Първото е заглавието на изложба в Баня Старинна в Пловдив. Второто е названието на проекта, в рамките на който тя се провежда. За трета година пловдивското сдружение ‛Изкуство днес“ събира проекти в областта на съвременното изкуство, избира и представя част от тях в пространствата на банята, а реализацията на някои от тях подкрепя според възможностите си. Целта е съвсем ‛прозрачна“ – стимулиране на пловдивската артистична общност към изява, независимо от възраст, пол и професионална специализация.

Тазгодишната изложба успешно постига целта си с произведения, вариращи от семпли закачки през сложни обяснения на светлината до сакрални композиции с осветителни тела. Изненадващо за посетителя е, че през повечето време пребивава в почти пълна тъмнина.

Изложба с такова заглавие не може да мине без лампи или по-точно – без крушки. ‛Сладко от крушки“ на Боряна Василева е симпатична работа, без да надхвърля закачката с бурканите, зимнината и домашната носталгия. Ефектно стоят и светещите кутии с фотоси на крушки от Рада Дичева, маркирайки чисто цветово заглавието ‛Студена/топла светлина“. Свещите също са застъпени в изложбата – във вид на цветя в композицията ‛Моята светлина, цветна градина“ на Наташа Начева, придружени с поетичен текст. Но за мен по-въздействаща бе обикновената самотна горяща свещ, осветена от прожектор в ‛Уморена светлина“ на Антония Костова.

Проблясващите в ритъма на музика светлинки в сандъче с пясък в ‛Тон“ на Дейвид Хейвуд привличат и забавляват с простотата си. По-скоро пещерно загадъчни са ‛Светулките“ на Елена Яневска, получени от осветени с лазер пръски с вода в шуртящата тъмнина на банско куполно пространство. На звука разчита изцяло ‛Светло“ на Севдалина Кочевска в съседното помещение – пращящият огън в камина определено поражда уютни представи. Наблизо ‛Смисълът“ на Велизар Димчев засреща две малки крушки, постигайки веднага асоциация със ‛Сътворението“ на Микеланджело – и именно това мигновено постигане го превръща в едно от най-качествените произведения в изложбата.

Смислови, ритуални и най-общо духовни измерения търсят чрез вътрешна светлина в творбите си Цвятко Сиромашки (кръгова композиция от дънери с обков), Боряна Василева (куб с надписи на брайлово писмо), Вячеслав Есенков и др. Емил Миразчиев е представил две творби в тази посока от началото на 90-те, но новото му видео ‛Синьо“ ми въздейства по-силно – с хипнотичната почти неуловима промяна на екрана при плавно сменящите се тонове на рамката.

Без да е изключително събитие, изложбата е важна – дори не толкова със завършените произведения, колкото с опитите, с подхвърлените идеи, с изненадите, които очакват зрителя във всяко от средновековно привлекателните пространства на Баня Старинна.