Към естетическа технология
Експертите по връзки с обществеността и бизнескомуникация, разбира се, ще го интерпретират през професионалните си стандарти, но аз предлагам да положим помагалото на Любомир Стойков и Валерия Пачева в нов контекст. Контекст, който ексцентрично подчертава попадението на двамата автори в епицентъра на проблематиката. Който показва оригиналността на предложената от тях систематизация на значим теоретически масив и практически усет.
Смятам, че е разумно именно в ‛Култура‛ да четем ‛Връзки с обществеността и бизнескомуникация‛ през две парадигми.
1. Изследователите ме убедиха, че за тях PR e проблем между етиката и морала, сиреч в обмена между това, което е добро, и това, което е задължително за нормалния живот на организираната общност и възпроизводството на нейните ценности пред публиката. В тяхното изложение усещам PR като ‛необходимостта за етичната интенция да преминава през ситото на нормата‛ (Рикьор). Само в този смисъл отговорността на PR e ‛стремеж към ‘добър живот’ със и за другия в справедливи институции‛, ако продължа с, надявам се, уместните заемки от френския философ. Защото за двамата автори връзките с обществеността са далеч по-оплетен проблем от общоприетата дори в средите на културния читател скептично-негативна представа за това ‛модно‛ изкуство.
2. Любомир Стойков и Валерия Пачева виждат успешната бизнескомуникация не само като етически, но и като извънреден естетически проблем. На практика в мен остана впечатлението, че те конструират технология за достигане на ‛калокагатия‛. Съблюдаването на ‛уместността‛ и ‛своевременността‛ на топлото (и затова естестествено) човешко поведение предугажда възможността за другия полюс - бизнескомуникацията да бъде сведена до свръхнормативна естетика. Затова успешната вербална и невербална бизнескомуникация в логиката на Стойков и Пачева спомага както постигането на съгласие с другия, така и на съгласие със самия себе си, но отвъд етикета.
За мен поне това издание е начин за справяне с ужасяващия успех на новооглашените ни предприемачи, които може да са ловки, обаче не умеят да работят отговорно в отбор. Помагало, което ни успокоява, че техният бърз успех ще е краткотраен. Защото бизнесът е въпрос и на етика, и на естетика.
Смятам, че е разумно именно в ‛Култура‛ да четем ‛Връзки с обществеността и бизнескомуникация‛ през две парадигми.
1. Изследователите ме убедиха, че за тях PR e проблем между етиката и морала, сиреч в обмена между това, което е добро, и това, което е задължително за нормалния живот на организираната общност и възпроизводството на нейните ценности пред публиката. В тяхното изложение усещам PR като ‛необходимостта за етичната интенция да преминава през ситото на нормата‛ (Рикьор). Само в този смисъл отговорността на PR e ‛стремеж към ‘добър живот’ със и за другия в справедливи институции‛, ако продължа с, надявам се, уместните заемки от френския философ. Защото за двамата автори връзките с обществеността са далеч по-оплетен проблем от общоприетата дори в средите на културния читател скептично-негативна представа за това ‛модно‛ изкуство.
2. Любомир Стойков и Валерия Пачева виждат успешната бизнескомуникация не само като етически, но и като извънреден естетически проблем. На практика в мен остана впечатлението, че те конструират технология за достигане на ‛калокагатия‛. Съблюдаването на ‛уместността‛ и ‛своевременността‛ на топлото (и затова естестествено) човешко поведение предугажда възможността за другия полюс - бизнескомуникацията да бъде сведена до свръхнормативна естетика. Затова успешната вербална и невербална бизнескомуникация в логиката на Стойков и Пачева спомага както постигането на съгласие с другия, така и на съгласие със самия себе си, но отвъд етикета.
За мен поне това издание е начин за справяне с ужасяващия успех на новооглашените ни предприемачи, които може да са ловки, обаче не умеят да работят отговорно в отбор. Помагало, което ни успокоява, че техният бърз успех ще е краткотраен. Защото бизнесът е въпрос и на етика, и на естетика.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
