В представителната изложба на Панайотис Гуджимисис са показани произведения, създадени през последните години от живота му. Въпреки явните си качества на живописец, оказва се, той не е широко известен автор. Роден в гръцкото село Елинохори, Гуджимисис пристига в България едва 7-годишен. През 1968 завършва софийската Художествена академия - живопис при Ненко Балкански. По-голямата част от творческата му и житейска съдба е свързана с Търговище, където е бил директор на художествената галерия ‛Никола Маринов“, както и инициатор на Международен акварелен пленер в областта.

Първото впечатление от изложбата поражда до болка познати асоциации, провокирани от на пръв поглед шаблонизираните изразни средства на автора. Неговият пластичен език използва прийоми, на които сме се ‛наслаждавали“ години наред. Изненадващият момент настъпва, когато съсредоточим вниманието си върху някое платно. Иззад пласта маслена боя изплуват множество приятни открития. С радост установявам, че погледът ми е потънал в някаква прастара, но някак близка до мен история или мит, съживен от дълбокото чувство на артиста. Сравнително рядко се случва чрез творбата си даден художник да успее да разкаже история, а Гуджимисис го постига единствено със средствата на живописните стойности. Той е от онзи вид творци, които познават изразните свойства на всеки цвят и нюанс, като ги използва съвсем умело и на място.

Живописта на Гуджимисис е поетична. За това говорят не само меките и хармонични тонове, но и наименованията на картините. Става ясно, че приживе художникът е страдал от носталгия по родината си. Чрез темите и сюжетите в работите си вероятно е искал да се доближи и отъждестви с генетично близката му културна традиция на Гърция. От предоставения в галерията малък каталог, и по-точно от мозайката споделени мисли и чувства в него, разбирам, че художникът всъщност чрез ежедневната си работата е искал да открие себе си и своите корени. И наистина, за творчеството на този автор стимулиращи са съпреживяванията му на вечните и изконни за човека стойности. Очевидно за него, освен националната му принадлежност, е нужна и Балканска културна идентичност. За това свидетелства и мотивът на тракийския певец, появяващ се през годините в редица платна. Въпреки че в работите на художника откриваме елементи на природна среда или определен мотив, авторът е избрал за себе си по-абстрактното изразяване. Очевидно линията не е сред предпочитаните от Гуджимисис пластични средства, тъй като впечатлението за обобщеност, енергия и монументалност идва от визуалната борба на цветни, скулптурно решени маси. Мисля си, че авторът е изхождал от представата си за първичния хаос с неговите мощно съпротивляващи се два полюса. Вероятно в процеса на личната му борба за овладяване на пространство и материя от платното са изплували и представи, които от своя страна са обладали конкретни образи. Най-сполучливо това се е получило в платното му ‛Остров Санторини“. В него пребивавах цяла вечност...