На Българската национална телевизия не може да й се отрече – постоянни усилия полага, за да реанимира българската естрадна/поп песен. Нагърби се с провеждането на конкурса ‛Евровизия“, ако и той да й довлича повече мътни води, отколкото бистри чувства; държи в програмата си предаване като ‛Хит минус едно“, което във всяка друга частна телевизия отдавна да са махнали и забравили; сега пък отново намери ниша на Део и го включи в антуража си с класацията за BG-песни ‛Големите 10“. Део си е Део – в последния брой на предаването вдигна нагоре крачола на дънките си, за да ни покаже една синина. Е, това може да мине в графата ‛ексцентричност на водещия“, но в случая имаше повече символичен смисъл: българската естрадна/забавна/популярна песен е в криза, жанрът е смачкан от поп-фолк и скандали и въпреки напоследък някои пробиви в МТV (Gravity Co, Deep Zone Project), в общи линии картинката не е от най-ярките. Синини, отоци, цицини – българският поп никак не е топ. Дори bTV се отказа от него...

Изпълнителите, а и всички, свързани с бранша, имат лесно обяснение – тук е малък пазарът. Вярно е, но е само част, не цялата истина. За хилавостта, ощетяванията и неблагополучията има и други причини, като само една от тях е свързана с агресивната инвазия на поп-фолка. Разбира се, ще стане реч и за него, обаче не той е в корена на нещата, а в самата естрадна песен: за себе си тя има едно възприятие, доста различно от българския и въобще балканския манталитет, и това автоматично я изхвърля извън игрището на популярността. Мярна се в клипа на Графа към песента ‛Обичам“, в която участва и Теодоси Спасов. Део похвали клипа, ала в/чрез него се видя кое е големият кахър на българския поп – именно кахърността. Едни замислени глави, имитиращи печал и дълбок вътрешен живот, едни едри планове на минорни лица, едни разстроености и меланхолности – не ти е работа колко много мъка има по тоя свят, Боже! Тази кахърност, погрешно тълкувана като богат вътрешен мир, не е недъг единствено на българската естрада. Напоследък я видях в два студентски филма – късометражния ‛Майка ми“ и малко по-дългия ‛Хотел, гълъби“. Все същата опечаленост, все същите наведени в размисъл лица, все същите ахкания, пъшкания, охкания и т.н. Да не говорим за поетическите четения – сякаш си отишъл на помен, не на празник (тук изключвам Клуб ‛Бялата ръкавица“, хубавата инициатива на ‛Алтера“ и Петър Чухов). Ала тъкмо на примера на поп-музиката си личи, че печеливша е съвсем друга стратегия: ‛Уикеда“ с цялото си творчество, в момента много успешните ‛Ъпсурт“, да не говорим за хитовете на група ‛Хиподил“, особено ‛Бат’Гойко“ и ‛Скакауец“. Ако има нещо, с което поп-фолкът удря в земята българския поп, то е именно жизнерадостността, която блика от него. Докато българските редактори и водещи за популярна музика се прехласват по Белослава и после се чудят защо не ги разбират.

БНТ обаче прави всичко възможно, за да вплъти естрадата в сърцата на зрителите. Тази неделя Каналът ще излъчи връчването на наградите на БГ радио. Което също е интересно: защо този афинитет?; защо тази подкрепа?; защо тези усилия? Можем да го отдадем на инерцията от миналото, но не само: всъщност българският поп е онова в националната телевизия, с което тя се оприличава. В някаква степен както той, така и тя съществуват в изкуствени, херметични, оранжерийни условия: тя е в привилегирована позиция спрямо другите български телевизии, а той е в привилегировани позиции спрямо другите български музики. Може би несъзнателно, подкрепяйки него, тя имплицитно проси за себе си подкрепа. И поради това ‛Големите 10“ са не просто класация за българска поп-музика, те са напомняне: без своите специални условия ние няма да оцелеем, така че запазете ги, а ако може, направете ги още по-специални, защото отнемете ли ни ги – загиваме, нищо и никой не може да ни спаси! Българският поп живее на гърба на БНТ, БНТ живее на гърба на държавата и тази симбиоза за тях е напълно нормална. Само че не и за зрителите: напразни, изглежда, се оказват усилията за спечелването на тяхната любов, ако съдим по това колко популярен е българският поп.