Във физическия смисъл на временната спирка, наречена живот – Генко ни напусна. В истинския духовен смисъл Генко винаги е бил извън времето, в свое време – времето на трайния живот на голямата, на истинската живопис. Всичко друго – от нестандартното поведение до вечното разминаване с политическата, обществената и битовата реалност - е само част от онази съдбовност, с която малцина са дарени и още по-малко са тези, които могат да издържат на високите градуси на психическото и емоционалното напрежение. Генко е един от малкото примери – от онези примери-изключения, които са трудни за следване - преди всичко защото постави живописта над живота – и я превърна в свой единствен дом. Рискува всичко, пренебрегна външните норми на поведение, освободи душата си и постигна траен живот в една напрегната вселена, в която всичко се движи и живее своя свръхестествен живот. Една огнена стихия, в която творецът създава свой свят на порядък и равновесие между себе си и тайната на природата – между собствената си драма и дълбоката нравственост и човечност, с които насити тази като кървяща рана живопис. Въздействието на живописната материя е толкова властно и силно, че и най-добрите думи олекват, губят цвят, сила и пластична образност – един взрив от творческа енергия, която обединява в духовно цяло терени, небета, сгради и дървета и изпълва всичко с напрежението на една духовна вяра в смисъла и живота на живописта.

През 1959 г., в Общата художествена изложба, може би за първи път видях една малка, грубо обрамчена картина, която стоеше във втория салон на ‛Гурко‛1 като рано цъфнал цвят, изпреварил общата пролет, странен и самотен предвестник, събрал в себе си като че ли цялата топлина, обаяние и светлина на една необяснима надежда. Тази ранна картина на Генко (сега в НХГ), изтънчена като живописен строеж, витална и слънчева, излъчваше неотразимо чрез странните си и необясними хармонии нещо, което отделяше истинската стойностна живопис от правенето на живопис. И до днес тази малка работа си остана едно от най-съвършените неща - не само в нашата живопис.

Всъщност Генко винаги е бил от семейството на големите създатели. Тези, които идват с изкуството си, със свое време и възраст, за да стигнат до истини отвъд видимото; и когато ни напуснат, светът на отвъдното е останал между нас като материализирана пластическа структура, със свой траен живот – наречен Вечност!

Генко – една изстрадана Вечност!

Поклон!

Светлин Русев




От хигиенни съображения –
няколко думи извън некролога

Основателното възхищение от последната изложба, по-специално от изкуството на Генко, като че ли се оказа недостатъчно за някои, недостатъчен се оказа и самият съдбовен избор на живот на самия Генко – кой знае защо решиха да прибавят и малко свой политически привкус. Изпратиха го няколко години на лагер в Белене и го ‛изгониха‛ от Академията след конфликт с Дечко Узунов!?

Сблъсъците на Генко с т.нар. власт и по-рано, и по-късно имаха съвсем друг характер. Ако ще политизираме, не е лошо да се знае, че на Генко майка му, бременна с него, е инквизирана в полицията. И тя, и баща му са активни борци против фашизма. Генко участваше във всички ОХИ. Самостоятелните му изложби и на 50, и на 60 години, и трета след това бяха официално, по негова молба, открити от тогавашния председател на СБХ. Генко беше награждаван с орден ‛Кирил и Методий‛, носител беше на наградата на СБХ за живопис и беше удостоен със званието Заслужил художник.

Генко завършва академията през 1948 г. при Дечко Узунов. Конфликт е имало, но с друг известен професор – и заедно с Георги Баев и Петър Попов от Русе се преместват в ателието на Дечко Узунов. Генко не е изпращан в Белене. Многократно, след известните му изпълнения, е затварян, бит и от милиция, и от компаниите, с които се е запивал; принудително е изпращан в психиатрична болница, нелегално оттам е изваждан - също с помощта на хора от МВР (позволявам си да кажа - и с мое участие). Генко не е нито борец срещу фашизма, когато псуваше милиционерите и им викаше ‛Вашта мама‛ и ‛Фашисти‛, нито е борец срещу комунизма, когато в по-ново време псуваше комунизма. Генко не беше и луд, за да си обясняваме гениалността му. Той беше свободен, обречен на една свободна творческа и човешка воля, която го изправяше срещу нормалните стандарти на поведение. (В СБХ има лично написана автобиография от Генко. Не е лошо биографите да я проучат с днешна дата.)