За старите и новите политически елити
Новият политически елит... Следва бурен смях и залп от домати и яйца (може и великденски, с конкретен цвят) по осмелилия се да произнесе това словосъчетание. Май никой не вярва в него; не и пренесено на родна почва, където всичко сякаш минава през специална призма. Като онези смешни огледала, дето те правят по- дебел... Въобще понятието „политик“ е катализатор за хорската злоба... В какъвто и контекст да го употребиш, от ‛обикновения“ българин можеш да очакваш пяна на уста, размахване на пръст и богатство от ругатни...
И все пак, факт е, че такова понятие съществува и се прилага и в родния живот. До каква степен то отговаря на същността на думата елит (и прилагателното ‛политически“, всъщност...), е друга тема. Нещо повече – говори се за стар и нов, та и за преходен политически елит (запазете яйцата за накрая, моля, има още) – всичко това, достатъчно за поставяне на темата като дебат (20 април, Червената къща) с участието на, да не кажа голяма дума, представители на въпросния елит... Той се представи в лицето на ген. ББ с поддържащата роля на Николай Свинаров, с теоретичната гледна точка на социолога Петър-Емил Митев и, разбира се, под арбитража на Георги Коритаров (за пореден път натоварен с мисията да разтървава и напомня, че дебатите имат теми, а не са пазар).
Темата се поразми достатъчно от присъствието на големия генерал. До степен, че наличието му като кмет в залата пренесе нещата на арената на „боклуците“, „ядрената енергия“ и въобще всичко, за което хората можаха да се сетят да питат или да нападнат, или направо отчаяно да се помолят ББ да им свърши (направо гротесков бе вопълът на жена, призоваваща Борисов да се „покаже по телевизията“ и да призове едва ли не за масова гражданска съпротива). „Човекът от народа“ ББ успя да каже доста неща в характерния за него „близък до хората“ стил (моментът, в който генералът реши да говори прав, разтуптя сърцето ми), но почти не чух да споменава за каквито и да било политически елити. Виж, човекът успя да сподели личните си драми от типа ‛Станишев ми намали бюджета“ или ‛натиснах „Озеленяване“, натиснах „Топлофикация“, накрая не издържах – станах и си тръгнах“ (незнайно как през цялото време, докато гледах мощната фитура на ББ, ми се въртеше в главата едно понятие - популизъм...). Около него просто витае харизмата на честен работяга с мускули в повече (за сметка на...). Абе, новият политически елит е нещо като супермен, нещо като суперкмет... Но не би станал президент най-малкото защото щял да ходи с вратовръзка всеки ден (разбира се). Дори преждевременното му напускане бе, за да отиде при дечица, нарисували кучешки колибки, а той не иска да кара децата да чакат, нали?
Въпреки отплесването от темата, не и без решаващата роля на кмета, с общи усилия участниците успяха да очертаят няколко основни проблема. Още в началото модераторът загатна дилемата дали става дума за назряваща политическа промяна или по-скоро за метаморфоза на едно и също явление... Едни и същи думи, обещания, намерения, но на смени; различни лица, различни „феномени“ в пространството, като падащи звезди – докато тръгнеш да си пожелаваш нещо, и вече ги няма. Срещата на нов и стар политически елит не би могла да бъде отделена от любимата тема за прехода (въобще не започвал, според Борисов, или пък още течащ, според Свинаров и Митев). Дали ГЕРБ и други нови формирования са резултат на незавършения преход или, обратното, ознаменуват неговия край?
Думите на Свинаров, че в България няма механизъм за кадрови подбор при създаването на елита, не са лъжа. Факт е, че това, което гордо се ознаменува като ‛политически елит“, са хора, при които опитът, образованието и другите нужни за принадлежност към елита качества стремглаво вървят към изчезване. Както отбеляза Митев, елит има, но само по функции. Нужно е преминаването от елит по функции към елит по качество. Борисов вижда този преход в промяната на политическата класа из основи. А дали това ще стане чрез „битката“, която той възнамерява да води именно на полето на изпълнителната власт, а не откъм президентския пост (заради вратовръзките, разбира се), ще покаже времето. Както го показва вече завидно много години от началото на Прехода (не дай си боже той наистина да не е започвал, за какво толкова я ползвахме тая дума). Мястото на срещата на стария и новия политически елит, каза една жена, е там, където се смъква кожата на народа. „Политик“ продължава да е мръсна дума. ‛Елит“ все още буди смях… Промяна трябва да има, но пътят отново е твърде неясен. Дали появата на нови лица, нови лидери, нови харизматични личности, в които народът да се вкопчва отчаяно, ще реши нещата?
Преход или не, нашият си политически хаос се развихря с пълна сила. И това е проблем не само на онези „горе“, но и на медиите, и на нещото, което би трябвало да бъде гражданско общество, ако го имаше в България,. Проблем на всички, включително и на мен. Новият политически елит (а дано наистина да бъде нов) не е факт, а е цел, поставена пред нас. Постигането й обаче трябва да бъде плод на общи усилия. Остава само възможността следвеликденски да се молим (а не да мятаме яйца, моля!), че старият и новият политически елит ще се срещат не там, където ще щавят народа, а там, където с ясно съзнание ще формират най-сетне нещо по-стабилно от разноцветното желе, което представлява българският политически живот в момента. Алелуя.
И все пак, факт е, че такова понятие съществува и се прилага и в родния живот. До каква степен то отговаря на същността на думата елит (и прилагателното ‛политически“, всъщност...), е друга тема. Нещо повече – говори се за стар и нов, та и за преходен политически елит (запазете яйцата за накрая, моля, има още) – всичко това, достатъчно за поставяне на темата като дебат (20 април, Червената къща) с участието на, да не кажа голяма дума, представители на въпросния елит... Той се представи в лицето на ген. ББ с поддържащата роля на Николай Свинаров, с теоретичната гледна точка на социолога Петър-Емил Митев и, разбира се, под арбитража на Георги Коритаров (за пореден път натоварен с мисията да разтървава и напомня, че дебатите имат теми, а не са пазар).
Темата се поразми достатъчно от присъствието на големия генерал. До степен, че наличието му като кмет в залата пренесе нещата на арената на „боклуците“, „ядрената енергия“ и въобще всичко, за което хората можаха да се сетят да питат или да нападнат, или направо отчаяно да се помолят ББ да им свърши (направо гротесков бе вопълът на жена, призоваваща Борисов да се „покаже по телевизията“ и да призове едва ли не за масова гражданска съпротива). „Човекът от народа“ ББ успя да каже доста неща в характерния за него „близък до хората“ стил (моментът, в който генералът реши да говори прав, разтуптя сърцето ми), но почти не чух да споменава за каквито и да било политически елити. Виж, човекът успя да сподели личните си драми от типа ‛Станишев ми намали бюджета“ или ‛натиснах „Озеленяване“, натиснах „Топлофикация“, накрая не издържах – станах и си тръгнах“ (незнайно как през цялото време, докато гледах мощната фитура на ББ, ми се въртеше в главата едно понятие - популизъм...). Около него просто витае харизмата на честен работяга с мускули в повече (за сметка на...). Абе, новият политически елит е нещо като супермен, нещо като суперкмет... Но не би станал президент най-малкото защото щял да ходи с вратовръзка всеки ден (разбира се). Дори преждевременното му напускане бе, за да отиде при дечица, нарисували кучешки колибки, а той не иска да кара децата да чакат, нали?
Въпреки отплесването от темата, не и без решаващата роля на кмета, с общи усилия участниците успяха да очертаят няколко основни проблема. Още в началото модераторът загатна дилемата дали става дума за назряваща политическа промяна или по-скоро за метаморфоза на едно и също явление... Едни и същи думи, обещания, намерения, но на смени; различни лица, различни „феномени“ в пространството, като падащи звезди – докато тръгнеш да си пожелаваш нещо, и вече ги няма. Срещата на нов и стар политически елит не би могла да бъде отделена от любимата тема за прехода (въобще не започвал, според Борисов, или пък още течащ, според Свинаров и Митев). Дали ГЕРБ и други нови формирования са резултат на незавършения преход или, обратното, ознаменуват неговия край?
Думите на Свинаров, че в България няма механизъм за кадрови подбор при създаването на елита, не са лъжа. Факт е, че това, което гордо се ознаменува като ‛политически елит“, са хора, при които опитът, образованието и другите нужни за принадлежност към елита качества стремглаво вървят към изчезване. Както отбеляза Митев, елит има, но само по функции. Нужно е преминаването от елит по функции към елит по качество. Борисов вижда този преход в промяната на политическата класа из основи. А дали това ще стане чрез „битката“, която той възнамерява да води именно на полето на изпълнителната власт, а не откъм президентския пост (заради вратовръзките, разбира се), ще покаже времето. Както го показва вече завидно много години от началото на Прехода (не дай си боже той наистина да не е започвал, за какво толкова я ползвахме тая дума). Мястото на срещата на стария и новия политически елит, каза една жена, е там, където се смъква кожата на народа. „Политик“ продължава да е мръсна дума. ‛Елит“ все още буди смях… Промяна трябва да има, но пътят отново е твърде неясен. Дали появата на нови лица, нови лидери, нови харизматични личности, в които народът да се вкопчва отчаяно, ще реши нещата?
Преход или не, нашият си политически хаос се развихря с пълна сила. И това е проблем не само на онези „горе“, но и на медиите, и на нещото, което би трябвало да бъде гражданско общество, ако го имаше в България,. Проблем на всички, включително и на мен. Новият политически елит (а дано наистина да бъде нов) не е факт, а е цел, поставена пред нас. Постигането й обаче трябва да бъде плод на общи усилия. Остава само възможността следвеликденски да се молим (а не да мятаме яйца, моля!), че старият и новият политически елит ще се срещат не там, където ще щавят народа, а там, където с ясно съзнание ще формират най-сетне нещо по-стабилно от разноцветното желе, което представлява българският политически живот в момента. Алелуя.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
