки маниакален субект, надвесващ се така над масата, че очакваш всеки миг да се строполи. Провлачването на гласните, нетърпящите възражение жестове, самодоволното облягане назад – всичко това влиза в хумористичния арсенал на актьора. Имитацията е фамозна, на моменти чак забравяш, че това все пак не е Юлиян Вучков, а негов пародиен образ. В ‛Говорещи глави“ – политическото куклено шоу на ТВ 7, също се изкушиха да имитират водещия на ‛Размисли и страсти“. Там той е именно като водещ, като се разчита не толкова на някакви кой знае какви забавни негови реплики, колкото на самата хрумка, че такъв овехтял ретроград се явява говорител на най-забавните новини в ефира. С други думи, Юлиян Вучков не е смешен, защото го представят смешно; Юлиян Вучков вече е смешен сам по себе си, точно защото е Юлиян Вучков. В някаква степен той се е превърнал в оня телевизионен образ, който е събирателен за всяко некадърно и нескопосно присъствие на екран.

Защо обаче точно Юлиян Вучков беше избран като най-предпочитан обект за подигравки? Смятам, защото той в най-пълна степен отговаря на арогантното и малко пренебрежително отношение на българина към умните глави. Той е най-удобният да бъде нещо като ‛смахнатия професор“ в нашенски вариант, най-пълно отговаря на тази представа. Всъщност, с ежеседмичната си поява на екрана на СКАТ Юлиян Вучков прави лоша услуга на българската интелигенция, тъй като срива без остатък и малкото авторитет, който й е останал. Човекът, който дори не е професор, се превърна в събирателен образ на учения човек и понеже по нашите географски ширини да си учен не е хвалба, Юлиян Вучков е най-удобната публична фигура, отдаваща истинност на това мнение. ‛И най-ученият си е малко прост“, той пък е много прост и точно заради това е сгодната персона, чрез която може да се дискредитира цялото учено съсловие в България. Което, разбира се, тукашните шоумени не пропуснаха да сторят. Като превръщат неусетно най-отблъскващия и карикатурен образ на българската интелигенция в неин единствен образ.