Ходене по буквите , брой 22 (2902), 09 юни 2017" /> Култура :: Културен коктейл :: Ходене по буквите
Български  |  English

Ходене по буквите

 

Хюс Кайер. „Книгата на всички неща”. Превод от нидерландски Мария Енчева. Илюстрации и оформление Люба Халева. Пловдив: Жанет 45, 2017. Цена 25 лв. 
На кого не може да помогне Исус? На този, който чете единствено Библията. На този, който смята, че в нея няма възгледи, а истини. На този, който се страхува от шегите и веселбите. На този, който се страхува „някой да не подхвърли, че хората са дошли от маймуните. Че земята е много по-стара от четири хиляди години. Или да попита откъде са се взели белите мечки в ковчега на Ной? Или да изругае.” С други думи, Исус не може да помогне на един баща, пословичен християнин, който бие майката за всяко отклонение от нормите, смятани от него за божествени, а всъщност са истерично сектантски. Опитвам се някак да разбера този отвратителен баща: годината е 1951 и войната е белязала всичко, той вечно трябва да води битка с хаоса и непредсказуемостта. Когато синът му Томас отговаря на въпроса какъв иска да стане, когато порасне, с „Искам да стана щастлив”, бащата избухва: „Само нехранимайковците и женчовците искат да бъдат щастливи. (...) Животът е борба!”. Прочее, г-н Туп често пердаши с дървена лъжица по дупето малкия Томас за всяко неволно опущение. А пък братът на г-н Туп бие жена си, защото си е позволила да обуе панталон. И точно тук искам да противопоставя на страхуващите се до смърт от правилата мъже шумния и уютен свят на жените: тъкмо жените, обединени в читателски клуб, внезапно населяват на финала на романа жилището на семейство Туп... и не позволяват на господина да набие за пореден път дълготърпеливата си съпруга. Тъкмо жена ще го попита: „Вие много борби ли сте водили. (...) В съпротивата били ли сте? Смелчага ли сте? Пазите ли жена си и децата си от превратностите на живота? Застъпвате ли се за по-слабите? При вас животните в добри ръце ли са?” Тъкмо стара жена, смятаната за социалистка и за вещица г-жа Жасмин, при арестуването на някогашен националсоциалист ще каже на полицаите: „Ще ми се да бяхте толкова смели и през войната. Човек е това, не е животно!” И ще даде на малкия Томас книга на Ерих Кестнер, за да види това момче, че са възможни други модели на съществуване. Но ще му даде и „Без дом”. И тя ще напише малката бележка, на финала попаднала в Библията на г-н Туп – „Мъж, който удря жена си, позори себе си”. Тъкмо дъщерята на г-н Туп ще го заплаши с нож, защото... и дъщерята е като него. Разбира се, самотният Томас реагира на привидното добруване на своя дом чрез видения и изобретяването на въображаем приятел – и това, разбира се, е Исус, но защо ли той има чертите на подутата от удари майка? Сякаш жаждата за ред е продължила на нов, мъжки глас, фашизма с неговите фанатизъм и ригидност. Да, но животът постоянно избива като грешки – и току вместо грешник, кажеш дрешник, току се влюбиш в прекрасно момиче, което всъщност е с кожен крак и има само кутре на ръката... Прочее, бащата наистина обича семейството си, но тъкмо копнежът то да бъде идеално, като за пред Бог, го унищожава. Дали обаче женският читателски клуб може да му помогне? Важното е, че Томас расте друг.
Изключителна работа на Люба Халева.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”