Носталгиите ни
На 18 април в разделената на две 160 аудитория (по-конкретно в 160Б) на филологическото крило на Софийския университет се проведе организационната сбирка на семинар, който си поставя за задача да обсъжда 90-те години на XX век. Семинарът е филологически и затова темите на отделните му срещи ще бъде концентрирани около литературата и културния живот на това последно десетилетие на отминалия век.
Важните въпроси, които още самото начало постави, се завъртяха около това какво помним от 90-те, кои са важните събития на периода, случи ли се наистина промяна в литературата и в културата след 89-та година, но също и кои са важните теми, книги и периодични издания, които не трябва да пропуснем, засягайки десетилетието. Едни от инициаторите на събитието, студентките от магистърската програма ‛Литературознание‛ и основатели на арт-група ‛Устата‛, Мария Калинова и Камелия Спасова се обърнаха към всеки от участниците в събитието да ‛издаде‛ собствената си версия за това, което се е случило, за да не говорим за 90-те единствено като за нещо ‛очевидно‛ (Мария Калинова), а да отделим слуховете и фактите и да очертаем общите проблематични кръгове, които да бъдат и теми на следващите събирания.
За разлика от повечето семинари, на които паузите в говоренето, а понякога и неловкото мълчание са част от панорамата на събитието, тук всеки искаше да говори и, най-важното, имаше какво да каже. Може би поради факта, че повечето от присъстващите бяха и преки участници в литературните събития на 90-те – бивши и настоящи редактори на ‛Литературен вестник‛, поети и поетеси, литературни критици... Тук ще изброя само някои от имената - Миглена Николчина, Георги Господинов, Димитър Камбуров, Силвия Чолева, Пламен Дойнов, Ани Бурова,... Интересът, безспорно, беше голям. Личните гледни точки -- - също. Затова и 90-те именно през погледа на личното мнение се случиха като многообразие, като многогласие, дори като носталгия. В процеса на разговора се каза, че началото на 90-те е мотивирано от желанието хората да бъдат заедно, а сега това се случва повторно и по други причини – да помним и да си припомняме.
И все пак, въпреки различните врсии, полетата на говоренето се застъпваха и версиите се срещнаха в множество точки. Като важни теми се обособиха литературната и културната периодика (такава е и темата на следващата сбирка на семинара), поезията на 90-те, поколенията и пр. Относно периодиката Георги Господинов направи важната ремарка за лесната смъртност на изданията от 90-те и в този смисъл били ли са те толкова важни или са изиграли някаква времева роля. Темата за периодиката присъстваше в почти всички изказвания. Пламен Дойнов също изведе ролята на периодичния печат като едно от важните полета на десетилетието. Относно периодиката бе и едно от изказванията на Миглена Николчина, че началото на 90-те е белязано поне за определена група от хора с усещането, че нещо се случва, че се извършва промяна в литературните полета, докато в края на десетилетието става ясно, че литературните вестници и списания са по-скоро‛клубове‛, отколкото издания с реална читателска аудитория.
И макар че периодиката наистина се очерта като една от основните теми на говоренето, на семинара стана дума за бума на поетическите книги през 90-те, за изданията на ‛Свободно поетическо общество‛, много, от които са библиографска рядкост. Спомена се, че наред с множеството нови имена през деветдесетте продължават да пишат и автори, които не са започнали да пишат едва в края на века. Затова в изказванията на Пламен Дойнов и Георги Госпдинов темата за поколението беше една от водещите. В този аспект Георги Господинов отбеляза, че 90-те смесват и правят нерелевантна идеята за поколение, защото е белязано от съ-съществуването на много пишещи автори от различни поколения в едно десетилетие. Това до голяма степен резонира и тезата на Миглена Николчина, че 90-те като литературно време носи много от инерцията на 80-те, защото дълго време непубликувани ръкописи, неща, които са имали форма на някаква ‛устност‛ виждат бял свят като литература едва тогава.
На семинара бяха споделени множество гледни точки за темите на 90-те, важни факти, които един кратък обзор като този не би успял да предаде. Засегна се и въпросът за периодизацията на десетилетието (Ани Бурова) – кога започва и кога свършва то, множеството версии по въпроса, дори това, че в българската литература 90-те като че все още продължават, имат своите разсейки, или пък това, че отдавна са приключили, още преди хронологически да са изтекли... За всички тези теми тепърва ще става въпрос. Затова - елате и вижте.
Важните въпроси, които още самото начало постави, се завъртяха около това какво помним от 90-те, кои са важните събития на периода, случи ли се наистина промяна в литературата и в културата след 89-та година, но също и кои са важните теми, книги и периодични издания, които не трябва да пропуснем, засягайки десетилетието. Едни от инициаторите на събитието, студентките от магистърската програма ‛Литературознание‛ и основатели на арт-група ‛Устата‛, Мария Калинова и Камелия Спасова се обърнаха към всеки от участниците в събитието да ‛издаде‛ собствената си версия за това, което се е случило, за да не говорим за 90-те единствено като за нещо ‛очевидно‛ (Мария Калинова), а да отделим слуховете и фактите и да очертаем общите проблематични кръгове, които да бъдат и теми на следващите събирания.
За разлика от повечето семинари, на които паузите в говоренето, а понякога и неловкото мълчание са част от панорамата на събитието, тук всеки искаше да говори и, най-важното, имаше какво да каже. Може би поради факта, че повечето от присъстващите бяха и преки участници в литературните събития на 90-те – бивши и настоящи редактори на ‛Литературен вестник‛, поети и поетеси, литературни критици... Тук ще изброя само някои от имената - Миглена Николчина, Георги Господинов, Димитър Камбуров, Силвия Чолева, Пламен Дойнов, Ани Бурова,... Интересът, безспорно, беше голям. Личните гледни точки -- - също. Затова и 90-те именно през погледа на личното мнение се случиха като многообразие, като многогласие, дори като носталгия. В процеса на разговора се каза, че началото на 90-те е мотивирано от желанието хората да бъдат заедно, а сега това се случва повторно и по други причини – да помним и да си припомняме.
И все пак, въпреки различните врсии, полетата на говоренето се застъпваха и версиите се срещнаха в множество точки. Като важни теми се обособиха литературната и културната периодика (такава е и темата на следващата сбирка на семинара), поезията на 90-те, поколенията и пр. Относно периодиката Георги Господинов направи важната ремарка за лесната смъртност на изданията от 90-те и в този смисъл били ли са те толкова важни или са изиграли някаква времева роля. Темата за периодиката присъстваше в почти всички изказвания. Пламен Дойнов също изведе ролята на периодичния печат като едно от важните полета на десетилетието. Относно периодиката бе и едно от изказванията на Миглена Николчина, че началото на 90-те е белязано поне за определена група от хора с усещането, че нещо се случва, че се извършва промяна в литературните полета, докато в края на десетилетието става ясно, че литературните вестници и списания са по-скоро‛клубове‛, отколкото издания с реална читателска аудитория.
И макар че периодиката наистина се очерта като една от основните теми на говоренето, на семинара стана дума за бума на поетическите книги през 90-те, за изданията на ‛Свободно поетическо общество‛, много, от които са библиографска рядкост. Спомена се, че наред с множеството нови имена през деветдесетте продължават да пишат и автори, които не са започнали да пишат едва в края на века. Затова в изказванията на Пламен Дойнов и Георги Госпдинов темата за поколението беше една от водещите. В този аспект Георги Господинов отбеляза, че 90-те смесват и правят нерелевантна идеята за поколение, защото е белязано от съ-съществуването на много пишещи автори от различни поколения в едно десетилетие. Това до голяма степен резонира и тезата на Миглена Николчина, че 90-те като литературно време носи много от инерцията на 80-те, защото дълго време непубликувани ръкописи, неща, които са имали форма на някаква ‛устност‛ виждат бял свят като литература едва тогава.
На семинара бяха споделени множество гледни точки за темите на 90-те, важни факти, които един кратък обзор като този не би успял да предаде. Засегна се и въпросът за периодизацията на десетилетието (Ани Бурова) – кога започва и кога свършва то, множеството версии по въпроса, дори това, че в българската литература 90-те като че все още продължават, имат своите разсейки, или пък това, че отдавна са приключили, още преди хронологически да са изтекли... За всички тези теми тепърва ще става въпрос. Затова - елате и вижте.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
