Преди 1989 Христо Калчев наежено и ехидно воюваше с цинизма на социалистическата интелигенция. След 1989 той вече воюваше направо с литературата. (Има хипотеза, че в някакъв смисъл дори е успял да я победи. Поне тиражите му говорят за това.)

И колкото повече ‛мобифонните“ му романи пладнешки обираха медиите (или грубо вършеха несвършената им работа), толкова повече в очите на постсоциалистическия читател Христо Калчев ставаше успешният професионален писател, Писателят. Обществото продължаваше да се нуждае от пророчества, а Калчев бе готов да обслужи тази несвоевременна и крайно романтическа представа за литература. Затова той пренаписа авантюрната си историческа трилогия ‛Белия дявол“ в мутренския ключ на ‛Нерон Вълка“, ‛Калигула Бесния“, ‛Цикълът на Месалина“…

Повечето от престъпните прототипове на ‛вулгарния“ писател отдавна са мъртви. В този момент, докато чакат нови попълнения, Христо Калчев сигурно приятелски им обяснява защо стана така.