Рубрика "Десет-петнадесет негърчета"

Фарс или успех завинаги



Преходът е свършил. Стандартът на народа се повишава, затова и престъпността се нормализира – все по-често, вместо поръчкови, се замислят убийства по права линия. А всеки го знае – социологическите агенции в България са излезли под шинела на ‛кънчовците‛, т.е. колегите им се чувстват техни преки наследници. И периодично се събират да разпределят наследството. Преди това обаче трябва да го получат. Минали са вече 15 години (22 % от живота на мъжете и 19% от живота на жените в страната), но нищо. Само по един крем-карамел – според Агата Кристи, най-добрата храна за печални събрания, защото никога не можеш по възпитан начин да изядеш последната хапка.

Млада, амбициозна социоложка (зеленоока по възможност): Колко още да чакаме? А и защо не сте се намесили досега?

Социолог с лула и разсеян поглед: Лошите вестоносци ги убиват, нали? Надявахме се, ако не друг, Костов да свръши тая работа.

Прошарен социолог с провиснали дънки: На друго се надявахме, че в нашия занаят добрите вестоносци сами си слагат края. Царят трябваше да им бере гайлето.

Социолог с вид на котарака Бегемот: Костов, царят – нямат значение конкретните имена. Политиката по принцип е край за социологията. А тройната коалиция – да не съм я измислил аз?

Зъл социолог с бинтове (вързани за гайки) по джобовете: На политиката не можеш да й хванеш края, той идва с парите. Ти чувал ли си някой друг от нашите открито да твърди, че е спечелил милиони?

Силно гримирана социоложка, мор (станала за малко от масата за бридж): Пари, политика – кого си мислите, че ще уплашите с тези буржоазни категории? Пийпълметрията, тя е машина за изтезание (Чели ли сте ‛Наказателната колония‛ на Кафка?) – и за медиите, и за рекламодателите, но ной-вече за тези, които я правят.

Възрастен социолог (почти сляп): Стига с тия модерни заблуди! Хареса ми това за вестоносците, които, ако не ги убият, се самоубиват. Тъжно, но вярно, защото ние не създаваме вестите, само ги пренасяме – от хората до същите тези хора. А вест е анаграма от фамилията на Жени фон Вестфален – жената на Карл Мракс.

Младата социоложка (отново): До кога ще се разправяте? Някой въобще виждал ли е завещанието?

Дружно: Не. Сега трябва да го отворим – за петнадесетгодишнината им.

Четат: ‛Никой никога не трябва да има най-висок рейтинг. Ако се случи, веднага му режеш главата – точно над пагоните. Така ще можете да си изкарвате хляба сами.‛