(за последно тук)

- Как си днес? В шест и половина – малко джинче с тоник? Зажадняла съм да си говорим.
- Имаш само час? И аз.
- Гледа ли в Народния…? Непременно виж филма… Сега превеждам… Интересен автор, но той... Прочете ли романа на...? Видя ли статията на…? Какво мислиш за…? …Молих ти се цяла седмица. Силен човек си. Умен. Четене, гледане, писане те чакат. Справи се! Справи се, мило!
Ех, Светла. Не можаха часовете ни от час да станат поне пет, един ден, когато въртележката на ангажиментите щеше да понамали скоростта, както си мечтаехме. За да превърнем скороговорката ни за всичко, което мислим и премисляме за киното, театъра (другата ти страст), литературата, философията, политиката, страната ни, света, наистина в разговор, от който и двете имахме нужда. И най-вече аз – презареждайки се с твоя интелектуален хъс. Знаеш, че много ще ми липсваш…