1. Епосът на детското заспиване. Смятате, че детето ви вече е голямо за куклен театър (предубеждение!) и търсите в афиша на столичните драматични театри нещо подходящо. Знам, че не ви е лесно, но вече имате избор: ‛Копче за сън‛ от Валери Петров в Младежкия театър (постановка Иван Урумов). Това е вълшебен, деликатно сюрреалистичен спектакъл, разиграващ се в прекрасения просънувано-деформиран декор на Кольо Карамфилов, изпъстрен с невероятните костюми на Татяна Димова и Десислава Андонова, изтанцуван вдъхновено и с въображение под ръководството на Татяна Соколова, и – тук е новината – с музика на Дони. Наскоро гледах почти същия актьорски състав в друг детски спектакъл и бях близо до отчаянието. Днес виждам освобождаващата сила на желанието да се доказваш всяка вечер, във всяка сцена. Може би колективът на театъра започва да изпълва новата си сграда с добър театър. Дано уверено тръгне по този път.
Заспиването на едно дете е епос. В съзнанието му откънтяват и постепенно се успокояват теми, мелодии, случки. Ококорените му очички жадно търсят нови и нови приключения, а сънят е само загуба на време. Това е така познато на децата и така трогателно и уморително за приспиващият ги.
P. S. Наскоро една близка позната ме попита: ‛Добре, след Валери Петров има ли други добри детски текстове за театър‛. Бих разширил въпроса й: след Валери Петров, Борис Априлов, Рада Москова, Маргарит Минков, Стефан Цанев има ли нещо от млади автори в тази област. Тръгнах да отговарям: ‛Има текстове, но все още няма автори, чиито текстове да ти се иска да познава детето ти. Причините са…‛ Но пристигна нейният тролейбус, пък и това не е тема на тази кратка бележка.

2. 50 пъти ‛Хъшове‛ в Народния театър. Трудно ще си спомните спектакъл, който да отбелязва 50-то си представление само 15 месеца след премиерата си. На 28 януари салонът на театъра беше препълнен, публиката красива и млада, жадно слушаща, мълчанието й беше дълбоко и покоряващо, смехът и – освободен и заразителен. От една година и нещо това е най-коментираният, най-търсеният и най-увличащият спектакъл на софийска сцена. Мнозина са го гледали по няколко пъти. Актьорите играха и този път така, сякаш всеки момент ще преминат Дунава и ще започнат всичко онова, което изпълва студените им сънища в Браила.