Български  |  English

Отвъд границите

Последният
преведен на български (а май и последният написан - засега? или
завинаги, както някои загатват) роман на Мишел Турние се появи
на току-що отшумелия пореден панаир на книгата с марката на плевенското
"ЕА", което и този път беше сред малкото издателства,
постарали се да оправдаят провеждането на панаир след панаир чрез
някаква нова продукция и представянето й... Без такива издателства
преходът от пл. "Славейков" до НДК би бил напълно безсмислен.


Новият роман на Турние, който носи името "Елеазар или Изворът
на къпината" е къс и много стегнат, някак дисциплиниран и
изчистен от напрежение, до прозирност (тук почеркът на Турние
няма нищо общо с обилието, което се наслагва и рои в "Метеорите").
И както е често при този автор, полагането в някакви следи, заиграванията,
отиграванията, преиграванията структурират текста. В случая става
дума за игра с любимата постмодерна метафора - тази на палимпсеста,
а "обелванията" разголват мита за вечното завръщане,
за вглеждането в архетиповата повторяемост, за разархивирането
на паметта...

Казано накратко, героят на повествованието - Елеазар - е ирландец,
протестантски пастор, чиято съдба векове по-късно повтаря съдбата
на Мойсей. Аналогиите (ако някаква турниевска обилност все пак
потърсим, в случая тя ще е при тях) са много, резултат от тъждествени
преживявания или припознавания в и усвоявания на библейския текст.
Така Моисей и Елеазар се оказват навсякъде не-свои, други, различни;
пастири и убийци по принуда; мисионери - и на двамата им се налага
да поведат и изведат (независимо от асиметрията на мащабите) кой
народ, кой семейство; притежават еднакви атрибути на силата -
пастирска тояга със змийска глава (или превръщаща се в змия; вярват
безрезервно в Бог, когото срещат) познават чрез "горящата
къпина"; умират на прага на обещаната земя, без да я прекрачат,
и т. н., и т. н. Или, в този роман, за който вече казах, че работи
с мита за цикличното време, за вечната повторителност, благодарение
на знаците на божествената воля, които се четат и разчитат, благодарение
на мотивировките, основанията за които са огледални, историята
се онастояществява, човешката памет се изравнява с божествената,
времето става хроникьор и свидетел и законът за взаимозаменяемостта
влиза в действие. Името Елеазар назовава, става Моисей, Ирландия
се превръща в копняната еврейска земя, ирландският народ става
божият народ, избраният...

И все пак, ако беше само това, "Елеазар или Изворът и къпината"
едва ли щеше да се отличава кой знае колко от романите, вписващи
се в традицията на "Алхимикът" на П. Коелю. Защото това,
което го прави роман на Турние, а и по принцип роман, обитаващ
постмодерната територия, са снетите времеви, пространствени и
културни граници; заличените йерархии; споменатите вече беления
на палимпсеста; разколебаната субектност; оприсъствяването на
отсъствието; интересът към политиките на различие... Все "техники",
които явяват неговата толерантност към чуждостта и пребиваването
й в света, състояват сговарянето даже не толкова на религиите,
колкото на верите, на вярванията. И най-сетне, които правят от
романа роман за доверяването на записаното слово, за договора
с него, с неговите възможности и обещания и за изборите, които
самото това слово прави. Правят го парадигматичен роман за еврейството
като алегория на страданието, но и на оцеляването, като алегория
на евреите, каквито всички ставаме, договорим ли се с Книгата
и оставим ли й се сама да ни избере...



Амелия Личева

___________
още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”