Дълбоко под средното ниво.
Tim, форумец на "Сега"

Преди време, когато ‛Атака“ влезе в парламента, здравата се стреснахме. Решихме, че ‛бунтът на масите“ вече е придобил неконтролируеми мерки. На 3 март, когато ‛топчето пукна“ за ‛Атака“ и Волен Сидеров, разбрахме, че напразно сме се стряскали: ако това е българският национализъм, то истинските националисти трябва веднага да излязат по площадите (също както разярените мюсюлмански тълпи наизлязоха заради карикатурите на Мохамед) и да започнат да палят чучелата на Волен Сидеров и знамената на ‛Атака“. Защото онова, което видяхме, не можем да наречем иначе, освен карикатура – карикатура на митинг, карикатура на оратори, карикатура на лидер, карикатура на протест. Въобще нищо и половина, като половината я слагам единствено от съжаление, не заради друго.
Какво видяхме? Един дочакал звездния си час човечец, който се вдигаше на пръсти – аха-аха да стане по-висок, гледащ смръщено, но и поуплашено. Камерата на СКАТ го следеше в близък план, та се видя несъстоятелността му, но тази на Канал 3 го излъчваше и отдалеч, та дребното човече ставаше още по-дребно. Някакви типове се възкачваха на трибуната, привиквани от някаква пародия на водещ, дрънкащ глупости и дивотии, те обаче също му влизаха в тона, дрънкаха глупости и дивотии, представяйки ги за отчет на положението.
Общо взето, можем да ги сведем до пет типажа.
Първият е на онези, за които ‛Атака“ е властови проект за обогатяване и облажване. Характерният персонаж – вождчето от Велико Търново: в една кратка реч от 2-3 минути той успя да прокара на два пъти болката си: ‛Пристигнахме с личните си автомобили“ – следовник на Левски едва ли би подчертавал тия неща, но следовник на келепиреца – със сигурност; след това се оплака на всеслушание: ‛Бедни сме“. Ясно е, човеку му се ще да е богат и понеже не знае иначе как – ‛Атака! Атака! Атака!“
Вторите са някакви борчета-мутрета, за които вероятно ‛Атака“ е проект за запазване на статуквото. Те си личаха по кожените тужурки и нискочелите глави, както и по фарсовия ‛култ към личността“ на Волен Сидеров. Видно е, изглежда не са от много глупавите, ако и двата пръста чело, усетили са къде го сърби дребния човечец и го чешат ли, чешат.
Третите можем пък да назовем ‛ентусиазмено-омерзени“ – едновременно отвратени от елита, макар че го свеждаха до ДПС, но точно ДПС е слабото, уязвимото звено на политическата класа; и въодушевени от възможността да изкажат тази си отврат в лицето на нацията. ‛България цяла сега вази гледа!“ – вероятно е кънтяло в душите им, заглушавайки всякакви други чувства. Стихията на слободията ги беше сграбчила изцяло – и толкова...
Четвъртите бяха обаче страшни, особено човекът от Омуртаг – личи си, че там нещата наистина са стигнали до кокала и ако активистите на ДПС не се освестят, работата ще стане дебела.
А петите? Петите като Сидеров – дочакали своя звезден миг, те се държаха на трибуната като някакви нови герои и проповедници, истински месии, призвани да поведат народа към социална справедливост, която не била нещо друго освен: ‛Национализация!“. Това личеше особено в държането на младия Димитър Стоянов – бръкнал с ръка в джоба, той подхвана старата песен за горката преследвана от власти и медии ‛Атака“, която – видите ли! – въпреки това взела изборите в някакво неизвестно американско градче. Интересно: неизвестното градче в Америка се явява повод за гордост на българските националисти…
Въобще, пълна каша в главите и на Сидеров, и на обкръжението му, да не говорим за (не)популярността на лозунгите му/им. Я се замислете – ако се откажем от пътя към Европа и ЕС, какви пътища ни остават? Според мен - само два: единият ни отвежда към Анадола, другият – към Сибир. Прав е народът, че глупостта не ходи по гората...
Та това е, няма страшно, българският национализъм (поне във варианта ‛Атака“) ще си остане с този митинг и, вече преживял звездния си час, ще тръгне надолу; и след време ще си спомняме за него само като за екзотика. Както, прочее, си спомняме днес за Жорж Ганчев. Той в момента снимал за себе си филми в Холивуд или поне така казва. Какво ли обаче ще прави Сидеров? Предполагам, ще пише книги за себе си... Но кой ли ще ги чете?