Новата земя на Танович
Преди четири години София Филм Фест бе открит с ‛Ничия земя‛ (No Men’s Land) – дебют на босненеца Данис Танович, представен от сърбина Любиша Самарджич. Още по време на фестивала ‛Ничия земя‛ получи ‛Оскар‛ за чуждоезичен филм. No Men’s Land се превърна в една от запазените марки на МСФФ – като вино и награда.
Още тогава непознатият Данис Танович (1969) демонстрира самочувствие и талант. Представи войната в бивша Югославия като смях в окопа на непукизма. И с трагифарса ‛Ничия земя‛ си отвоюва нова земя в опосканата тема за югоконфликта.
По-късно в киноалманаха ‛11/09/01‛ гледахме новелата му за самотната сръбкиня, която принуждава хората около себе си да излязат на митинг в памет на жертвите от 11 септември. Във втория пълнометражен филм на Танович ‛Ад‛ няма война, няма срутени близнаци, няма Балкани. Тръгва от взривено птиче гнездо и спасяването на единственото полуоцеляло голишарче от мъж (Мики Манойлович), току-що излязъл от затвора. Смайващото преливане на апокалиптичната компютърна анимация в игрален кадър е жежкото начало на ‛Ад‛. После във флешбек, фрагментарно и душевно филмът раздипля тайната на семейно бедствие и неговите проекции върху психиката на три сестри в Париж днес.
Селин (Карин Виар) е симпатична особнячка, посещаваща с шоколад безмълвната си майка (неузнаваемо състарена Карол Буке) в провинцията. От бележките, чрез които общува, разбираме, че и други би трябвало да ходят при нея, но не го правят. Пътуването на Селин е рутина: влак, навит будилник, до него билет, сън. Кондукторът я харесва. Тя му обяснява, че може да спи единствено във влак. Заинтригувана е от елегантния пришълец Себастиан (Гийом Кане) в нейното кафене.
Софи (Еманюел Беар) е красавица с болезнено излъчване. Открива, че е мамена от съпруга си фотограф. Проследява го в хотел. След като той се измъква конфузно, тя влиза в стаята, души заспалата си съперница, приляга до нея. На сутринта е зарязан и от двете. Софи къса лист по лист любимото му цвете. Остава сама с двете си деца.
Ан е миловидна студентка (Мари Жилен), безцеремонно зарязана по телефона от гаджето си. Настоятелно го търси. Той е възрастен професор (Жак Перин) със семейство и баща на най-добрата й приятелка. Когато отива на изпит, й се пада ‛Медея‛, но любимият отсъства от комисията. Бил заминал за Гърция, където всъщност започнала връзката им. После във вестник прочита, че е загинал. Ан е бременна.
Междувремнно се оказва, че мъжът, излязъл от затвора и спасил пиленцето, е бащата на трите сестри. И че е бил натикан там от майката – виждаме я, млада и ослепителна, да влиза в преподавателския му кабинет, с малката Селин за ръка,. Гледката е шокова: пред облечения баща стои гол юноша. Майка и дъщеря хукват. По-късно, когато бащата излиза от затвора, се прибира в семейното жилище. Майката не го пуска. Той нахълтва, настава боричкане, тя се впива в стъкло, той се хвърля през прозореца…
Сесил смята, че Себастиан е влюбен в нея, но когато го поканва в апартамента си и се разсъблича, той й признава дълго спотаяваната си тайна – бил неудържимо влюбен в баща й, решил се на отчаяната крачка с прелъстяването и тъкмо бил отблъснат, когато те с майка й нахлули.
Разкритието за трагичното недоразумение отприщва старата дамга, жигосала животите на всички. Бащината невинност събира най-сетне трите сестри и майката. Тя единствена отказва да проумее и прости. Накрая написва: ‛За нищо не съжалявам‛. Не звучи песента на Едит Пиаф, но атмосферата на Ада е толкова парижка и магнетична, толкова дълбока и травматична, че се чувстваш герой от тази история.
Преходите от скованост към страдание, от комплекс към помирение, от херметизъм към състрадание лавинообразно издевателстват над зрителските емоции. До вкаменяване.
Сценарият на този потресен филм е написан от Кшищоф Пиесевич (а не Пешевич, както е публикувано в каталога) – постоянният сътрудник на Кшищоф Кешловски. Няколко месеца преди да си отиде на 54 през 1996, дълго след ‛Декалог‛ и не толкова след ‛Три цвята: Синьо, Бяло, Червено‛, великият режисьор обяви, че с Пиесевич замислят нов триптих. Първата част от трилогията ‛Рай, ад и чистилище‛ е ‛Небеса‛, заснета от немеца Том Тиквер (‛Бягай, Лола‛). Данис Танович е вторият млад европейски режисьор, имал късмета да работи с такъв драматургичен и човешки материал. И макар ‛Ад‛ да е далеч от религиозното упование на Кешловски, филмът разгръща и обгръща житейските катаклизми с не по-нисък градус на концентрация. Балканският европеец Данис Танович изглежда смирен пред думите на Пиесевич: ‛Тук сме, за да защищаваме грешниците, но не и греха‛.
А междувременно, като маркер за връзките между Изток и Запад, в кадър се мярва чудната Естер Горинтин – прегърбената, белокоса виталница от френско-грузинския филм ‛След като Отар замина‛ и руско-френския ‛Бедни роднини‛.
Още тогава непознатият Данис Танович (1969) демонстрира самочувствие и талант. Представи войната в бивша Югославия като смях в окопа на непукизма. И с трагифарса ‛Ничия земя‛ си отвоюва нова земя в опосканата тема за югоконфликта.
По-късно в киноалманаха ‛11/09/01‛ гледахме новелата му за самотната сръбкиня, която принуждава хората около себе си да излязат на митинг в памет на жертвите от 11 септември. Във втория пълнометражен филм на Танович ‛Ад‛ няма война, няма срутени близнаци, няма Балкани. Тръгва от взривено птиче гнездо и спасяването на единственото полуоцеляло голишарче от мъж (Мики Манойлович), току-що излязъл от затвора. Смайващото преливане на апокалиптичната компютърна анимация в игрален кадър е жежкото начало на ‛Ад‛. После във флешбек, фрагментарно и душевно филмът раздипля тайната на семейно бедствие и неговите проекции върху психиката на три сестри в Париж днес.
Селин (Карин Виар) е симпатична особнячка, посещаваща с шоколад безмълвната си майка (неузнаваемо състарена Карол Буке) в провинцията. От бележките, чрез които общува, разбираме, че и други би трябвало да ходят при нея, но не го правят. Пътуването на Селин е рутина: влак, навит будилник, до него билет, сън. Кондукторът я харесва. Тя му обяснява, че може да спи единствено във влак. Заинтригувана е от елегантния пришълец Себастиан (Гийом Кане) в нейното кафене.
Софи (Еманюел Беар) е красавица с болезнено излъчване. Открива, че е мамена от съпруга си фотограф. Проследява го в хотел. След като той се измъква конфузно, тя влиза в стаята, души заспалата си съперница, приляга до нея. На сутринта е зарязан и от двете. Софи къса лист по лист любимото му цвете. Остава сама с двете си деца.
Ан е миловидна студентка (Мари Жилен), безцеремонно зарязана по телефона от гаджето си. Настоятелно го търси. Той е възрастен професор (Жак Перин) със семейство и баща на най-добрата й приятелка. Когато отива на изпит, й се пада ‛Медея‛, но любимият отсъства от комисията. Бил заминал за Гърция, където всъщност започнала връзката им. После във вестник прочита, че е загинал. Ан е бременна.
Междувремнно се оказва, че мъжът, излязъл от затвора и спасил пиленцето, е бащата на трите сестри. И че е бил натикан там от майката – виждаме я, млада и ослепителна, да влиза в преподавателския му кабинет, с малката Селин за ръка,. Гледката е шокова: пред облечения баща стои гол юноша. Майка и дъщеря хукват. По-късно, когато бащата излиза от затвора, се прибира в семейното жилище. Майката не го пуска. Той нахълтва, настава боричкане, тя се впива в стъкло, той се хвърля през прозореца…
Сесил смята, че Себастиан е влюбен в нея, но когато го поканва в апартамента си и се разсъблича, той й признава дълго спотаяваната си тайна – бил неудържимо влюбен в баща й, решил се на отчаяната крачка с прелъстяването и тъкмо бил отблъснат, когато те с майка й нахлули.
Разкритието за трагичното недоразумение отприщва старата дамга, жигосала животите на всички. Бащината невинност събира най-сетне трите сестри и майката. Тя единствена отказва да проумее и прости. Накрая написва: ‛За нищо не съжалявам‛. Не звучи песента на Едит Пиаф, но атмосферата на Ада е толкова парижка и магнетична, толкова дълбока и травматична, че се чувстваш герой от тази история.
Преходите от скованост към страдание, от комплекс към помирение, от херметизъм към състрадание лавинообразно издевателстват над зрителските емоции. До вкаменяване.
Сценарият на този потресен филм е написан от Кшищоф Пиесевич (а не Пешевич, както е публикувано в каталога) – постоянният сътрудник на Кшищоф Кешловски. Няколко месеца преди да си отиде на 54 през 1996, дълго след ‛Декалог‛ и не толкова след ‛Три цвята: Синьо, Бяло, Червено‛, великият режисьор обяви, че с Пиесевич замислят нов триптих. Първата част от трилогията ‛Рай, ад и чистилище‛ е ‛Небеса‛, заснета от немеца Том Тиквер (‛Бягай, Лола‛). Данис Танович е вторият млад европейски режисьор, имал късмета да работи с такъв драматургичен и човешки материал. И макар ‛Ад‛ да е далеч от религиозното упование на Кешловски, филмът разгръща и обгръща житейските катаклизми с не по-нисък градус на концентрация. Балканският европеец Данис Танович изглежда смирен пред думите на Пиесевич: ‛Тук сме, за да защищаваме грешниците, но не и греха‛.
А междувременно, като маркер за връзките между Изток и Запад, в кадър се мярва чудната Естер Горинтин – прегърбената, белокоса виталница от френско-грузинския филм ‛След като Отар замина‛ и руско-френския ‛Бедни роднини‛.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
