Отвъд фестивала, от другата страна на музиката
От 21 до 23 август във Варна бе представено второто издание на фестивала RADAR - festival beyond music. Изписаното на английски заглавие предполага многообразие от лични тълкувания: от „отвъд музиката“, „оттатък музиката“ до „от другата страна на музиката“. Така поставена, даже и на пръв прочит, идеята на фестивала отвежда към сферата на едно ново мислене и правене на музика отвъд заливащия ни отвсякъде комерсиален сурогат, към нейните нови състояния, към едно ново разбиране на създаването и организирането на звуковата материя, към новите музикални практики в най-добрия смисъл на думата. Практики, каквито могат да бъдат видени навсякъде около нас в днешния многообразен и сложен свят, в който като че ли единствено подчиняването на мисленето на заобикалящите ни отвсякъде технологии създава някаква стабилност и покой.
Като основна цел и идея на фестивала, заявена от творческия екип, е именно, да го наречем условно, изследването на взаимодействията на музиката със съвременното изкуство, с технологиите и с творческия експеримент. Насочеността на фестивала е към иновативни идеи, а структурирането му дава ясен знак, че организаторите желаят не толкова да теоретизират или идеологизират в областта на конкретни естетики, колкото да насочат своите сили към практически резултат, към търсенето на нови артистични или културни стратегии. Структурирането на програмата приковава вниманието още на пръв поглед – и в афиша, и в публичното представяне на RADAR. То е привлечено от динамиката на структурата в различните пояси, зони и пространства на представяне – творчески работилници и срещи в първата част на деня, прожекции в късния следобед и по три събития (концерти, представления, пърформанси) вечерта. Достатъчно наситена програма, разположена в интензивен график, в рамките на три дни от уикенда. Само дотук погледнато, вече е видно, че става дума за едно добре обмислено събитие в духа на най-добрите европейски традиции, далеч от скуката на казионните български музикални мероприятия.
Без да е обявено, впрочем, фестивалът е международен, като се отчете участието на известни имена от европейската експериментална сцена, като Франк Вигру (Франция), Кайа Дракслер (Словения), Йост Ван Феен (Холандия), Питър Ленг (Великобритания), Кера Нагел и Андре Аспелмеър (Германия), както и многобройните гости от чужбина в публиката. Пространствата, в които се провежда фестивалът, обхващат една спонтанно получила се векторна диаграма, обхващаща различни културни точки на Варна, като Градската художествена галерия, Астрономическата обсерватория и планетариум, пърформанси в различни пространства на града, прожекции в Младежкия дом, срещи и работилници в различни галерии.
Дотук, дори само на хартия, всичко изглежда достатъчно интересно. За мен най-ценното е, че то не остана само в сферата на интересното, а както най-вероятно е било замислено, успя да отиде далеч по-напред, а и отвъд, да постави въпроси и да предизвика размисли.
The Lives of Many Others[1] е дебютният соло албум на младата словенска композиторка и пианист Кайа Дракслер, с концертното изпълнение на който беше открит Radar-фестивалът. Музиката на Дракслер е многостранна в своето мислене, гъвкава и виртуозна в модела на използването на различни, както познати, така и нови, типично нейни звукови идиоми. Тя е изградена на основата на динамично модулно мислене, тръгващо от поантилизъм, съчетан с известна минималистична сдържаност, работещ в свободна звукова зона между свободен сериализъм и модална музика. Основа, върху която тя изгражда в рамките на великолепната си пианистична техника звукови зони, свободно движещи се от крайна сюрреалистична студенина до късно ренесансова топлота на звука и багрите; зони, изпълнени с механистични модели, които предполагат отвеждането на съзнанието на слушателя някъде отвъд, в един магически транс, в който желаеш да няма край. Великолепно преживяване!
Аудио-визуалната инсталация Me/The City[2] на Йост Ван Феен - визуализации в реално време, Петър Дундаков - музика и звук, и Димитър Семов – перкусии, предвидена за представяне в градината пред Градската художествена галерия, заради лошото време бе преместена в концертната зала. Така, още от първия момент стана ясно, че когато творбата е добре и умело замислена, тя може спокойно да битува в различни пространства и форми. Наричам съвсем естествено инсталацията творба - в смисъла на една много сложна съвременна проблематика на отношения и противопоставяния между музикалната творба, независимо от безкрайния спектър на съществуване на нейното битие, и комерсиалния „музикален“ продукт и неговата тясна, едностранчива употреба. Me/The City е изградена върху синтеза между протичаща фонограма, непрекъснато и бавно видоизменящи се статични визуализации в реално време и ударни инструменти на живо. Творбата „придобива“ различни текстури, музиката е наситена с динамиката на повтарящите се интензивни ритмични модели – натрапчиви, но предразполагащи да се потопиш с удоволствие в тях. Разстлана в обемите на художествената галерия, макар и предвидена за друго място, добре изградената форма на аудио-визуалната инсталация успя прекрасно да видоизмени пространството, да му придаде друг, непознат смисъл и да го потопи в безкрая.
Третото събитие на първия ден на тандема Иван Шопов (а.k.а. Balkansky/Cooh) & Joteva (визуализации в реално време), назовано аудио-визуален пърформанс Eclypsis[3] (не схванах ортографията в заглавието), разчиташе на видео средата, подготвяна, според програмата, в реално време, в която музикалните експерименти и търсения изграждат абстрактна картина на връзката между човека и природата. Тази творба, предвидена също за представяне в двора пред Градската художествена галерия, остана по-скоро в рамките на екрана и въпреки заложения заряд и видимо добри идеи, не успя да постигне онова магическо състояние, за което говорих при Ван Феен и Дундаков.
Causality[4] бе наречен концерт-пърформансът на хореографа Питър Ленг и композитора Димитър Бодуров. Сериозен и амбициозен проект, реализиран впрочем само за три дни с участието на четирима български танцьори - Елена Георгиева, Искра Иванова, Стела Томова и Филип Миланов, непосредствено след съвместното им участие в началото на август 2015 в Origen Festival Cultural – Швейцария. Causality е многопластова, динамична творба с живи, директни интеракции между танцьорите и солиращия Димитър Бодуров – изпълнител на живо на пиано и електроника. Тя е основана на синтеза на най-съвременни движенчески техники за развитие на комуникацията между танцьорите, взети като основа за изграждане на хомогенен инструментариум, и техните непрекъснати рефлексии на протичащото на живо музикално изпълнение. Танцът е приет като имагинерна среда на жеста, работещ с технологиите, поставени в услуга на великолепието на движенческия израз, в услуга на интеракцията с изпълнителя-пианист. Отделните стилови модули в музиката са спояващи цялото елементи - като леки докосвания на четката, които ваят цветове и структури в една форма, завършваща ненадейно в най-красивия и най-точния момент...
Електронното аудио-визуално дуо Кера Нагел и Андре Аспелмеър представи пърформанса incite/ като опит за търсене на връзка между „арт-пространство и ъндърграунд клубна култура“. В случая технологиите за правене на звук/визия се явяват като повод за правенето на аудиовизуалния продукт – динамичен и агресивен, взрян в детайла на образа, съпоставен с нестихващи минималистични звукови прогресии. Образ, манипулиран в реално време, като за основа са взети текстури на отделни предмети, обекти и индустриални конструкции, заснети като че ли до ниво наноелемент. Звук и визия, които създават условия за възможно пребиваване в среда на тук-и-сега с отнета индивидуализираща сетивност на съпреживяването и пределна механистичност на състоянието. Цялостната подредба е на принципа next track.
Точно в обратната посока бе представянето на are you kidding me?[5] на Светлозара Христова (концепция) & Мануела Саркисян (пърформър) & Мария Илчева (контрабас) в пространствата на Колхозен пазар, „Гранд Мол“ – Варна, и Пикадили център. Темата на този „сайт спесифик пърформанс“ е градското пространство „като територия на съблазън и изкушения“, като генератор на енергия, идеята е то да бъде усетено като „поглъщаща човешките образи витрина“. Аз присъствах само на пърформанса пред Пикадили център. Блестяща провокация с отлични попадения, отвеждаща ме към една изчистена сюрреалистична естетика. Тази провокация-интеракция с околната среда е рамкирана в ограничено пространство като методологията на Питър Брук, а в него две човешки тела и един контрабас се опитват да ни „разкажат една друга история…“. Рефлексиите бяха поразяващи – от специално дошлите зрители, камери и фотографи, които се движат свободно около двете тела, облечени в бяло, до различните реакции на случайно минаващите и невъзможното поведение на автомобилите, изпаднали в стрес от случващото се на паркинга.
Като пърформанс бе замислен и соловият концерт на Биляна Вучкова Solo violin under the stars[6], изнесен във Варненската обсерватория. Той включваше „композиции в реално време“ – солови импровизации, така типични за специфичния индивидуален стил и израз на цигуларката от последните години. Пърформанс в ограничено пространство, осеяно с тишина и тъмнина, в които единствените светлини са тези на прожекциите на купола, а единствените звуци – тези на разстилащото се дълго, по протежение на времето, музикално изпълнение.
Последните две събития от програмата на фестивала бяха разположени в съвсем ново пространство – вътрешния двор на Градската художествена галерия. Проектът FlyWeToTheMoon на Росен Захариев – Роко (тромпет), Георги Дончев (бас), Александър Даниел – Санди (барабани) и Тодор Стоянов (клавишни) притежава изяществото на нестихващото нагнетяване и набиране на звукова енергия, сътворена от стигащото до свещенодействие единение между четиримата музиканти. Единение, което се проявява най-вече в като че ли докосването на целия огромен арсенал от акустични и електронни инструменти и изливането на това „докосване“ в свободата на импровизационния дух. И ако при Вучкова статиката и пестеливостта в израза е стройно следван през последните години модел, то квартетът се развива динамично и непрекъснато в различни посоки, търси нови изразности, изработва с блестящата си интуиция нови модели, умее, успява и обича да омагьосва публиката и да води съзнанието на слушателя към едно непрекъснато наслаждение от потъването в звука.
В Croix на Франк Вигру – звук и музика на живо, и Антоан Шмит – визуализации и генерирано видео, интеракциите в реално време като че ли най-добре и ясно представиха проблематиката на правенето на съвременно изкуство в ерата на технологиите. Визията има като основен и единствен свой елемент „Черен кръст“ (1923) на Казимир Малевич, взет като „символ на художественото съзнание“. Фигурата е разчленена на отделни пиксели, които реагират в реално време на протичането на музикалната линия, експлодират в пространствата или се прибират в основния образ. Това са организирани сами по себе си (и то чрез машината) пластове, в които звукът генерира автономно своите проекции, наслагвания, статика и динамика. В различните състояния на тази магма от звуци слухът постепенно открива различни мелодии и ритмични пулсации. А тук идва и най-любопитното – интеракцията на възприемащото съзнание с технологията, с доминиращата константна роля на машината и производното на всичко това успокоение от разпокъсаното и нестабилно мислене на творческото съзнание. Творецът е приел своята нова роля на демиург зад кадър, на архитект и инженер на творбата.
Макар и само с две издания, видно е, чеRADAR-фестивалът има потенциал. Той явно заживява в една от тези, нов тип, общности и културни среди, които като че ли възникват внезапно, самоорганизират се на основата на съвместното правене и съзидаване и могат да продължат съществуването си безкрайно, без формални основания и институции, в рамките на реалния музикален живот.
[1] Животът на много други
[2]Аз/Градът
[3]Eclipse - Затъмнение
[4]„Причинна връзка“
[5]„Ти будалкаш ли ме?“
[6]„Соло цигулка под звездите“
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
