Български  |  English

Бояна Петрова (1948 – 2017)

Подранило сбогуване

 
И тя беше от рода на хвърчащите хора, за които някога писа баща й. Прозорлива и щедра, търпелива и категорична, мъдра и тъкмо заради това весела, Бояна Петрова носеше духа на други времена. Дух на свобода и аристократична игра, на усамотение и общителност, на изтощителен литературен труд, на свободно движение от език в език. Онзи дух на Европа от завчера. Човек по човек, тази порода изчезва завинаги.
Всички го знаят, но нека още веднъж го подчертаем: заради извънредното чувство на Бояна Петрова към словото, заради нейните прецизност и нюх към българския, като на роден език проговориха Бекет, Перек, Льо Клезио, Йонеско, Жари... Световни фигури като Еко гледаха с респект на работата й. Преводите й на ключови за съвременната култура произведения вече не са просто преводи, те са естетическа мярка.
След като близо десетилетие съучаства в превръщането на институция като издателство „Народна култура” в легенда, Бояна създаде книжарница „Нисим” – и тя бързо стана едно от най-очарователните, будни и тайнствени места в София. Прочутата преводачка седеше, обвита в цигарен дим, и беседваше със стари приятели и непознати, завръщайки всички ни към изкуството на литературния разговор.
Бояна, толкова много ще ни липсваш.
Приятелите от „Култура”


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”