‛Трансферату‛ е радиодокументален проект, който третира модерната идея за възможната промяна на личността чрез средствата на пластичната хирургия. Документалната звукова симулация успява да съгради предствата за желанието на младо момиче да промени хирургически лицето си в муцуна на коза. Радиотеатърът се основава на серия от интервюта, чрез които се очертават възможните кръгове на социално адаптиране/отхвърляне на този наглед абсурден стремеж – от една страна момичето възприема козите като свещени животни, диви, свободни, своенравни, благородни, мъдри, но от друга – очаква реакциите на социума да бъдат резигнация или агресия; от една страна родителите и приятелите, представителите на различни институции налагат модела на отрицание, неразбиране, търсейки причини за травматичност, но от друга – заявяват явно примирение, вследствие регулярността на подобни промени.
Тематичните насоки на ‛Трансферату‛ следват идеята за противопоставянето между индивидуалност, независимост на решенията и поведението и социално ангажиране, ала и обществена пасивност; между естественост, каквото трябва да е желанието на момичето и изключителност, за какъвто се приема резултатът от трансформацията; между човешко и анималистично – с цялата следваща поредица от значения като кое е човешко и чрез какво се проявява (например чрез приписването на човешки качества на животни), митологическото обожествяване на животни и ритуалното заигравяне с техните образи и черти (като форма на единение с природата и средство за придобиване на техните качества като белег за сила).
Необходимостта от изграждането на идентичност, а не просто притежаването, адаптирането към общоприетата такава, се разглежда в ‛Трансферату‛ като форма на социално развитие, но и като проблем пред способността за социализация. Стремежът за промяна на себе си като средство за сливането с другия и приемането на този друг е колкото акт на персонален избор, толкова и феномен на социално единение. В случая приемането на себе си като друг е онагледено чрез популяризирания модел на приемането на другия чрез себе си. В първия случай трансформацията е вътрешна, във втория – следствие от уменията на пластичната хирургия. Знакът на наситеност обаче е различен – вместо социалното приемливо (по-добро, по-красиво) се стига до социалното неприемливо (грозно, животинско).
Медиализираната форма на ‛Трансферату‛ също маркира значението на медиите като социални посредници, трансформиращи действителността, а и следва актуалната форма на документалност на (аудио) визуалните художествени проекти през последните години. Медиите се явяват едновременно търсеният друг в процеса на комуникация, пространството, в което тази другост се смята за същност, трансперант на една виртуална другост, зад която обаче прозират чертите на клонираната еднозначност. Смъртта на момичето преди края на хирургическата трансформация е може би начин за съвместяване на творческата със социалната промяна.
Макар ‛Трансферату‛ да борави с регистъра на документална категоричност, той поставя повече въпроси и цели изпитание на границите на социална поносимост. Навярно отговорът им е строго персонален, но като че ли очакваната реакция е по-скоро пасивност, с която се сблъскват повечето от художествените акции напоследък.